Определение № 2579 от 17.06.2026, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2579

Хасково, 17.06.2026 г.

Административният съд - Хасково - VII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело № 706/2026 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Е. А. М., чрез адв. Д. А. от Х., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2685312/22.05.2026 г., издадена от И. И. Ч. на длъжност младши полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково.

При служебно извършената проверка по реда на чл. 158 и чл. 159 АПК съдът констатира, че понастоящем жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок, от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт. Освен това към момента не се установява наличието на предпоставки по чл. 159 АПК за оставянето ѝ без разглеждане и прекратяване на съдебното производство.

Ето защо следва да се конституират страните по делото, да им се укаже разпределението на доказателствената тежест, както и необходимостта да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, и делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, в което съдът ще се произнесе по исканията за доказателства.

По направеното с жалбата искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, съдът намира следното:

Искането е направено в рамките на висящ процес за проверка законосъобразността на ЗППАМ № GPAM-2685312/22.05.2026 г., издадена от младши полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, която подлежи на предварителното изпълнение по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата, при наличието на правен интерес от него, тъй като той се презумира от факта на оспорване на самия акт, поради което искането се явява допустимо.

Разгледано по същество, то е неоснователно.

Съгласно чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, но само въз основа на нови обстоятелства. Безспорно се приема, че именно в негова тежест е да установи наличието на горепосочените предпоставки, респ. наличието на свой интерес, равен по значимост на обществения, което да обори нуждата от допуснатото по закон предварително изпълнение.

В настоящия случай жалбоподателката не сочи конкретни вреди по вид и размер, които би претърпяла от предварителното изпълнение на оспорената заповед, а и част от твърденията ѝ не се подкрепят от представените доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че по делото се установява само, че тя и родителите ѝ страдат от определени заболявания, както и че работи на смени като продавач-консултант във фитнес „Монстер“. Обстоятелството за влошено здравословно състояние само по себе си не води автоматичен извод за спешна необходимост от пътуване до лечебни заведения, от посещения до личен лекар и медицински прегледи. При внезапно влошаване, тя и родителите ѝ имат възможност да ползва спешна медицинска помощ. Следователно, дори и да се приеме, че на жалбоподателката би се причинила имуществена вреда от невъзможността да управлява МПС и да извършва обичайните си дейности, включително да посещава месторабота, медицински прегледи, респ. да придружава членове от семейството си на такива, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Защитаваните от оспорващата свои интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес за защита живота и здравето на участниците в движението. Освен това се приема, че временната невъзможност да управлява МПС всъщност представлява съдържанието на конкретната мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. Следва да се има предвид и че то може да бъде спряно само въз основа на някакви нови обстоятелства, възникнали след постановяване на процесната заповед, но в случая жалбоподателката не се позовава на такива. Доводите ѝ относно незаконосъобразността на оспорената заповед касаят съществото на спора и са неотносими към основанията за спиране на нейното предварително изпълнение, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. В този смисъл е и практика на касационната инстанция - вж. напр. Определение № 5736 от 27.05.2026 г. по адм. д. № 5052/2026 г. на Върховния административен съд, VII о.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че искането ѝ за спиране предварителното изпълнение на заповедта се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни по делото: жалбоподател: Е. А. М., чрез адв. Д. А. от Х., ответник: младши полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково (И. И. Ч.).

УКАЗВА на жалбоподателя, че трябва да установи изложените от него факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

УКАЗВА на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника, че в 14-дневен срок от получаване на настоящото определение може да представи писмен отговор, към който приложи писмените доказателства, с които разполага, както и да посочи доказателства.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за следните обстоятелства от значение за делото и необходимостта те да бъдат събрани, доколкото не се съдържат в изпратената административна преписка, а именно: доказателства, че към 22.05.2026 г. издателят на оспорения акт е бил назначен и е изпълнявал някоя от длъжностите, посочени в цитираната в него Заповед № 272з-199 от 19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР-Хасково ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето по исканията за доказателства, след изслушване становищата на страните по тях.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.09.2026 г. от 10.00 ч., за които дата и час да се призоват страните.

Определението в тази му част не подлежи на обжалване.

ОТХВЪРЛЯ молбата на Е. А. М. за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2685312/22.05.2026 г., издадена от И. И. Ч. на длъжност младши полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково.

Определението в тази част може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�