Решение № 43 от 20.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Ямбол, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500057 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 538, вр. с чл. 278, ал.1 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. К. и Г. А. С., двамата от гр.***, първият действащ чрез пълномощника си адв. П.М. от АК- Ямбол, против Решение № 5 от 22.01.2024 г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д. № 476 по описа за 2023 г. на този съд, с което е отхвърлена молбата на въззивниците за утвърждаване на постигнатото между тях споразумение по чл.127, ал.1, изр.2 СК по отношение на децата И.Й.К., с ЕГН ********** и Т.Й.К., с ЕГН **********.

Оплакването в жалбата е за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според въззивниците представеното подписано от тях и поддържано лично в съдебно заседание споразумение по чл. 127, ал.1, изр.2 от СК относно местоживеенето, упражняването на родителските права, лични отношения и издръжка на малолетните им деца И.Й.К. и Т.Й.К., не противоречи на закона, морала и интересите на децата, като са били налице всички законоустановени предпоставки при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд постигнатото между тях споразумение по чл.127, ал.1 от СК да бъде утвърдено. Като не е сторил това, ЕРС е постановил неправилно и необосновано решение. По тези съображения въззивниците настояват за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъде утвърдено постигнатото между тях споразумение 1 по чл.127, ал.1 изр.2 от СК по отношение на малолетните деца И.Й.К. и Т.Й.К..

В о.с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС установи следното:

Производството пред Елховския районен съд е образувано по искова молба на Й.

Т. К. от гр.*****, действащ лично и като баща и законен представител на малолетните си деца И.Й.К. и Т.Й.К., против Г.А.С. от гр.*****, с която е предявен иск по чл.127, ал.2 от СК за постановяване на решение, с което местоживеенето на двете малолетни деца И.Й.К. и Т.Й.К. да бъде определено при ищеца, предоставянето на упражняването на родителските права спрямо децата да бъде предоставено на ищеца и за осъждането на ответницата да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата в размер на по 250.00 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г. А. С. не е подала отговор на исковата молба.

В проведеното по делото пред първата инстанция съдебно заседание на 12.01.2024 г. страните са представили постигнато между тях споразумение по чл.127, ал.1 от СК относно упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство две малолетни деца, определяне местоживеенето на децата, режима на лични контакти на майката с децата и месечната издръжка за децата. С оглед внесеното в съда споразумение, поддържано в съдебно заседание от страните, съдът е преминал от производство по чл.127, ал.2 от СК към такова по чл.127, ал.1 от СК.

Съгласно представеното споразумението, упражняването на родителските права по отношение на двете деца се предоставя на бащата- Й. Т. К., при който се определя и местоживеенето на децата, на адрес- в гр.****, обл.***, ул.***№ **, а на майката Г. А. С., се определя режим на лични отношения с децата- всяка първа и последна събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с право на преспиване на детецата при майка им; по време на Коледните празници през нечетните години; по време на новогодишните празници- на 31.12. и 01.01 през четните години; по време на Великденските празници през нечетните години; през втората половина на коледната и пролетната, непрекъснато с преспиване, по тяхно съгласие, съобразно ангажиментите на родителите; всяка календарна година по двадесет ден непрекъснато през лятото с преспиване при майката по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата. Съгласно споразумението майката Г. А. С., се задължава да заплаща на всяко едно от децата И.Й.К. и Т.Й.К., чрез техния баща Й. Т. К., месечна издръжка в размер на 250.00 лева, платима до 25то число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на съдебния акт, с който споразумението бъде одобрено, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

С обжалваното решение, Елховският районен съд е отхвърлил молбата на Й. Т. К. и Г.А.С., за утвърждаване на постигнатото между тях споразумение по чл.127, ал.1, изр.2 СК по отношение на децата И.Й.К. и Т.Й.К..

2

За да постанови този резултат, ЕРС е приел, че не е налице една от предвидените в разпоредбата на чл.127, ал.1 от СК предпоставки за одобряване от съда на постигнатото между родителите на малолетните деца съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката, а именно разделно живеене на родителите на малолетните деца. Приел е, че родителите на двете малолетни деца живеят заедно, децата живеят заедно с двамата си родители, родителите заедно упражняват родителските права, заедно отглеждат и възпитават децата си и ги издържат, при което молбата по чл.127, ал.1 от СК е неоснователна.

Въззивният съд намира, че фактическата страна по спора е правилно установена от ЕРС и същата не е спорна.

По делото е установено, че Й. Т. К. и Г. А. С. са родители на две малолетни децаИ.Й.К., родена на ****** г. и Т.Й.К., роден на ***** г.

От представената пред районния съд служебна бележка на ДГ „Невен“– Елхово се установява, че детето И.Й.К. е записано в ДГ „Невен“– Елхово в четвърта възрастова група „Слънце“ и посещава детска градина. Детето Т.Й.К. е записан като ученик за учебната 2023/2024 година в III „б“ клас, видно от Удостоверение № РД-25-59/02.11.2023 година, издадено от ОУ „Паисий Хилендарски“– гр. Елхово.

В хода на производството пред районния съд на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДет. е изискан и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Елхово във връзка с предявения от бащата Й. К. против майката Г. С. иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК. В хода на извършеното социално проучване е било установено, че страните по делото са живеели заедно и са отглеждали двете си малолетни деца от 2014 година до м. ноември 2023 г., когато след възникнал конфликт между тях майката Г. А. е напуснала семейното жилище за около един месец, като се е завърнала през м. декември 2023 г. От тогава и към момента на изготвяне на социалния доклад двамата родители и техните деца живеят заедно с семейната си къща в гр.*****. Грижите за децата, тяхната издръжка и възпитание, се осъществяват съвместно от двамата родители.

При изслушването на бащата Й. К. в съдебно заседание, същият е заявил пред съда, че той и Г. С. в момента живееят заедно и заедно отглеждат децата си, като сочи, че преди това в продължение на няколко месеца са били разделени. Споделя, че има опасения от това, че е възможно майката отново да напусне семейното жилище и желае постигнатото споразумение да бъде одобрено.

Майката Г. С. при изслушването й пред ЕРС също е заявила, че в момента тя и Й.

К. живеят заедно с децата си, заедно ги гледат, а споразумението са сключили поради липсата на доверие към нея от страна на бащата на децата.

В хода на производството пред въззивната инстанция е изискан и приет социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Елхово с цел установяване на фактическото положение към момента на изготвяне на доклада относно това живеят ли заедно родителите на децата или не, живеят ли двете малолетни деца заедно с родителите 3 си, ако родителите не живеят заедно- кой от тях полага грижите за двете деца. При извършеното социално проучване е установено, че и към настоящия момент децата Тончо К. и Ива К.а се отглеждат съвместно от двамата родители в гр. Елхово, като и двамата родители живеят заедно с децата си.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни и в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

При преценка по същество, обжалваното решение се прецени за правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от ЕРС, които се споделят изцяло от ЯОС.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Първата и основна предпоставка за да бъде утвърдено от съда споразумение по чл.127, ал.1 от СК, постигнато между родителите на ненавършилите пълнолетие деца относно тяхното местоживеене, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им, е родителите да не живеят заедно. Втората предпоставка за утвърждаването на споразумението е постигнато съгласие между родителите по въпросите, посочени в разпоредбата на чл.127, ал.1 от СК. В настоящия случай е налице втората предпоставка- постигнато съгласие между родителите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им, но не е налице първият и основен елемент от фактическия състав на чл.127, ал.1 от СК- разделно живеене на двата родителите. От доказателствата по делото, събрани както в хода на първоинстанционното производство, така и в производството пред въззивния съд, се установява, че родителите на двете малолетни деца Тончо К. и Ива К.а както към момента на постановяване на обжалваното решение, така и към настоящия момент живеят заедно, упражняват заедно родителските права и задължения по отношение на двете малолетни деца, заедно осигуряват издръжката на децата си. При липсата на елемент от фактическия състав на чл.127, ал.1 от СК молбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, в какъвто смисъл е и постановеното от районния съд решение.

Неоснователно се поддържа от въззивниците, че постигнатото между тях споразумение не противоречи на закона, морала и интересите на децата. Утвърждаването на постигнатото между родителите споразумение при липсата на една от предпоставките за това, а именно разделно живеене на родителите, противоречи на закона- чл.127, ал.1 от СК.

4

Постигнатото между родителите споразумение противоречи и на разпоредбите на чл. 122, ал.1, чл.123, ал.1 и ал.2 от СК, предвиждащи родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца да се осъществяват от двамата родители, при равни права за всеки от тях, да се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно, да се упражняват по общо съгласие на родителите. Противоречи както на закона, така и на морала при съвместно живеене на родителите и непълнолетните деца, упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на единия от родителите, а на другия родител, в случая на майката, да бъде определен режим на лични контакти с децата, както и да бъде задължена майката да престира парична издръжка на децата чрез техния баща в посочен размер. Липсата на доверие у родителите един спрямо друг, изразените опасения от страна на бащата при изслушването му от съда, че е възможно майката отново да напусне семейното жилище, не са от естество да мотивират съда да утвърди постигнатото споразумение по чл.127, ал.1 от СК. Касае се за бъдещо несигурно събитие, а споразумението не би могло да бъде утвърдено под условие, че това събитие- разделно живеене на родителите, се сбъдне. При настъпването на нови фактически обстоятелства няма законова пречка между родителите да бъде постигнато споразумение по чл. 127, ал.1 от СК, което да бъде внесено за утвърждаване от районния съд, а при липсата на съгласие между родителите по въпросите по чл.127, ал.1 от СК, няма процесуална пречка за единият от родителите да предяви иск по чл.127, ал.2 от СК.