Определение № 1316 от 03.09.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1316 гр. Шумен, 03.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Константин Г. Моллов

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253600500538 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 14288 от 18.07.2025г. по регистъра на ЧСИ .... подадена от жалбоподателя Р. В. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, ул. .... № 31, вх.1, ет.1, ап.1, със съдебен адрес гр.

Шумен, ул. .... № 20, вх.4, ет.2, ап. 23, с която е поискал да бъде освободен от заплащане на такса дължима при подаването на жалба вх. № 13560 от 07.07.2025г. по изпълнително дело № 20249310400864 по описа на ЧСИ .... рег. № 931, район на действие ШОС /л. 40 от изп. дело/.

С разпореждане № 618/25.08.2025г. ШОС е дал указания на молителя в едноседмичен срок от съобщението да се представи декларация за гражданското и материално състояние, както и други доказателства, относими към декларираните обстоятелства, като при неизпълнение на указанията искането ще бъде оставено без уважение.

Препис от това разпореждане е връчено на молителя на 26.08.2025г.

Така срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 02.09.2025 г. /вторник – присъствен ден/.

В дадения срок указанията за отстраняване на нередовностите не са изпълнени.

Съдът следва да остави молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК без уважение поради следното:

Нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК предоставя възможност на физическите лица, чието материално положение изключва или ограничава възможността за заплащане на дължимата държавна такса по гражданско дело, да бъдат освободени от публичното си задължение. Разпоредбата изброява в седем точки обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид, за да направи извод, че едно физическо лице не може да заплати следващите се такси. За 1 удостоверяване на тези обстоятелства е необходимо пред съда да бъдат представени съответните доказателства. В случая молителят е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса, но не е изпълнил дадените му указания да представи изискуемите документи, позволяващи на съда да прецени дали разполага с достатъчно средства за заплащане на държавната такса. При това положение и доколкото непредставянето им препятства извършването на горепосочената преценка като условие за уважаване на молбата, освобождаването следва да бъде е отказано. Така и Определение № 15 от 15.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4849/2018 г., II г. о., ГК, с което потвърдено определение № 713 от 12.11.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 504/2017 г. на Варненски апелативен съд.

За да бъде освободена от внасяне на държавна такса по производството, страната следва да докаже липсата на достатъчно средства, с които да я заплати, като представи доказателства за обстоятелствата, посочени в чл. 83, ал. 2, т. т. 1 - 7 ГПК, които формират комплексния критерий при преценката на съда за това разполага ли страната с такива средства. Когато съдът е дал възможност да се представят такива доказателства, а страната, която носи доказателствена тежест за съответните обстоятелства, не го направи, искането й се отхвърля като неоснователно. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК /напр. определение № 66 от 12.02.2016 г. IV-то г. о. по ч. гр. д. № 136/2016 г., определение № 194 от 30.03.2017 г. на II-ро т. о. по ч. т. д. № 223/2017 г., определение № 152 от 15.04.2016 г. на III-то г. о. по ч. гр. д. № 776/2016 г. /. Така и Определение № 188 от 28.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2696/2018 г., I г. о., ГК.

Само с оглед изчерпателност следва да се посочи, че частичното изпълнение на указанията в срок се приравнява на пълно неизпълнение и влече негативната последица на връщането. Неизпълнението дори и на едно от указанията - е достатъчно основание за връщане.Така и Определение № 101 от 4.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 107/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 72 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3810/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 222 от 3.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2315/2013 г., III г. о., ГК, Определение № 160 от 28.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1270/2013 г., III г. о., ГК.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че евентуалното представяне на доказателства за отстраняване на нередовностите след изтичане на определения срок ще бъде без правно значение — съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след изтичане на срока не се вземат предвид от съда. Липсва основание да се приеме, че са съществували обективни причини за неизпълнение на указанието на съда, тъй като страната не е поискала продължаване на срока на основание чл. 63, ал.1 ГПК, нито се позовава на особени, непредвидени обстоятелства, препятствали го да изпълни своевременно указанията на съда.

2

Процесуалните срокове са периоди от време, през които съществува правото да се извърши определено процесуално действие, като бездействието на страната в течение на срока погасява правото да се извърши действието /чл.

64, ал. 1 ГПК/. Погасяването на правото да се извърши процесуалното действие настъпва когато страната е бездействала в рамките на срока и само ако пропускането се дължи на внезапно и непреодолимо препятствие същият може да бъде възстановен. В случая страната в рамките на срока до изтичането му на не е отстранила пороците. Преди изтичането на срока не е поискала и ново продължаване на срока. Не е заявила и искане за възстановяване на срока при твърдение за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее и поради които да е пропуснала да изпълни указанията на съда.

Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 164 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 5255/2015 г. на ВКС, ІVг.о., ГК: „след като първоначалният преклузивен такъв е бил изтекъл не е била налице хипотезата на чл. 62, ал. 3 от ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 3 от ГПК това процесуално действие на ищеца се смята неизвършено, тъй като възможността за извършването му е била преклудирана.” В този смисъл вж. Определение № 2585 от 19.09.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3179/2023 г., Определение № 474 от 3.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 354/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 392 от 29.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 336/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 124 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 747/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 453 от 17.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 395/2011 г., III г. о., ГК както и Определение № 11716 от 24.11.2006 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2006 г., IV о.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от служебно изисканата от ТП на НОИ – Шумен справка за доход от пенсия и добавки е, че за през м. юли 2025г. молителят е получил сума в общ размер на 1 310 лв., от които пенсия 1 260 лв. и добавки 50 лв. Видно от приложената към изпълнителното дело справка от ТД на НАП- Варна, е че молителят притежава недвижимо имущество /земя и сграда/, както и МПС марка Нисан Микра, с рег. № .... /лист 7 от изпълнителното дело/. В деня в който е депозирана процесната молба по чл. 83, ал.2 ГПК – 18.07.2025г., видно от Приходен касов ордер 0000003957 от 18.07.2025г. и Сметка № 0000086829 от 18.07.2025г., молителят е заплатил в полза на ЧСИ Р. Стефанов Русев сумата от 48 лв., представляваща дължими такси по ТТРЗЧСИ за процесната жалба /л. 40-41 и л. 36 от изп. дело/. Ето защо, съдът намира, че за молителя не е налице основанието, че “няма достатъчно средства”, за да заплати дължимата по делото държавна такса, която е в размер на 25 лв., съгласно чл. 16 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Водим от горното, съдът, на осн. чл. 83, ал.2 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 14288 от 18.07.2025г. по регистъра на ЧСИ .... подадена от жалбоподателя Р. В. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, ул. .... № 31, вх.1, ет.1, ап.1, със съдебен адрес гр. Шумен, ул. .... № 20, вх.4, ет.2, ап. 23, с която е поискал да бъде освободен от заплащане на такса дължима при подаването на жалба вх.

№ 13560 от 07.07.2025г. по изпълнително дело № 20249310400864 по описа на ЧСИ .... рег. № 931, район на действие ШОС.

Препис от определението да се връчи на молителя, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.

След влизане в сила на настоящото определени, делото да се докладва на съдията - докладчик.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1316 гр. Шумен, 03.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Константин Г. Моллов

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253600500538 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 14288 от 18.07.2025г. по регистъра на ЧСИ .... подадена от жалбоподателя Р. В. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, ул. .... № 31, вх.1, ет.1, ап.1, със съдебен адрес гр.

Шумен, ул. .... № 20, вх.4, ет.2, ап. 23, с която е поискал да бъде освободен от заплащане на такса дължима при подаването на жалба вх. № 13560 от 07.07.2025г. по изпълнително дело № 20249310400864 по описа на ЧСИ .... рег. № 931, район на действие ШОС /л. 40 от изп. дело/.

С разпореждане № 618/25.08.2025г. ШОС е дал указания на молителя в едноседмичен срок от съобщението да се представи декларация за гражданското и материално състояние, както и други доказателства, относими към декларираните обстоятелства, като при неизпълнение на указанията искането ще бъде оставено без уважение.

Препис от това разпореждане е връчено на молителя на 26.08.2025г.

Така срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 02.09.2025 г. /вторник – присъствен ден/.

В дадения срок указанията за отстраняване на нередовностите не са изпълнени.

Съдът следва да остави молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК без уважение поради следното:

Нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК предоставя възможност на физическите лица, чието материално положение изключва или ограничава възможността за заплащане на дължимата държавна такса по гражданско дело, да бъдат освободени от публичното си задължение. Разпоредбата изброява в седем точки обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид, за да направи извод, че едно физическо лице не може да заплати следващите се такси. За 1 удостоверяване на тези обстоятелства е необходимо пред съда да бъдат представени съответните доказателства. В случая молителят е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса, но не е изпълнил дадените му указания да представи изискуемите документи, позволяващи на съда да прецени дали разполага с достатъчно средства за заплащане на държавната такса. При това положение и доколкото непредставянето им препятства извършването на горепосочената преценка като условие за уважаване на молбата, освобождаването следва да бъде е отказано. Така и Определение № 15 от 15.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4849/2018 г., II г. о., ГК, с което потвърдено определение № 713 от 12.11.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 504/2017 г. на Варненски апелативен съд.

За да бъде освободена от внасяне на държавна такса по производството, страната следва да докаже липсата на достатъчно средства, с които да я заплати, като представи доказателства за обстоятелствата, посочени в чл. 83, ал. 2, т. т. 1 - 7 ГПК, които формират комплексния критерий при преценката на съда за това разполага ли страната с такива средства. Когато съдът е дал възможност да се представят такива доказателства, а страната, която носи доказателствена тежест за съответните обстоятелства, не го направи, искането й се отхвърля като неоснователно. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК /напр. определение № 66 от 12.02.2016 г. IV-то г. о. по ч. гр. д. № 136/2016 г., определение № 194 от 30.03.2017 г. на II-ро т. о. по ч. т. д. № 223/2017 г., определение № 152 от 15.04.2016 г. на III-то г. о. по ч. гр. д. № 776/2016 г. /. Така и Определение № 188 от 28.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2696/2018 г., I г. о., ГК.