Решение № 22 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501270 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Й. Г. Й. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 20.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 05.03.2024 г.) обжалва Решение № 20/13.02.2024 г., постановено по т.д.№ 174/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, ІІІ първоинстанционен търговски състав, в частта, с която съдът го е осъдил да заплати на Гаранционен фонд сумата от 67 200 лв., изплатено на Б. С. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Я., назначена по реда на чл.95, ал.2 от ГПК във връзка с чл.23, ал.2 и ал.3 от Закона за правната помощ. Въззивникът-ответник и на основание чл.83, ал.1, т.6 от ГПК е освободен от държавна такса и разноски.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивникът-ответник чрез процесуалния си представител поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заплатеното от Гаранционния фонд обезщетение от 67 200 лв. е справедливо по смисъла на 1 чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че в обжалваното решение въпросът за справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди е изследван едностранно, само от гледна точка на пострадалия, без да е анализирано поведението на длъжника. Поддържа се също така, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената САТЕ в частта й, в която се сочи, че скоростта на мотоциклета към момента преди да започне да оставя спирачни следи е била 52 км/ч, а към момента на удара-около 30 км/ч.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенцията на ищеца.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор само от ищеца Гаранционен фонд. Третото лице помагач не е подало отговор.

Ищецът Гаранционен фонд оспорва въззивната жалба на ответника и моли съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част по съображенията изложени в отговора.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът в първоинстанционното производство Гаранционен фонд и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 15.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена на чрез куриер на 08.03.2024 г.) обжалва Решение № 20/13.02.2024 г., постановено по т.д.№ 174/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, ІІІ първоинстанционен търговски състав, в частта, с която съдът е отхвърлил искът му за сумата от 12 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 67 200 лв. до пълния претендиран размер от 79 200 лв.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Я., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.5 от първоинстанционното дело.

Въззивникът-ответник е внесъл дължимата за въззивно обжалване държавна такса с вносен документ от 07.03.2024 г., представен с въззивната жалба.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивникът-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е необосновано и е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което моли съда да го отмени и да уважи исковата 2 претенция в пълен размер. Претендира разноски, списъкът за които е обективиран във въззивната жалба.

Твърди се, че неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е било налице основание за заплащане от страна на Фонда на обезщетението от 12 000 лв. за увреждане на пострадалия, а именно руптура на ПТВ и лезия на медиалния менискус, тъй като не било установено, че същото е в резултат на ПТП, съответно не е било налице и регресна отговорност на ответника за заплащането на тази сума.

В срока за въззивно обжалване на 22.03.2024 г. ищецът депозира допълнение към въззивната си жалба, с което се поддържа, че обезщетението, определено на пострадалия е включено в мотивите на Решение по гр.д.№ 4123/2020 г. на АС-София, по което дело ответникът е участвал в качеството си на трето лице помагач на страната на Фонда и където размерът на обезщетението, платено от Фонда е обсъдено.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор както на въззивната жалба, така и на нейното допълнение от ответника по делото чрез процесуалния му представител адвокат Я..

Оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения подробно изложени в отговора.

Оспорва допълнението към въззивната жалба като преклудирано, което възражение е неоснователно. Както е посочено по-горе препис от постановеното по делото решение, е връчено редовно на ищеца на 15.04.2024 г., както въззивната жалба, така и допълнението към нея са депозирани по делото далеч преди тази дата, съответно на 08.03.2024 г. чрез куриер и на 22.03.2024 г. чрез ССЕВ, т.е. преди да започне да тече срока за въззивно обжалване, следователно се явяват подадени в срок. При условията на евентуалност оспорва допълнението като неоснователно.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 20/13.02.2024 г., постановено по т.д.№ 174/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, ІІІ първоинстанционен търговски състав се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание, въззивникът – ищец с писмена молба поддържа въззивната си жалба и допълнителна такава, оспорва въззивната 3 жалба на ответника.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник в първоинстанционното производство, чрез назначения му особен представител поддържа своята въззивна жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част, съответно оспорва въззивната жалба на ответника и моли в тази част съдът да потвърди първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна-трето лице помагач, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по съществото на спора.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.558, ал.7 във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б. «а» от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. и чл.86, ал.1 от КЗ, предявени от Гаранционен фонд срещу Й. Г. Й. с искане за заплащане на сумата от 79 200 лв., представляваща изплатено от ищеца на Б. Г. С. по щета № 210367/10.11.2017 г. обезщетение за причинените на С. неимуществени вредиболки и страдания, вследствие на телесни увреди получени при ПТП, настъпило на 04.06.2015 г. в гр. Самоков, виновно причинено от ответника Й. като водач на моторно превозно средство - л.а.м. «Форд Ескорт» с рег. № ********, без сключена за същото задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 29.09.2022 г. до окончателното й изплащане.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

С влязла в сила на 07.01.2019 г. Присъда № 62/22.12.2016 г., н.о.х.д. № 81/2016 г. по описа на Самоковския районен съд, Й. Г. Й. е признат за виновен в това, че на 04.06.2015 г. около 18,45 часа в гр.Самоков, на кръстовището на бул. «Искър» и ул. «Софроний Врачански», при управление на МПС-л.а.м.

4

«Форд Ескорт» с рег. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.37, ал.1, изр.1 ЗДвП и чл.84, ал.2, изр.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил на Б. Г. С., различни по вид телесни уврежданиякоремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха с излив на кръв в коремната кухина, счупване на дясна лопатка, счупване на второ, трето, четвърто, шест, седмо и осмо десни ребра, контузия на белите дробове с излив на кръв в дясната плеврална кухина, които увреждания съставляват тежка телесна повреда, изразяваща се в общо разстройство на здравето, опасно за живота, вследствие на коремната травма.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.

С оглед разпоредбата на чл.300 ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача и ответник в производството Й.

Г. Й., както и вида на телесните увреждания на пострадалия Б. Г. С., получени в пряка причинна връзка от това поведение, са установени в настоящия процес с влязлата в сила присъда.

Не е спорно, че към датата на произшествието за увреждащия лек автомобил не е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

На 10.11.2017 г. Б. Г. С. е сезирал ищеца Гаранционен фонд с искане да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от него вреди, за което е образувана преписка щета № 210367.

С протокол № 34/16.11.2017 г. на Застрахователно-медицинска комисия при Гаранционен фонд е предложено да бъде одобрено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 79 200 лв. от следните травматични увреждания: шок трауматикум ет хеморагикум, закрита черепномозъчна травма вдясно теменно, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки , руптура хепатис, десерозацио вентрикули, ретроперитонеален хематом, хемоперитонеум - наличие на 1000.00 мл кръв в коремната кухина, фрактура на 7 ребра вдясно и от 2-ро до 8-мо включително, хемопневмоторакс с излив на 400.00 мл кръв в гръдната кухина, фрактура на 12 гръден прешлен, полифрагментна фрактура на дясна скапула, счупване на ладиевата кост на 5 ляво стъпало, както и за установено травматично увреждане през м.октомври 2017 г. с травматична генеза от злополуката, налагащо оперативно лечение.

На 30.11.2017 г. сумата от 79 200 лв. е изплатена на пострадалото лице С..

От приетата и неоспорена от страните пред първоинстанционния съд САТЕ се установява, че към момента, преди да започне да оставя спирачни следи, мотоциклетът управляван от пострадалото лице, се е движил със скорост 52 км/ч, а скоростта на лекия автомобил непосредствено преди удара с мотоциклета е била около 20 км/ч.

От приетата медицинска документация и неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява, че непосредствено след произшествието, Б. Г. С. е приет в противошокова зала в тежко коматозно състояние, след което е постъпил за лечение в Трета хирургична клиника на УМБАЛСМ «Н.И.Пирогов» ЕАД. Още в деня на постъпването си пострадалият е подложен на оперативно лечение, при което е извършена лапаротомия.

Интраоперативно е установено наличие на 1000.00 мл кръв и коагули в корема, както и две руптури на черния дроб и лацерация по малката кривина на стомашната стена. Извършена е ревизия на коремната кухина и шев на руптурите. Поставен е торакален дрен вдясно, при което е евакуирана 400 мл. кръв. Изписан на 29.06.2015 г.

Установява се, че в периода от 04.06.2015 г. до 30.11.2015 г. пострадалият е бил в непрекъснат отпуск по болест, като с Експертно решение № 0502 от 193 от 02.12.2015 г. временната неработоспособност е оправдана до 02.12.2015 г. и е продължена до 30.01.2016 г. С Експертно решение № 52 от 018 от 28.01.2016 г. на ищеца е определена 56% т.н.р. със срок за три години.

Видно от служебна бележка от 26.02.2017 г. на МВР, РС ПБЗН, пострадалият е служител при РС ПБЗН-Самоков, като считано от датата 18.03.2010 г., когато е назначен на длъжност «пожарникар», същият редовно е участвал в провежданите ежегодно районни и областни състезания по пожароприложен спорт, които са елемент от дейностите за повишаване на физическата и специализираната подготовка на служителите. След преживяното ПТП, пострадалият и с оглед експертното решение на ТЕЛК не е се включва в списъка на участниците и не участва в състезанията.