Определение № 5683 от 10.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5683 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110116091 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:

1. 2530 лева, равняващи се на 1293,57 евро, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 29.05.2019г. (датата на отменения от съда като незаконен мълчалив отказ от 29.05.2019г. за възстановяване на работа) до 12.03.2020г. включително (денят преди датата на възстановяване на работа със Заповед № 72/13.03.2020г.), ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и 1450,80 лева, равняваща се на 741,78 евро, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение в размер на 2530 лева, равняващи се на 1293,57 евро, за периода от 21.02.2020г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на мълчаливия отказ за възстановвяване на работа) до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2025г.;

2. 4610 лева, равняващи се на 2357,06 евро, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 13.03.2020г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с отменената от съда като незаконна Заповед № 75/13.03.2020г.) до 31.01.2021 г. включително (денят преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконната Заповед № 75/13.03.2020г.), ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и 2201,70 лева, равняващи се на 1125,71 евро, представляващи мораторна лихва върху дължимото обезщетение в размер на 4610 лева, равняващи се на 2357,06 евро, за периода от 31.01.2021 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконната Заповед № 75/13.03.2020г.) до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2025г.;

3. 6640 лева, равняващи се на 3394,98 евро, представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 16.02.2021 г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с незаконната Заповед № 52/16.02.2021 г.) до 18.05.2022г. включително (денят преди възстановяването му на работа със Заповед № 372/19.05.2022г.), ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и 2328 лева, представляваща 1190,29 евро, представляващи мораторна лихва върху дължимото обезщетение в размер на 6640 лева, равняващи се на 3394,98 евро, за периода от 03.05.2022г. (датата 1 на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконната Заповед № 52/16.02.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2025г.;

4. 5490 лева, равняващи се на 2806,99 евро, представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 20.05.2022г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с незаконната Заповед № 374/20.05.2022г.) до 01.06.2023г. включително (денят преди възстановяването му на работа със Заповед № 326/02.06.2023г.), ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и 1316 лева, равняващи се на 672,86 евро, представляващи мораторна лихва върху дължимото обезщетение от 5490 лева, равняващи се на 2806,99 евро, за периода от 18.05.2023г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконната Заповед № 374/20.05.2022г.) до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2025г.;

5. 1770 лева, равняващи се на 904,99 евро, представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 02.06.2023г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с незаконната Заповед № 327/02.06.2023г.) до 30.09.2023г. включително (денят преди доверителят ми да започне работа по трудово правоотношение), ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и 220 лева, равняващи се на 112,48 евро, представляващи мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 03.04.2024г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконната Заповед № 327/02.06.2023г.) до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2025г.

Ищецът А. С. К. твърди, че с Решение № 6044/17.10.2019г. по адм.дело № 7272/2019г. на АССГ, потвърдено с Решение № 2815/21.02.2020г. по адм.дело № 409/2020г. на ВАС, бил отменен мълчалив отказ на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ по подадено от него заявление с вх. № 02-6500/2387 от 15.05.2019г. за възстановяване на работа на длъжността „директор“ на дирекция „Финансова“ към Държавен фонд „Земеделие“. След влизане в сила на съдебните актове ищецът е бил възстановяване на работа със Заповед № 72/13.03.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като служебното му правоотношение било прекратено с последваща Заповед № 75/13.03.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Последната е била отменена като незаконосъобразна с Решение № 3484/01.07.2020г. по адм.дело № 3652/2020г. на АССГ, потвърдено с Решение № 1275/01.02.2021г. по адм.дело № 10337/2020г. на ВАС, като ищецът подал заявление за възстановяване на работа с вх. № 02-6500/766 от 05.02.2021г. Впоследствие служебното му правоотношение отново било прекратено, считано от 16.02.2021г., със Заповед № 52/16.02.2021г. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, отменена като незаконосъобразна с Решение № 7098/29.11.2021г. по адм.дело № 4259/2021г. на АССГ, потвърдено с Решение № 4158/03.05.2022г. по адм.дело № 1124/2022г. на ВАС, като ищецът подал заявление за възстановяване на работа с вх. № 02-6500/766 от 05.02.2021г. Със Заповед № 372/19.05.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ ищецът бил възстановен на работа на длъжността „директор“ на дирекция „Финансова“ към Държавен фонд „Земеделие“. Със Заповед № 374/20.05.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ служебното правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 20.05.2022г. Посочената заповед била отменена като незаконосъобразна с Решение № 5503/27.09.2022г. по адм.дело № 5169/2022г. на АССГ, потвърдено с Решение № 5278/18.05.2023г. по адм.дело № 2518/2023г. на ВАС, като ищецът подал заявление за възстановяване на работа с вх. № 02-6500/2650 от 25.05.2023г. Със Заповед № 326/02.06.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ ищецът бил възстановен на работа на длъжността „директор“ на 2 дирекция „Финансова“ към Държавен фонд „Земеделие“. Служебното правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 02.06.2023г., със Заповед № 327/02.06.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, отменена като незаконосъобразна с Решение № 7568/05.12.2023г. по адм.дело № 6734/2023г. на АССГ, потвърдено с Решение № 3986/03.04.2024г. по адм.дело № 1679/2024г. на ВАС.

Твърди, че размерът на основната заплата за длъжността „директор“ на Дирекция „Финансова“ към Държавен фонд „Земеделие“ след 01.01.2021г. и до 30.09.2023г. се равнявал на сумата от 3900 лева, съгласно Заповед № 03-РД/649/22.02.2021г. и Заповед № РД/649 от 22.02.2021г., в сила от 02.02.2021г., и на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Навежда доводи, че в периода на незакосъобразното прекратяване на служебното правоотношение е придобил право на платен годишен отпуск, който не е използван, поради което счита, че ответникът следва да му заплати обезщетение, както и мораторна лихва върху него. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Държавен фонд „Земеделие“ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че доколкото ищецът не е полагал труд по служебното си правоотношение през периода на незаконосъобразното му прекратяване, не е възникнало за него и право на обезщетение за неизползван годишен отпуск. Оспорва да са налице и елементите на фактическия състав на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на претендираните обезщетения за неизползван годишен отпуск. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания изрично да посочи за коя година колко дни твърди да е неизползваният отпуск.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

По иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл в тежест на ищеца е да установи:

1 / наличието на служебно правоотношение между страните, което да е било прекратено, 2/ работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години, 3/ правото на отпуск да не е погасено по давност – за отпуските, дължими след 01.08.2010 г., както и 4/ основната месечна заплата, определена на служителя към датата на прекратяване на правоотношението. В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск или използване на отпуска.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, за което той не сочи доказателства.

Съдът намира, че на ищеца следва да бъде указано, основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за датата, на която ответникът е изпаднал в забава в погасяването на претендираните обезщетения за неизползван годишен отпуск.

С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата че: 1/ страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „директор“ на дирекция „Финансова“; 2/ с Решение № 6044/17.10.2019г. по адм.дело № 7272/2019г. на АССГ, потвърдено с Решение № 2815/21.02.2020г. по адм.дело № 409/2020г. на ВАС, бил отменен мълчалив отказ на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ по подадено от ищеца заявление с вх. № 02-6500/2387 от 15.05.2019г. за възстановяване на работа на длъжността „директор“ на дирекция „Финансова“ към Държавен фонд „Земеделие“; 3/ 3 ищецът бил възстановен на длъжността „директор“ на дирекция „Финансова“ със Заповед № 72/13.03.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“;

4/ служебното правоотношение на ищеца било прекратено със Заповед № 75/13.03.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, която била отменена като незаконосъобразна с Решение № 3484/01.07.2020г. по адм.дело № 3652/2020г. на АССГ, потвърдено с Решение № 1275/01.02.2021г. по адм.дело № 10337/2020г. на ВАС; 5/ ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност вследствие на подадено от него заявление за възстановяване на работа с вх.

№ 02-6500/766 от 05.02.2021г.; 6/ служебното правоотношение на ищеца било повторно прекратено, считано от 16.02.2021г., със Заповед № 52/16.02.2021г. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, която била отменена като незаконосъобразна с Решение № 7098/29.11.2021г. по адм.дело № 4259/2021г. на АССГ, потвърдено с Решение № 4158/03.05.2022г. по адм.дело № 1124/2022г. на ВАС; 7/ ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност със Заповед № 372/19.05.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“; 8/ служебното правоотношение на ищеца било прекратено за трети път със Заповед № 374/20.05.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, която е отменена като незаконосъобразна с Решение № 5503/27.09.2022г. по адм.дело № 5169/2022г. на АССГ, потвърдено с Решение № 5278/18.05.2023г. по адм.дело № 2518/2023г. на ВАС, като ищецът подал заявление за възстановяване на работа с вх. № 02-6500/2650 от 25.05.2023г.; 9/ ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност със Заповед № 326/02.06.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“; 10/ служебното правоотношение на ищеца било прекратено за четвърти път със Заповед № 327/02.06.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, която била отменена като незаконосъобразна с Решение № 7568/05.12.2023г. по адм.дело № 6734/2023г. на АССГ, потвърдено с Решение № 3986/03.04.2024г. по адм.дело № 1679/2024г. на ВАС; основната месечна заплата, определена на служителя преди 01.01.2021г. е в размер на 2420 лева, а след 01.01.2021г. и до 30.09.2023г. е в размер на 3900 лева.