Определение № 1710 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1710 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20268002100010 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Н. И., чрез адв. Р. С., срещу въззивно решение № 163/03.07.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 324/2025 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 260005/16.12.2024 г. по гр. д. № 624/2019 г. на Районен съд – Балчик. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. С.

К., чрез неговия баща и законен представител С. М. К., и Н. А. Д. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на договор за продажба на недвижим имот - ПИ с кадастрален №... (представляващо дворно място от 403 кв.м в [населено място]), обективиран в нотариален акт № .../30.04.2015г., т. ІІ рег. № 1231, дело № 154/2015 г. на нотариус С. И., рег. № 314 на НК. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от касатора срещу С. К. и Н. Д. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на договор за продажба на недвижим имот (двуетажна жилищна сграда с кадастрален № ..., със застроена площ от 108 кв.м в [населено място], построена в ПИ с кад. № .....), обективиран в нотариален акт № ../30.04.2015 г., т. ІІ рег. № 1232, дело № 155/2015 г. на нотариус С. И., рег. № 314 на НК.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В представеното изложение липсва формулиран правен въпрос с характеристиките по чл.

280, ал. 1 ГПК. Като основание за допускане на касационния контрол е посочена нормата на чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са общи, без каквато и да е конкретика съждения за „произнасянето на въззивния съд по въпросите за процесуалното представителство на 1 страните по делото“; „по неправилността на решението следствие нарушение на съдопроизводствените правила“; и „по въпросите, неправилно решени от съда, водещи до необоснованост на решението и неправилност поради нарушение на материалния закон“.

Твърди се недопустимост на решението и бланкетно се сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт.

Ответниците по жалбата – С. К. и А. С. К., представлявани от адв. Г. С., и Н. Д., чрез адв. П.

Д., в писмени отговори поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендират присъждане на разноски.

Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу А. С.

К., чрез неговия баща и законен представител С. М. К., и Н. А. Д.. Съгласно чл. 280, ал. 3, т.

1, пр. 1-во ГПК, за този вид искове минималният праг за достъп до касационен контрол е цена на претенцията над 5 000 лв. Посочената от ищеца и стабилизирана в първата инстанция цена на претенцията е 2 901,60 лв. (данъчната оценка на процесното дворно място – л.17 и л.81 от делото на РС), в какъвто размер е и цената, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК. Следователно, искът за прогласяване нищожността на сделката, предмет на договора за продажба по нотариален акт № .../30.04.2015 г. е с цена под минимално определения от законодателя размер по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.1-во ГПК, поради което касационната жалба в тази й част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

В останалата част, имаща за предмет иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за договора за продажба по нотариален акт № ../30.04.2015 г., срещу ответниците С. К. и Н. Д., жалбата е процесуално допустима. По предпоставките за допускане на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

По делото е установено, че З. И. и Н. Д. са сключили граждански брак в Република О.. По време на брака им Н. Д. е осиновила в Република О. своя племенник - ответника С. К.. През време на брака на съпрузите З. И. и Н. Д. е построена двуетажна жилищна сграда в [населено място], [община]. С договори от 30.04.2015 г. З. И. и Н. Д. са продали двуетажната жилищна сграда и дворното място, върху което е построена сградата, съответно на С. К. на цена от 9 900 лв. и на А. К. на цена от 3 000 лв., като продавачите си запазили пожизнено правото на ползване на имотите. Посочените в нотариалните актове данъчни оценки на недвижимите имоти са съответно - 10 070,60 лв. (за сградата) и 2 901,60 лв. (за дворното място). Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че пазарната стойност на поземления имот и жилищната сграда към 2015 г. е общо в размер на 122 850 лв., а стойността на правото на ползване към този момент възлиза на 26 536 лв. След приспадане, пазарната стойност на поземления имот и дворното място е определена в размер на сумата 96 314 лв. Според заключението на приетата съдебно-оценъчна експертиза, стойността на правото на ползване за 2015 г. е в размер на 39 100 лв. - за сградата, а за земята - 11 900 лв., или общо - 51 000 лв. Пазарната стойност на обектите за 2015 г. от 122 850 лв., намалена с правото на ползване, формира пазарна оценка от 55 050 лв. - за сградата;

16 800 лв. - за земята; или общо - 71 850 лв. Съдът е посочил, че сделките са сключени между близки роднини (син и внук на единия прехвърлител), като дълги години преди това 2 продавачите и ответника С. К. са живели съвместно в жилищната сграда, предмет на оспорения договор за продажба. Между всички тях са били създадени топли и основани на уважение семейни отношения. Съпрузите - продавачи са разчитали в ежедневието си единствено на помощта на купувача К. – за финансова подкрепа, при пазаруване, здравословни проблеми и др. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено, че ответникът С. К. е участвал лично с труд и средства в строителните дейности по доизграждането на жилищната сграда, като 19 200 лв. са вложени парични средства; 3 391,85 лв. - заплатена цена на водно-отоплителна система, или общо - 22 591 лв. Заедно и със заплатената продажна цена по договора (10 070,60 лв.) финансовото му участие в изграждането и придобиването на имота е прието, че възлиза на сумата от 32 662,45 лв. При тези данни съдът е приел, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност на имота и заплащането на продажна цена на сградата по данъчна оценка не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на „добрите нрави“ и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26 ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес, като известна обективна нееквивалентност е допустима. Семейните връзки и много близките отношения между участниците в сделката, благодарността за направеното от С. К., финансовото и трудовото му участие в построяване на сградата, както и очакванията и за в бъдеще той да полага грижи за продавачите, според съд е мотивирала последните при решението им да прехвърлят имуществото си именно на него и на посочената в договора по-ниска продажна цена, още повече, че прехвърлените имоти са с тежест -запазено пожизнено право на ползване. Посочено е, че определената от вещите лица пазарна стойност на имотите към датата на продажбата не се явява измерител на паричната равностойност на престацията на продавачите, доколкото е прехвърлена „голата собственост“. В допълнение съдът е посочил, че дори пазарната стойност да надвишава продажната цена, съответно 9 пъти без приспадане на правото на ползване, 7 пъти, след приспадане на това право по първото заключение, и 5-6 пъти след приспадане на това право по второто заключение, само математическото съпоставяне на стойности (договорена продажна цена и действителна пазарна) не е единственият критерий, релевантен за фактическия състав на нищожността по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В случая, преследваната от продавачите цел не е била да реализират най-високата продажна цена, нито преследваната от купувача цел е била да придобие имущество на възможно най-ниската цена.

Съществувалите между страните отношения на близост и доверие, на семейна взаимопомощ, съвместно посрещане на финансови задължения и други житейски нужди, са причината за сключване на сделката при тези условия. В заключение е направен извод за неоснователност на предявения иск за установяване нищожността на договора за продажба на жилищната сграда по нот.акт № .../2015 г.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на 3

Трето гражданско отделение намира, че липсват предпоставки за селектиране на жалбата.

Не се констатира твърдяната от касатора вероятност въззивното решение да е недопустимо (чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК). Най-общо, недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например - липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване и ненадлежното му упражняване.

Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на предмета на спора, с който е бил сезиран и при надлежно конституирани за участие страни.

На следващо място, многократно в практиката си ВКС е разяснявал, че обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не се припокрива с основанията за касационно обжалване, установени в чл. 281 ГПК. С ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от него въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховния касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил обуславящия правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в изложението. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Липсата на конкретен правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване.

В случая, както се посочи по-горе, в изложението липсват изведени (няма и опит да се формулират) правни въпроси с характеристиките по чл.280, ал. 1 ГПК, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които страната да е обосновала наличието на някоя от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Позоваването на касатора на разпоредбата по чл. 281, т. 3 ГПК, уреждаща основанията за касационно обжалване (които са предмет на проверка в производството по чл.290 и сл.

ГПК), е неотносимо за фазата по селектирането на жалбите. Липсата на формулиран от страната правен въпрос е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.