Решение № 22 от 11.03.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Дряново, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20244220100112 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба от В. М. Й. от с. ***, ***, чрез пълномощник адв. П. С. И. от ВТАК, гр. В. Търново, ул. *** № ***, против С. М. Г. от гр. Пловдив, ул. ***, настоящ адрес с. Царева ливада, ул. ***, се излага, че страните са наследници на Г. М. Г., ЕГН **********, починал на 23.09.2023 г. в с. Царева ливада. Приживе Г. М. Г. придобил по наследство от баща си М. Г. П., б.ж. на с. Царева ливада, 3/24 ид. части от правото на собственост върху Поземлен имот 792, кв. 11, по ЗРП на с. Царева ливада, с площ от 744 кв. м., при граници: улица, ПИ 437, ПИ 431 и ПИ 436, заедно с построените в него: къща на два етажа върху 72 кв. м., гараж върху 16 кв. м., стопански постройки и др. подобрения, както и 5/24 ид. части от правото на собственост върху същия имот по наследство от майка си П. С. П..

На 30.08.2023 г. Г. М. Г. продал на ответника С. М. Г., наследството, получено от баща му М. Г. П., б.ж. на с. Царева ливада за сумата от 200 лв. и наследството, получено от майка му П. С. П., б.ж. на с. Царева ливада, за сумата от 200 лв. В декларации, неразделна част от договорите за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, продавачът Г. М. Г. декларирал, че в наследствата, оставени от покойния му баща М. Г. П. и покойната му майка П. С. П. има следния недвижим имот, находящ се в с.

Царева ливада, общ. Дряново, ул. ***, а именно: Поземлен имот 792, кв. 11, по ЗРП на с. Царева ливада, с площ от 744 кв. м., при граници: улица, ПИ 437, ПИ 431 и ПИ 436, заедно с построените в него: къща на два етажа върху 72 кв. м.; гараж върху 16 кв. м., 1 стопански постройки и др. подобрения.

Твърди се, че в наследствата, оставени от М. Г. П. и П. С. П., нямало други права освен правото на собственост върху описания имот и нямало никакви задължения. Към датата на сключване на договорите за продажба на наследство цената на дела на Г. М.

Г. от наследствата значително надхвърляла заплатената цена от 200 лева. Така сключените на основание чл. 212 от ЗЗД договори накърнявали изискванията за еквивалентност на насрещните престации, противоречали на добрите нрави, поради което били нищожни.

Продажбата водела до намаляване на наследството, оставено от Г. М. Г., като в него не оставали права, а само задължения на наследодателя по кредит към УниКредит Булбанк АД. След справка в PC Дряново ищцата разбрала, че другият наследник на Г.

М. Г. - ответникът С. М. Г. се отказал от наследството му.

Правният интерес от прогласяване недействителността на договорите за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, ищцата обосновава с това, че с продажбата на наследствата на покойните си родители, Г. М. Г. се разпоредил с единственото си имущество и в оставена от него наследствена маса нямало никакви имуществени права, а само задължения. Липсата на еквивалентност на насрещните престации по договорите за продажба на наследство, накърнявала правната сфера на ищцата, тъй като в наследствената маса не постъпили имуществени права, адекватни на правата, с които наследодателят се разпоредил и ищцата следвало да изплати задълженията на наследодателя си към УниКредит Булбанк АД с нейни лични средства.

Въз основа на изложеното е направено искане, на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, съдът да обяви за нищожни поради противоречие с добрите нрави нееквивалентност на престациите, Договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г., с който Г. М. Г. продал на ответника С. М. Г. наследството, получено от баща му М. Г.

П., б.ж. на с. Царева ливада, за сумата от 200 лв. и Договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г., с който Г. М. Г. продал на ответника С. М. Г. наследството, получено от майка му П. С. П., б.ж. на с. Царева ливада, за сумата от 200 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник адв. Р. И., съдебен адрес гр. Дряново, ул. ***, е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове, като неоснователни.

Излага се, че договорът за продажба на наследство бил алеаторен договор и цената зависела от волята на страните, поради което не можело да се очаква съответствие между цената и включените в наследството активи. Дори да имало несъответствие на престациите, същото само по себе си не било основание за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като чл. 9 ЗЗД допускал при двустранните възмездни договори известна нееквивалентност на насрещните престации.

2

На следващо място се посочва, че декларацията по чл. 212 ЗЗД била представена заради субективното изискване на нотариуса, заверяващ договора за продажба на наследство, за да впише договора в Службата по вписванията, което било и изискване на съдията по вписванията при PC Дряново. Поставянето на изискване за описание на имотите в отделна декларация, като предпоставка за вписването, било в противоречие с целта на самия договор за продажба на наследство по чл. 212, ал. 1 от ЗЗД и на чл. 6, ал. 2, б. „б“ от Правилника за вписванията, поради което декларацията не игнорирала задължението по установяване масата на наследството на всеки наследодател и сама по себе си не била доказателство за обема от права и задължения в наследствената маса.

На последно място в отговора са изложени редица обстоятелства, свързани с лични и финансови взаимоотношения между страните по делото и наследодателя им, които са неотносими към правния спор. Искането е предявеният иск да бъде отхвърлен.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а това се установява и от представените по делото доказателства - Удостоверение за наследници № 05/22.01.2024 г. на М. Г. П., издадено от с. Царева ливада, общ. Дряново, че М. Г. П. е починал на 30.06.2006 г. в с. Царева ливада и е оставил наследници по закон: П. С. П. – съпруга; ответника С. М. Г. – син; ищцата В. М. Й. – дъщеря и Г. М. Г. – син.

Не е спорно между страните, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства – нотариален акт № 4/02.09.1958 г., том II, дело №284/1958 г. на Търновски народен съдия, ч е М. Г. М. е закупил Парцел ІІ-437 в кв. 12 по новия проектоплан на с. Върбаново, Дряновска околия от около 900 кв.метра.

Съгласно заключението на вещото лице и представената Скица № 57/28.03.2024 г., имотът представлява: Поземлен имот 792, от кв. 11, по плана на с. Царева ливада, одобрен със Заповед № 57/1973 г., с площ от 744 кв. м., с построени в него Масивна жилищна сграда на 2 етажа със ЗП - 72 м², Полумасивна стопанска сграда на 1 етаж със ЗП - 16 м², Полумасивна стопанска сграда на 1 етаж със ЗП - 8 м² Масивна сграда на 1 етаж със ЗП - 4 м², при граници: улица, ПИ 437, ПИ 431 и ПИ 436.

Независимо, че имотът е бил закупен на името на единия съпруг, тъй като бракът е съществувал при влизане в сила на СК от 1968 г., имотът и построените в него сгради, е станал съпружеска имуществена общност на основание чл. 103 във вр. с чл.

13, ал.1 СК от 1968 г./ отм./.

При прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта на съпруга М. Г. П., преживялата съпруга П. С. П. е придобила на собствено основание ½ ид. част 3 от имота, а принадлежащата на починалия съпруг ½ ид. част е наследена по равно между нея и трите им деца. Или, след откриване на наследството на М. Г. П., П. С. П. е била собственик на 5/8 ид. части от имота, а ответника С. М. Г., ищцата В. М. Й. и Г.

М. Г. - на по 1/8 ид. част.

От Удостоверение за наследници № 33/24.04.2024 г., издадено от с. Царева ливада, се установява, че П. С. П. е починала на 17.01.2015 г. и е оставила наследници по закон: ответника С. М. Г. – син; ищцата В. М. Й. – дъщеря и Г. М. Г. – син. След откриване на наследството на П. С. П., принадлежащите й 5/8 ид. части от имота, са били разпределени по равно между трите й деца – по 5/24 ид. части от имота.

Следователно всеки един от С. М. Г., В. М. Й. и Г. М. Г., е притежавал по 3/24 ид. части от имота по наследство от баща им М. Г. П. и по 5/24 ид. части от имота по наследство от майка им П. С. П..

С договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 1299/30.08.2023 г. на нотариус А. А., peг. № 442 на НК, вписан в Службата по вписванията при ДРС, Г. М. Г. е продал на ответника С. М. Г., наследството, получено от баща му М. Г. П., б.ж. на с. Царева ливада, поч. на 30.06.2006 г., за сумата от 200 лв., изплатена на продавача изцяло в брой, преди подписване на договора.

С договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 1302/30.08.2023 г. на нотариус А. А., peг. № 442 на НК, вписан в Службата по вписванията при ДРС, Г. М. Г. е продал на ответника С. М. Г., наследството, получено от майка му П. С. П., б.ж. на с. Царева ливада, поч. на 17.01.2015 г., за сумата от 200 лв., изплатена на продавача изцяло в брой, преди подписване на договора.

В нарочни декларации, неразделна част от договорите за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, продавачът Г. М. Г. е декларирал, че в наследствата, оставени от покойния му баща М. Г. П. и покойната му майка П. С. П. има следния недвижим имот, находящ се в с. Царева ливада, общ. Дряново, ул. ***, а именно: Поземлен имот 792, кв. 11, по ЗРП на с. Царева ливада, с площ от 744 кв. м., при граници: улица, ПИ 437, ПИ 431 и ПИ 436, заедно с построените в него: къща на два етажа върху 72 кв. м.; гараж върху 16 кв. м., стопански постройки и др. подобрения.

Въпреки указанията на съда ответникът не уточни твърденията си и не посочи дали в наследството на всеки наследодател са били включени и други права, съответно задължения, освен идеални части от правото на собственост върху посочения имот.

От заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза, изготвено от вещото лице инж. С. Х., неоспорено от страните, което съдът цени като 4 правилно и обосновано, се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот – Поземлен имот 792 от кв. 11 по плана на с. Царева ливада, с площ о т 744 м², ведно с построените в него: Масивна жилищна сграда на 2 етажа със ЗП - 72 м², Полумасивна стопанска сграда на 1 етаж със ЗП - 16 м², Полумасивна стопанска сграда на 1 етаж със ЗП - 8 м² и Масивна сграда на 1 етаж със ЗП - 4 м², с административен адрес с.Царева ливада, ул. Ал. Стамболийски № 3, общ. Дряново обл. Габрово, към датата на сключване на двата договора за продажба на наследство - 30.08.2023 г. е 42 640 лв.

Данъчната оценка на имота, видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № 57020000411/01.04.2024 г., е 12165,90 лв.

Видно от Удостоверение за наследници № 06/22.01.2024 г., Г. М. Г. е починал на 23.09.2023 г. в с. Царева ливада и негови наследници по закон са страните по делото ответникът С. М. Г. – брат и ищцата В. М. Й. – сестра.

По делото е представено писмо от 14.11.2023 г. от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД до наследниците на Г. М. Г., в качеството му на кредитополучател по Договор за кредит № 5512993, за просрочено задължение в размер на 445,75 лв.

Ищцата не представи доказателства за твърденията си, че ответникът С. М. Г. се е отказал от наследството на брат си Г. М. Г..

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Ищцата В. М. Й. е предявила два установителни иска с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г., с който Г. М. Г. продал на ответника С. М. Г. наследството, получено от баща му М. Г. П., б.ж. на с. Царева ливада, за сумата от 200 лв. и на Договор за продажба на наследство от 30.08.2023 г., с който Г. М. Г. продал на ответника С. М. Г. наследството, получено от майка му П. С. П., б.ж. на с. Царева ливада, за сумата от 200 лв., поради накърняване на добрите нрави – нееквивалентност на престациите.

За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен интерес. Когато ищецът е трето на договора лице, той би имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права. В конкретния случай ищцата обосновава правния си интерес с това, че с двата договора за продажба на наследство, наследодетелят й се разпоредил с единственото си имущество и в наследствената маста останали само задължения, като другият наследник – ответникът, преобретател по договорите, се отказал от наследството му. С предявяване 5 на исковите претенции ищцата се стреми да възстанови правото си на собственост в обема, който би имала, ако не са били извършени процесните сделки от наследодателя й през 2023 г., доколкото прогласяване н а нищожността им ще я легитимира като собственик по наследство на по – голяма част от имуществото на починалия наследодател, което обуславя допустимост на предявените искове.