Определение № 32545 от 08.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32545 гр. София, 08.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110117362 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от Изпълнителните директори Д.., чрез пълномощника адв. М. И. Ц. от Адвокатско съдружие „Димитров и съдружници", със съдебен адрес: гр. София, ул. „Св. Св.

К.., срещу Е. Е. Д. (с предишна фамилия Ч.), ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. Б.., чрез пълномощника адв. К. Х. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „Р...

Съдът намира, че исковата молба е редовна, а предявените установителни искове – процесуално допустими.

Съдът констатира, че е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК – препис от исковата молба ведно с доказателствата е връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба с приложени писмени доказателства и доказателствени искания, както и искане за спиране на изпълнението.

По искането за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2 във вр. с ал. 5 ГПК:

В отговора на исковата молба ответницата Е. Е. Д., чрез процесуалния си представител адв. К. Н., прави искане на основание чл. 420, ал. 5 във вр. с ал. 2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20267900401155 по описа на ЧСИ Р.. на КЧСИ, образувано въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 370 от 30.03.2026 г. и Изпълнителен лист от 30.03.2026 г. по ч. гр. д. № 888/2026 г. по описа на Районен съд – ВЕ.ко Търново, 15-ти състав. Иска се спирането да бъде постановено БЕЗ внасяне на обезпечение, с доводи, че са налице убедителни писмени доказателства за плащания и погасяване на дълга по силата на Споразумение за разсрочване от 02.08.2021 г., че договорът страда от пороци по ЗПК, както и че предприетите от ЧСИ действия (възбрана на единствено жилище, запори и насрочен опис) са несъразмерни по смисъла на чл. 442а ГПК.

Съдът намира искането за спиране на принудителното изпълнение за неоснователно по следните съображения:

Съгласно основния принцип, заложен в чл. 420, ал. 1 от ГПК, подаването на възражение срещу заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не спира нейното изпълнение. Законодателят е предвидил възможност за спиране на изпълнението по преценка на съда при кумулативното наличие на предвидените в чл. 420, ал. 2 ГПК предпоставки, а именно – представяне на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.

180 и чл. 181 ЗЗД (за потребител – в размер до една трета от вземането), или по изключение – без обезпечение, когато искането се подкрепя с убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи, че се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или че размерът му е неправилно изчислен.

В случая молителката изрично е заявила, че иска спиране без представяне на обезпечение и такова не е внесено по сметката на съда.

1

Същевременно представените с отговора писмени доказателства (вносни бележки за частични плащания и Споразумение от 02.08.2021 г.) не съставляват „убедителни писмени доказателства" по смисъла на чл. 420, ал. 2, изр. 3 ГПК. По смисъла на установената съдебна практика такива доказателства са единствено документите, които от външна страна, пряко, категорично и несъмнено установяват, че вземането е напълно погасено или че въобще не е възниквало (напр. надлежна разписка за цялостно издължаване, двустранен акт за прекратяване на задължението без остатък, опрощаване и др.). Представените по делото доказателства за плащания на месечни вноски не удостоверяват по безспорен начин цялостното погасяване на паричния дълг по кредитната сделка, признат в размер на 25 011,35 лева. Тяхното отнасяне и осчетоводяване по съответните пера (главница, договорна лихва, мораторна лихва, разноски), както и въпросът дали е формиран остатък в претендирания от банката размер от 3\,045,13 евро главница и 1\,849,75 евро мораторна лихва, е изцяло спорен и представлява основният предмет на доказване в настоящото исково производство, за чието изясняване тепърва се допуска съдебно-счетоводна експертиза.

Възраженията за недействителност на клаузи от договора по чл. 22 ЗПК (поради размер на шрифта под 12 пункта или неяснота на методологията за лихвения процент ПРАЙМ) също не могат да обосноват спиране без обезпечение на този етап, доколкото действителността на договора за кредит и последиците по чл. 23 ЗПК подлежат на съдебна преценка едва с крайния съдебен акт по същество след събиране на допуснатите техническа и счетоводна експертизи.

Наведените от ответницата доводи относно несъразмерност на наложените от ЧСИ обезпечителни мерки по чл. 442а ГПК, засягане на несеквестируемо имущество (семейно жилище) и насрочени описи на движими вещи са процесуално ирелевантни за производството по чл. 420 ГПК. Защитата на длъжника срещу незаконосъобразни, прекомерни или несъразмерни изпълнителни действия на съдебния изпълнител се осъществява чрез обжалване на действията на ЧСИ по реда на чл. 435 от ГПК пред компетентния окръжен съд или чрез искане за замяна/вдигане на мерките пред самия орган по изпълнението, но не представлява основание за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 420 ГПК.

Поради изложеното, при липсата на надлежно обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД и при липсата на категорични и безспорни писмени доказателства за недължимост на дълга, искането за спиране на изпълнението следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен съд, ОПРЕДЕ.:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Е. Е. Д., ЕГН **********, за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20267900401155 по описа на ЧСИ Р.. на КЧСИ, образувано въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 370 от 30.03.2026 г. и Изпълнителен лист от 30.03.2026 г. по ч. гр. д. № 888/2026 г. по описа на Районен съд – ВЕ.ко Търново, 15-ти състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 14:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Постъпила е искова молба, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от Изпълнителните директори Д.., чрез адв. М. И. Ц., срещу Е. Е. Д. (Ч.), ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. Б.., чрез адв. К. Х. Н., с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 045,13 евро (три хиляди четиридесет и пет евро и тринадесет евроцента), представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № FL941411 от 12.11.2018 г. за периода от 20.07.2021 г. до 17.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.03.2026 г. до окончателното изплащане исумата от 1 849,75 евро (хиляда осемстотин четиридесет и девет евро и седемдесет и пет евроцента), представляваща мораторна лихва (обезщетение за забава) за периода от 20.07.2021 г. до 17.03.2026 г. за които парични вземания в полза на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 370 от 2

30.03.2026 г. по ч. гр. д. № 888/2026 г. по описа на Районен съд – ВЕ.ко Търново, 15-ти състав. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски в исковото производство, както и в заповедното производство по ч. гр. д. № 888/2026 г. на РС – ВЕ.ко Търново (83,22 евро за държавна такса и 477,75 евро за адвокатско възнаграждение с включен ДДС).

Ищецът твърди, че на 12.11.2018 г. между „Юробанк България" АД и ответницата Е.

Е. Ч. (Д.) е сключен Договор за потребителски кредит № FL941411, по силата на който банката е предоставила банков кредит в размер на 27 400,00 лева със срок на погасяване на 84 равни месечни вноски и краен падеж 12.11.2025 г. Твърди, че кредитополучателят е допуснал просрочие на дължимите вноски за главница и лихва, считано от 20.07.2021 г., поради което банката е упражнила правото си едностранно да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 20.07.2021 г. с редовно връчена чрез ЧСИ покана за доброволно изпълнение. Поддържа, че към 17.03.2026 г. задължението възлиза на претендираните суми, за които по подадено заявление по чл. 417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 888/2026 г. по описа на РС – ВЕ.ко Търново. С оглед постъпило възражение от длъжника и дадени указания от заповедния съд, за банката е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане за изискване и прилагане на заповедното производство, както и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. Е. Д., чрез адв. К. Н.. Ответницата признава допустимостта на иска, но изцяло оспорва неговата основателност както по основание, така и по размер. Поддържа, че претендираното вземане не съществува в посочения размер и в значителна част е погасено чрез плащане. Излага, че кредитът е усвоен от нея и от бившия съпруг Мехмет Фатих Ч. като солидарни длъжници.

Твърди, че договорът е бил изменян с Допълнително споразумение от 01.06.2020 г.

(отсрочване за 6 месеца) и с Допълнително споразумение от 07.01.2021 г. (отсрочване за 3 месеца) във връзка с пандемията от COVID-19, с което крайният срок е удължен до 12.08.2026 г. и към датата 12.02.2021 г. кредитополучатЕ.те не са били в забава. Оспорва настъпването и валидното действие на предсрочната изискуемост. Твърди, че след връчване на поканата през 2021 г., между страните е постигнато Споразумение за разсрочване от 02.08.2021 г., по силата на което е признат дълг в размер на 25 011,35 лв. и е договорен нов погасителен режим (първоначална вноска от 1000 лв. и последващи месечни вноски по 500 лв. до август 2025 г. плюс изравнителна вноска), като банката се е задължила да не предприема съдебни действия. Заявява, че съвестно е извършвала месечни плащания по това споразумение от август 2021 г. до 18.03.2026 г., за което представя вносни бележки, и е имала вътрешно убеждение, че дългът е погасен изцяло. Поддържа, че плащанията са предназначени за погасяване на главницата. При условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност: за главницата – с 5-годишна давност за всяка отделна вноска (съгласно ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС), а за претендираните лихви и периодични плащания – с 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б. „в" ЗЗД за периодите, предхождащи три години от подаване на заявлението на 30.03.2026 г. На самостоятелно основание релевира възражение за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно изискването за еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12 пункта в договора, погасителния план и методологията за ПРАЙМ, нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – вътрешно противоречие в общата дължима сума и ГПР (разлика между чл. 3, ал. 9 и погасителния план, противоречие относно застрахователните премии по програма „Защита на плащанията"), нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – неясна и субективна методология за определяне и промяна на референтния лихвен процент ПРАЙМ от вътрешен орган на банката (АЛКО), корекционен компонент MCA. Твърди, че при недействителност по чл. 22 ЗПК на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита от 27 400 лв., като с извършените от нея плащания тази сума е изцяло изплатена и надхвърлена.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представя писмени доказателства.

Прави доказателствени искания: по чл. 176 ГПК, по чл. 190 ГПК, за допускане на двама свидетЕ., за допускане на ССЕ и на СТЕ (графическа експертиза), както и искане за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420, ал. 2 ГПК.