Решение № 406 от 30.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000503484 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:

1.

Въззивна жалба вх.

№

296437/15.07.2022 г. на

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Т. Александров“, № 18, срещу Решение № 261788/27.05.2022 г., по гр.д. № 4589/2018 г., на СГС, I-8 с., в частите с които е осъдено да заплати на А. Д. Г., ЕГН ********** и Р.

А. Г., ЕГН **********, двамата с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, вх.***, ет.***, ап.***, сумата 68390.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение дължимо за настъпило застрахователно събитие – кражба на л.а.

„БМВ 530D“, ДК № ***, по силата на застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица № 15054110035, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата 14154.87 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 21.03.2016 г. – 04.04.2018 г., на осн. Чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът счита решението в атакуваната му част за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуални правила; постановено в противоречие с материалния закон и като необосновано. В резюме оплакванията във въззивната жалба се свеждат до следното: - възражението за недействителност на застрахователния договор, сключен от лице непритежаващо право на собственост върху автомобила неправилно е прието за неоснователно, поради изключване от доказателствата на представен Договор за наем от 17.12.2013 г.; - в нарушение на процесуалните правила е открито производство по реда на чл. 193 ГПК по релевирано от ищците 1 оспорване след процесуалните срокове за това; - неправилно е вменено в тежест на ответника доказването на обстоятелства, определящи недействителността на представения от ищците договор за покупкопродажба, по силата на който ищците се легитимират като собственици на автомобила, както и вменяването в тежест на ответника да посочи съдържание и правно действие на договора, който пораждал правоизключващи последици преди прехвърлянето на автомобила; първоинстанционния съд не е предприел действия по служебно установяване на чуждо приложимо право, във връзка с възражения на въззивника за липса на вещнопрехвърлително действие на придобивното основание, от което черпи права праводателят на ищците П.; - неправилно не е било обсъдено прието по делото писмено доказателство – сертификат за регистрация на автомобил във Великобритания; - неправилен извод за неоснователност на възражението за наличие на основанията по чл. 6.8 ОУ за отказ за заплащане на обезщетение. По същество, моли за отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Претендира разноски за две инстанции.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите А. Г. и Р.

Г., чрез процесуален представител, депозиран писмен отговор, в който считат въззивната жалба за неоснователна и недоказана. Считат, че от събраните в хода на производството писмени доказателства безспорно са се установили всички факти, пораждащи задължението на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за кражбата на застрахования при него автомобил. Твърдят, че представеният от ответника Договор за наем е бил своевременно оспорен от тях и излагат коментар на събраните в тази насока специални знания, посредством съдебно-почеркова експертиза. Сочат, че събраните доказателства водят до категоричен извод, че процесният автомобил е внесена в РБ, регистриран е на името на праводателя на ищците, който впоследствие го е отчуждил в тяхна полза, след което автомобилът е бил регистриран на тяхно име. По същество молят за потвърждаване на атакуваната част от решението и присъждане на разноски за въззивно производство.

2. Насрещна въззивна жалба вх. № 303578/21.09.2022 г. от А. Д. Г., ЕГН ********** и Р. А. Г., ЕГН **********, двамата с местожителство в гр.

***, ул. „***“, № ***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу Решение № 261788/27.05.2022 г., по гр.д. № 4589/2018 г., на СГС, I-8 с., в частите с които са отхвърлени исковете за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Т. Александров“, № 18, да заплати разликата над присъдената сума 68390.00 лв. до претендираната в размер на 105000.00 л в . , представляваща застрахователно обезщетение дължимо за настъпило застрахователно събитие – кражба на л.а. „БМВ 530D“, ДК № ***, по силата на застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица № 15054110035, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2018 г. до окончателното изплащане, както и за разликата над присъдената сума 14154.87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата до претендираната в размер на 24519.78 лв., на осн. Чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивниците считат постановения съдебен акт в атакуваните му части за неправилен. В резюме оплакванията им се свеждат до твърдения за 2 неправилно определен размер на претърпяната от тях вреда. Считат, че съдът неправилно е съобразил заключението на СОЕ в тази й част като настояват, че действителната пазарна стойност на автомобила била посочената в сключения застрахователен договор сума, а в случай, че било налице надзастраховане то това е следвало да бъде отразено в сключеният договор или друг документ.

Излага коментар на възприетото от вещото лице в това отношение. По същество моли за отмяна на решението в атакуваните му части и уважаване на предявените искове. Претендира разноски за две инстанции.

В границите на срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор вх. № 314159/02.12.2022 г., в който счита насрещната жалба за неоснователна. Счита, че изложените от въззивниците оплаквания са необосновани и нелогични, а част от тях ирелевантни.

Оплакванията срещу възприетото от експерта счита за неоснователни предвид липсата на оспорване на експертизата.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, насрещната жалба и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото заверено копие на първа страница на застрахователна полица № 15054110035 се установява, че бил сключен договор между ищецът Г. и ответното дружество, за застраховка "Каско на МПС", с предмет л.а. "БМВ 530D", ДК № ***, с период на покритие 21.05.2015 г. – 20.07.2016 г., при договорена застрахователна сума по Клауза „А“ – пълно Каско – 105000.00 лв. и премия в общ размер на 4241.16 лв., изплащането на която е разсрочено на 4-ри равни вноски от по 1060.29 лв.

Видно от полицата е, че в нея като ползвател е вписано лицето П. П..

Между страните не е било предмет на спор обстоятелството, че автомобилът е бил откраднат на 18.12.2015 г. като на същата дата е уведомен застрахователя и е образувана щета № 15110540561/18.12.2015 г. Представено по делото е и уведомително писмо по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 15110540561/18.12.2015 г. от 21.12.2015 г., с което ползвателят на автомобила П. е предавал на застрахователя изискани документи.

Видно от представеното Постановление от 12.02.2016 г. на СРП е, че за противозаконното отнемане на автомобила, представляващо престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, е било образувано досъд. произв. № 3382 ЗМК-3381/2015 г., по описа на 8-мо РУ-СДВР, което поради неоткриване на извършителя е спряно, на осн. чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК .

Представено е и писмо № 1140/21.03.2016 г. застрахователното дружество уведомило ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета, тъй като при извършена проверка е установило, че автомобилът е собственост на английска фирма, която го е отдала под наем и не е издала разрешение за продажба.

За установяване собствеността на автомобила от страна на ищците е представен Договор за покупко – продажба на МПС, рег. № 9041/17.07.2015 г., на Нотариус № 018, с район на действие РС - Шумен, по силата на който П.

П. е продал на А. Г., л.а. „БМВ 530D“, ДК № ***, с рама № WBA5D12090D287163, за сумата от 8000.00 лв. Представено е и пълномощно от същата дата, рег. № 9090, по силата на което на продавача на автомобила били учредени представителни права в описания в пълномощното обем.

3

Между страните не е било предмет на спор обстоятелството, че към момента на придобиване на автомобила ищецът Г. е бил в брак с ищцата Г..

Представено е и удостовеР.е за сключен граждански брак от 19.03.1988 г.

Във връзка с дадени от съда указания, с постановеното по реда на чл.

374 ГПК Определение, без номер от 05.10.2018 г., от страна на ответника е представен Договор за наем (без поддръжка), придружен от превод на български език и заверен от процесуален представител на ответника (стр. 6580), от който се установява, че собственикът „Alphabet“ (GB) е отдал под наем на „Manj Construction“ Limited, нов л.а. „БМВ 530D M Sport A“, при авансов наем 1537.32 лири стерлинги и 35 месечни наеми по 512.44 лири стерлинги.

Налице е отбелязване, че споразумението е за наем и стоките не стават собственост на наемателя и последния не трябва да ги продава. Подписът за наемодателя носи дата 10.12.2013 г., а за наемателя – 17.12.2013 г. Договорът е придружен от Условия.

Отново във връзка с дадените указания с посоченото в предходния абзац Определение от 05.10.2018 г., ответникът е представил заверено копие и превод на Документ за продажба на употребявано превозно средство от 10.06.2015 г. (стр. 81-82), от който се установява, че „Manj Construction“ Limited е е продало на П. П. превозно средство “БМВ 530D M Sport A“, с идентификационен номер WBA5D12090D287163 и регистрационен номер ***, за сумата 18000.00 лири стерлинги.

Представени по делото са и ОУ за застраховка Каско на МПС, влезли в сила на 22.05.2013 г.

За установяване стойността на процесния автомобил към датата на сключване на застрахователния договор и към датата на настъпване на застрахователното събитие по делото е назначена САТЕ, чието заключение, неоспорено от страните, е приобщено към доказателствата по делото и е кредитирано като компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че към датата на сключване на застрахователния договор действителната стойност на автомобила възлиза на сумата 84513.00 лв., а към датата на настъпване на събитието на сумата 79606.00 лв. В заключението експертът е уточнил, че посочените стойности са относими към автомобил с ляво разположение на волана, а ако процесният е бил с дясно разположение, то посочените стойности следва да бъдат намалени с процент не по-малък от 10. Експертът е посочил, че разшифровайки номерът на рамата на превозното средство се установява, че същото е произведено 02/2014 г.

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Определение № 69/10.01.2023 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.

Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане искова претенция, която черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 208, ал.

1 КЗ (отм.), предвид датата на сключване на застрахователния договор. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно 4 правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което решението се явява и допустимо.