Разпореждане № 4510 от 28.07.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4510 гр. Монтана, 28.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРА НАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРА НАНОВА Частно гражданско дело № 20261630103067 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 417-418 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК подадено от кредитора „*******“ ЕАД срещу длъжника В. Х. Д., за следните суми:

- главница в общ размер на 816.66 евро,

- договорна лихва в размер на 38.50 евро за периода от 05.12.2025 г. до 03.06.2026 г.,

- мораторна лихва в размер на 0.93 евро за периода от 05.12.2025 г. до 25.06.2026 г.

Претендира разноски.

Заповедният съд, при извършената проверка prima facie, установява, че представеният документ-извлечение от счетоводните книги на банка от 25.06.2026 г., попада в списъка на изброените в чл. 417, ал. 1 от ГПК (т. 2), редовен е от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Заявените вземания произтичат от договор с потребител (№ 7053738347 от 01.07.2025 г.).

При разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение се прилагат правилата на чл. 411, ал. 2 от ГПК (Сталев, Ж.

Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 960).

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК не се издава заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и/или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

1

След преценка на договора за потребителски кредит съдът намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на част от неговите клаузи и противоречие на договора с императивните разпоредби на ЗПК.

По силата на чл. 10 от договора общо дължимата от потребителя сума възлиза на 2910.11 лв. (1487.90 евро).

Главницата по кредита е формирана като сбор от чистата сума за лично ползване и сумата за застрахователна премия. Размерът на предоставения кредит е 2000.00 лв. (1022.59 евро), към който, видно от чл.

7. 1 от договора, е добавена и сума за застрахователна премия в общ размер на 319.67 лв. (163.44 евро) по два вида застраховки: bank пакет 3 кредит+ сметка (bill) в размер на 189.80 лв. (97.04 евро) и bank пакет 3 сметка (bill) в размер на 129.87 лв. (66.40 евро). Сумата за застрахователната премия е предоставена на потребителя под формата на кредит от страна на банката и е преведена директно от кредитора на трето лице (застраховател). Премията за застраховки е приравнена на главницата по кредита, вместо като разход.

Така общият размер на главницата, която по начало трябва да включва само чистата стойност на отпуснатия кредит, е увеличен на 2319.67 лв. (1186.03 евро). Освен това потребителят е задължен да заплати и възнаградителна лихва в размер на 590.44 лв. (301.87 евро), която по размер е над ¼ от чистата сума по кредита.

Така, при чиста сума по кредита от 2000.00 лв. (1022.59 евро), длъжникът по договор следва да върне сума в общ размер на 2910.11 лв.

(1487.90 евро) заради предвидените в него разходи за възнаградителна лихва и застраховки, т. е. сума в размер надвишаваща с почти 1/2 от чисто получената.

Застрахователната премия е включена в главницата, като част от месечните погасителни вноски по кредита и представлява неразделна част от тях, видно от погасителния план в чл. 11. 2 от договора. Плащането на премиите е за сметка на потребителя и води до оскъпяване на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Разходите за застраховки, които са уговорени в договора за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Ползването на застрахователните услуги се явяват задължително условие за получаването на кредита, а също представляват и конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Затова тези суми е следвало да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, и като това не е сторено, то е в противовес с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Същевременно, съдът забелязва, че макар в чл. 9.1 от договора да е вписан фиксиран лихвен процент по заема 40.91 % и да е разписан начин за неговото изчисляване, то сумата която този процент генерира за 13 месеца е 590.44 лв. (301.87 евро), посочена общо в края на колоната от 2 погасителния план отнасяща се до лихвата. Последният на практика е над ¼ от размера на отпуснатия заем.

Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, т. е. всички разходи за потребителя по този кредит, е определен в чл. 10 от договора на 48.12 %. Този размер явно не съответства на прекомерния размер на възнаградителната лихва и на предвидените разходи за застрахователна премия, които, ако бяха включени в него, биха довели до значително повисок процентен цифров израз. Това не е сторено, тъй като неправилно изначално в самия договор кредиторът е приел, че застрахователната премия не е част от общия разход по кредита (in fine от предпоследния абзац на чл. 10 от договора), и следователно не е включен при изчисляването на ГПР.

От изложеното следва, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който договорът трябва да бъде сключен по ясен и разбираем за потребителя начин.

Съдът намира, че в процесния договор липсва яснота за действителния размер на ГПР. Посоченият ГПР е в значително по-нисък от действителния размер. В него е включена само възнаградителната лихва.

Той е в очевидно противоречие с действителната финансова тежест на кредита и не отразява реалните разходи, които потребителят следва да понесе. Несъразмерен е с уговореното общо задължение. Разходът за застраховки е следвало да бъде включен в него.

Това вътрешно противоречие между числовите параметри и разходи по договора обективно води до извод, че ГПР е посочен само формално и не съответства на действителния такъв, поради което не изпълнява основната си функция - да информира потребителя за реалното оскъпяване на кредита и да му позволи да извърши информиран избор. Вписването на различен от действителния ГПР, т. е. на неверен такъв, освен това, въвежда в заблуждение кредитополучателя. Тази практика въвежда в заблуда средния потребител по отношение на един от основните аспекти, подтикващи го да вземе решение за сключване на договора, и е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (така Решение № 340 от 09.12.2025 г., постановено по к. т. д. № 1562/2025 г., т. к., І т. о. на ВКС).

Клаузите за застраховки са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Те не са уговорени индивидуално. Видно от текста на договора, те са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. За формално съдът намира посоченото в чл.

19 от договора, че сключването на договор за застраховки не е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит, доколкото за получаването на кредита при предлаганите условия (чл. 7 от договора) той отнапред включва заложено и заплащането на застрахователна премия по два вида застраховки, от които потребителят на кредит на практика няма и 3 необходимост, но за която му се вменява задължение.

Преценката за обоснована вероятност за неравноправност и поради това за нищожност по смисъла на чл. 146, във връзка с чл. 143 от ЗЗП в случая е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Всичко това налага извод, че е налице обоснована вероятност ГПР от 48.12 %, да не съответства на действителния. От това следва, че е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото непосоченият действителен размер ГПР надвишава пет пъти размера на законната лихва.

Неспазването на цитираните разпоредби е предпоставка да се приеме, че на основание чл. 22 от ЗПК сключеният договор е недействителен.

Следователно, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи вноски по застрахователна премия, лихви или други разходи по кредита (чл. 23 от ЗПК).

Оставащият непогасен размер на чистата сума по кредита обаче е неизвестен. Вземането за връщане на заемна сума и на заплащане на застрахователни премии са две отделни, всяко от които следва да се индивидуализира по размер. След дадени изрични указания на съда до заявителя да индивидуализира вземането си, поотделно за двете, това в случая не е сторено (докато по други аналогични дела, същият заявител е изпълнявал идентични указания на този съд и е разграничавал размера на всяко от двете вземания).

В обобщение, макар по принцип да е налице основание за издаване на заповед само за размера на онази сума от главницата, която длъжникът действително е получил като разполагаема и не е върнал, т. е. чистата стойност по кредита, това в случая не е възможно, тъй като по делото не е постъпила информация какъв е нейният размер, въпреки указанията на съда към заявителя в тази насока.

При това положение, след като не може да бъде определен размерът на подлежащото на уважаване вземане за невърната чиста сума заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а не само в частта за застраховки, мораторна и договорна лихва.

При този резултат не следва да се присъждат и разноски на заявителя.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. на МРС № 10884/02.07.2026 г., подадено от „*******“ ЕАД, ЕИК */****, срещу длъжника В. Х. Д., ЕГН **********.

УКАЗВА на заявителя „*******“ ЕАД, че за заявените вземания може да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от влизане в сила на това 4 разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Районен съд-гр. Монтана, пред Окръжен съд-гр. Монтана, в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя чрез ЕПЕП.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5