Определение № 4502 от 29.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4502 гр. София, 29.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110157981 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. В. С., чрез адв. Ф., срещу Районен съд – Пловдив.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, възражения: от които произтичат претендираните права и

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че съдия при Районен съд – Пловдив издал определение № 6763 от 02.09.2021 г. по гр.д. № 14206/2021 г., с което на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН му забранил да приближава сина си Б, жилището му, местата за социални контакти и отдих до приключване на делото. Въз основа на определението била издадена заповед за незабавна защита № 125 от 02.09.2021 г.

Поддържа, че с така издадените определение и заповед за незабавна защита в частта, касаеща забраните спрямо ищеца досежно сина му Б, ответният съд извършил съществено нарушение на правото на ЕС – чл. 7, чл. 24,§3, чл. 48 и чл. 52, ал. 1 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) – в нарушение на принципа на пропорционалност и на националния закон ответникът лишил, евентуално ограничил ищеца и сина му от основните им права, за което излага подробни съображения. Твърди още, че в случая с определението и издадената заповед за незабавна защита бил лишен не само от правото на съвместно живеене с 1 невръстния му син, а и от каквито и да било лични контакти и срещи с детето му, което го обрекло на отчуждаване на сина му от него в нарушение на принципа на пропорционалност и на националния закон. Поддържа, че в молбата не били изложени данни за каквито и да било действия или бездействия на упражнено от ищеца насилие, пряко и непосредствено насочено спрямо сина му Б, поради което било достатъчно налагане на забраните до ищеца единствено по отношение на майката. Наред с изложеното, условията за прилагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН се определяли от съда и нямало никаква разпоредба в закона, която да налагала на съда да приложи такава безусловна, сурова и нечовешка забрана за контакти между дете и родител. От друга страна, с издадената заповед за незабавна защита било нарушено и правото на детето по чл. 24, § 3 от ХОПЕС на редовни срещи и контакти и с двамата родители, по – специално с ищеца. В условията на евентуалност твърди, че с издаденото определение от 02.09.2021 г. и заповедта за незабавна защита съдът осъществил нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, за което отговорност носила държавата в хипотезата на чл. 7 от Конституцията във връзка с чл. 49 ЗЗД. Така, в резултат на цитираното определение от 02.09.2021 г. и заповед за незабавна защита ищецът бил фактически лишен от всякакъв контакт със сина му, а и от родителски права и отговорности за него, за периода от 02.09.2021 г. до 24.03.2022 г., т.е. за 7 месеца, което довело до изключителен стрес и тормоз за ищеца и оставило дълбок отпечатък не само в емоционалния му свят, а въобще върху живота му. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5001 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2в от ЗОДОВ от нарушенията на чл. 7, чл. 24, § 3, чл. 48 и чл. 52, ал. 1 от ХОПЕС, осъществени с издаденото Определение № 6763 от 02.09.2021 г. по гр.д. № 14206/2021 г. и заповедта за незабавна защита № 125 от 02.09.2021 г., ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5001 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 7 КРБ вр. чл. 49 ЗЗД от нарушенията на чл. 8 ЕКЗПЧОС, осъществени с издаденото Определение № 6763 от 02.09.2021 г. по гр.д. № 14206/2021 г. и заповедта за незабавна защита № 125 от 02.09.2021 г., ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез и.ф. председател на Районен съд Пловдив, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че производството по гр.д. № 14206/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив било образувано на 02.09.2021 г. срещу С. В. С., с твърдения, че на съответната дата той е извършил физическо, психическо, емоционално и сексуално насилие над молителката (майка на общото им дете) и над самото дете. В молбата изрично било поискано издаването на заповед за незабавна защита за майката и за детето, на основание чл.

18 ЗЗДН, чрез налагане на съответни мерки спрямо нарушителя. С оглед твърденията в молбата и на база представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, съдът веднага постановил 2 определение от 02.09.2021 г., като издал заповед за незабавна защита в полза на майката и на детето, срещу бащата, като го задължил да се въздържа от насилие спрямо тях и му е забранил да ги приближава. Тази заповед имала временен характер и действала до издаване на същинска заповед за защита по делото или до отказ от издаване на такава от съда.

Поддържа още, че този съдебен акт – определението, с което било прието, че била налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителите, която била реална и се основавала на поведението на ответника, не подлежал на самостоятелно обжалване. На такова подлежало крайното съдебно решение по делото, с което впоследствие била издадена заповед за защита спрямо майката и детето, като това решение било обжалвано и вече с влязло в сила решение, потвърдено по в.гр.д. № 1275/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив окончателно било прието за установено, че ответникът извършил съответните действия спрямо майката и детето, за което бил санкциониран с налагане на постоянни мерки за защита спрямо пострадалите лица, както и допълнително с глоба. От така изложеното следвало, че съдът стриктно е спазил разпоредбите на ЗЗДН и ГПК, както при издаване на първоначалната заповед за незабавна защита, така и при последвалата частична отмяна.

Твърди още, че съдът е приложил точно законът, като по никакъв начин не било извършено нарушение на правото на ЕС, защото приемането на противното би означавало, че националният закон – ЗЗДН, противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда възможност за налагане на временна мярка на защита, свързана с ограничаване на права на родител за осъществяване на лични контакти с детето му. Твърденията на молителката, потвърдени и с декларацията й, били в насока, че пред детето бащата осъществил спрямо майката домашно насилие, като в този случай на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН пострадало лице било и самото дете. В тази връзка именно молителите били защитени със заповед, предвиждаща забрана за бащата, т.е. ограничението, което било наложено от съда, било по силата на закона, който е предвидил такава хипотеза. Неслучайно същата била временна мярка, до установяване на действителната фактическа обстановка, което ставало в състезателния процес с участието на страните и ангажирането на доказателства в подкрепа на техните тези. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност моли съда да намали размера на търсеното обезщетение до минимум, съобразен с критериите за справедливост и адекватност на причинените вреди.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е от С. В. С. срещу Районен съд – Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 5001 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (стрес, мърка, тревога, отчаяние, притеснение, безсъние, чувство на безсилие), причинени от допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, а именно на чл. 7, чл. 24, § 3, чл. 48 и чл. 52, ал. 1 от ХОПЕС, изразяващо се в издаване на Определение № 6763 от 02.09.2021 г. по гр.д. № 14206/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив и 3

Заповед за незабавна защита № 125 от 02.09.2021 г., с които на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН е било забранено на С. В. С. да приближава сина му Б С.ов С., жилището и местата му за социални контакти и отдих, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Предявен е в условията на евентуалност от С. В. С. срещу Районен съд – Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 7 КРБ за заплащане на сума в размер на 5001 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (стрес, мърка, тревога, отчаяние, притеснение, безсъние, чувство на безсилие), причинени от допуснато нарушение на чл. 8 ЕКЗПЧОС, изразяващо се в издаване на Определение № 6763 от 02.09.2021 г. по гр.д. № 14206/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив и Заповед за незабавна защита № 125 от 02.09.2021 г., с които на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН е било забранено на С. В. С. да приближава сина му Б С.ов С., жилището и местата му за социални контакти и отдих, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

За да бъде ангажирана отговорността по чл. 2в ЗОДОВ е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, 2) нарушението следва да е достатъчно съществено, 2) да са причинени вреди, и 3) да е налице причинно-следствена връзка между нарушението и причинените вреди. Тези факти подлежат на доказване от ищеца. При установяването им ответникът следва да докаже, че е заплатил предявеното парично вземане. Извън това в тежест на всяка от страните е да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл.

45 ЗЗД вр. с чл. 7 КРБ, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената или неимуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносния резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на 4 делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Следователно основателността на иска по чл. 45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнЕ.и към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. За действия и бездействия на държавни органи, извън хипотезите на ЗОДОВ, държавата отговаря пряко с оглед нормата на чл. 7 Конституцията на Република България, като приложение намира институтът на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, посредством който се осигурява непосредственото действие на конституционно регламентираната отговорност на държавата за вреди, като в процеса следва да се докаже наличието на предпоставките на гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД.