Решение № 204 от 03.06.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. гр.Велинград, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20235210101063 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 33Д за установяване съществуването на вземания на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 спрямо С. Б. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. *********** № 28 за сумата от 6907,08 лв. просрочена главница, ведно със законна лихва върху нея, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.10.2022 г. до окончателното й погасяване; 3538,28 лв. възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.10.2020 г. до 05.03.2022 г., на основание чл.

9,1 от договора за кредит; 3370,40 лв. обезщетение за забава, начислено за период от 05.10.2020 г. до 20.09.2022 г., на основание чл. 9,4 от договора за кредит, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК, по гр. д. № 908/2022г. на Районен съд- Велинград.

Ищецът твърди, че с Договор за потребителски паричен кредит № 7001219809 от 01.06.2020г., сключен между ТИ БИ АЙ Банк ЕАД и С. Б. К. на ответницата е предоставена сумата от 6907,08 лева за рефинансиране на предходно сключен между същите страни потребителски кредит № 7001084264. На 01.06.2020г. С. Б. К. подписала Заявление за рефинансиране на задължение, с което заявила изрично желание, отпусната на кредит сума да бъде използвана за погасяване на предходно нейно задължение в размер на 6907,08 лева. към ТИ БИ АЙ Банк ЕАД по Договор за потребителски кредит № 7001084264.

Излага, че е изправна страна по договора, като е превел отпуснатата сума по сметка на кредитополучателя на датата на сключването му.

1

Договорът имал действие за периода от 01.06.2020г. до 05.03.2022г., при фиксиран лихвен процент в размер на 56% за целия срок на действието му и ГПР в размер на 49,01%. Общо дължимата сума, която следвало да върне кредитополучателя била 10 360,61 лева.

Същата следвало да бъде издължена на 18 броя месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, седемнадесет от които в размер на 575,59 лева, дължими за периода от 05.10.2020г. до 05.02.2022г. и една последна изравнителна вноска в размер на 575,58 лева, дължима на 05.03.2022г..

С чл. 9.4 от договора се предвиждало, че при просрочие на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи лихва за просрочие за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва.

Поддържа, че на ответницата предварително била предоставена необходимата преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр.

С чл. 20.1 от Договора била предвидена възможност за кредитополучателя в 14-дневен срок от подписване, да се откаже от договора без да дължи обезщетение или неустойки, а с чл. 25.6. правото на кредитора да прехвърли правата си по горепосочения договор за кредит, по всяко време на трето лице.

Твърди, че С. К. е неизправна страна по договора за кредит. На 05.03.2022г. настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви, съгласно подписания между страните договор за кредит. На крайния падеж, както и към датата на настоящата искова молба, ответницата не е изпълнила договорните си задължения за погасяване на предоставения кредит.

Поради неточното изпълнение на задължението по договора за кредит, Ти Би Ай Банк ЕАД се снабдил със Заповед № 481/03.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена по ч. гр. д. 908/2022г. на РС Велинград, с която било разпоредено С. Б. К. да заплати на Ти Би Ай Банк ЕАД сумата в размер на 6907,08 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7001219809 от 01.06.2020г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 03.10.2022 г., до изплащане на вземането, 3 538,28 лв. договорна лихва за периода от 05.10.2020г. до 05.03.2022г. и сумата от 3 370,40 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.10.2020 г. до 20.09.2022г..

На 29.05.2023г. с „Договор за продажба на вземания „ТИ БИ Ай Банк” ЕАД прехвърлил на „ЕOС МАТРИКС” ЕООД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, сред които вземането си към С. Б. К., произтичащо от процесния договор за кредит, подробно описано на страница № 60, под референтен номер № 1569 в Приложение № 1.

Длъжницата била уведомена за извършената цесия, съобразно чл. 99, ал. 4 2

ЗЗД.

По силата на договора за цесия ищецът придобил вземането, по процесният кредит, обективирано в заповед за незабавно изпълнение издаден по гр. д. 908/2022г. на РС-Велинград, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, респективно придобил качеството на кредитор на ответницата Сивия К..

За периода след датата на цесията - 29.05.2023 г., до депозиране на настоящата искова молба, не били извършени никакви плащания от страна на ответницата в полза на „ЕОС МАТРИКС.

Ответницата възразила срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на заявителя Ти Би Ай Банк ЕАД било изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено на 04.10.2023г. В изпълнение на указанията на съда, на 01.11.2023г. цесионерът ЕОС МАТРИКС ЕООД предявил настоящия иск.

Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на ЕОС МАТРИКС ЕООД срещу длъжника С. Б. К. по Договор за потребителски кредит 7001219809 от 01.06.2020г., сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД и С. Б. К., за сумите в размер на 6907,08 лева - главница, ведно със законна лихва върху нея от 03.10.2022г., до пълното погасяване на задължението, 3538,28 левавъзнаградителна лихва за периода от 05.10.2020г. до 05.03.2022г., 3370,40 лева - обезщетение за забава за периода от 05.10.2020г. до 20.09.2022г.

Претендира и разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

С допълнителна молба с вх. № 1830/12.03.2024 г. ищецът уточнява, че при изписване на номера на рефинансирания договор, вместо Договор за потребителски кредит № 7001034264, в исковата молба е изписан грешен № на договор – 7001084264.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Б. К. оспорва допустимостта и основателността на иска и дължимостта на претендираните суми.

Счита, че ищецът не притежава процесуална легитимация да претендира вземанията въз основа на издадената Заповед № 481 от 03.10.2022 год. в полза на цедента ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, поради което ищец по настоящото производство следва да е банката.

Оспорва задължението по основание и размер.

Счита за недоказани твърденията на ищеца, че договорът за кредит е сключен за рефинансиране на предходен заем, тъй като в представеното с исковата молба заявление за рефинансиране на задължение от 01.06.2020 год., не била отразена датата на сключването на упоменатия договор за потребителски кредит № 7001084264, нито сумата на задължението, която да бъде рефинансирана.

Не били представени доказателства, че сумата по Договор за потребителски кредит № 7001219809 от 01.06.2020 год. била преведена по 3 сметка на ищеца или изплатена в брой.

Не оспорва, че през 2019 год. е подписала договор за потребителски кредит с ТИ БИ АЙ Банк ЕАД и част от този кредит е погасила с вносни бележки, преведени чрез Райфайзенбанк, но не разполагала с документи за погасяването му, които унищожила в пристъп на кратковременно психично разстройство, предизвикано от поставената й диагноза-злокачествен тумор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

На 28.08.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит № 7001034264 между кредитора Ти Би Ай Банк ЕАД и С. Б. К., с размер на кредита 6200 лв.

На 01.06.2020 г. между същите страни е сключен договор за потребителски кредит № 7001219809, по силата на който ответникът по делото е получила сумата от 6907,08 лв. , която изцяло е използвана за погасяване на първия съществуващ между страните договор за заем. Срокът на втория договор е до 05.13.2022 г.

Съгласно чл. 9. 1 от последния договор лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 56 %.

Съгласно чл. 9.4 от същия договор при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, следното:

1. Между страните са сключени следните договори:

№

7001219809/01.06.2020 за главница в размер на 6907.08 лв. и договор № 7001034264/28.08.2019 за главница в размер на 6200 лв.

2. На въпроса: Усвоена ли е от ответника сумата от 6907.08 лв. по Договор за потребителски кредит № 7001219809/01.06.20 и по какъв начин?

Вещото лице дава следния отговор:

От кредитора е представено Извлечение от сметка „Разни други разчети с клиенти“ с титуляр : С. Б. К., в което е отразено : постъпление на 01.06.2020 г. на сумата от 6907.08 лв. с основание : Усвояване на кредит и плащане на 6907.08 лв. с основание : захранване на клиентска сметка за плащане по кредит.

3. Извършени ли са плащания от ответника за погасяване на процесния кредит по сметката на кредитора и цесионера, кога са извършени, в какъв размер и кои задължения са погасени с тези плащания?

В представените от ищеца и от кредитора данни не се съдържа информация за постъпили при тях плащания. Т. е. няма извършени плащания.

4. Месечния размер на погасителна вноска за главница и договорна лихва е 575.59 лв. Остават непогасени следните задължения: 6907,8 лв. – главница; 3453.53 лв.-договорна лихва за периода 05.10.2020-05.03.2022 г. Общо : 10 360.61 лв.

4

5. На въпроса Какъв е размерът на обезщетението за забава съгласно чл.9.4. от процесния договор върху непогасения размер на главницата за периода 05.10.20-20.09.22, начислявана ли е лихва за забава върху просрочена договорна лихва и ако е начислявана какъв е нейният размер?

Вещото лице отговаря следното - Начисленото обезщетение за забава е в общ размер на 3185.77 лв. за периода 05.10.20-08.04.2022 г.

Съгласно чл.9.4 от процесния договор за кредит, при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената СУМА за периода на просрочието.

Няма данни кои задължения е включил кредитора в СУМАТА върху която е начислявал законна лихва, но размерът й е значително по-голям от размера на главницата.

Законната лихва за забава на непогасената главница е изчислен в общ размер на 820.66 лв. за периода 05.10.20-20.09.2022 г.

6. Как е формиран ГПР по договора в размер на 49.01%, какви разходи по кредита са включени в него и включен ли е в размера на ГПР фиксираният лихвен процент от 56%?

Няма данни какви разходи е включил кредитора при изчисления от него ГПР в размер на 49.01 % При главница от 6907.08 лв., годишен лихвен процент 56% и срок на погасяване 18 месеца, годишния процент на разходите е 72.86%

От Допълнителните заключения на вещото лице се установява, че по извънпроцесния Договор за кредит № 7001034264/28.08.19 г. на 01.06.2020 г. са постъпили като плащане 6907.08 лв., с които кредиторът е погасил следните задължения : 6444.58 лв.-главница и застрахователна премия 453.07 лв.-договорни лихви; 6,91 лв.-6.91лв.-лихви просрочие 1.00 лв.-такса превод, 1,52 лв. - 1.52 лв. – налични.

Установява се от последното допълнително заключение, че на 01.06.2020 г. по сметка BG62TBIB9310103177705, с титуляр С. Б. К. е отразено постъпление на сума в размер на 6 907.08 лв. с основание: захранване на клиентска сметка за плащане по кредит реф. 2054723, плащане от клиент по сметка BG20TBIB93101000000138 в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.