Решение № 403 от 08.11.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Русе, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Г. Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20234500500517 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Г. П. Ч. против решение № 630/09.05.2023г, допълнено с Решение № 942/21.06.2023г., постановени по гр.д. № 4529/2022г. на Русенския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен искът й за възстановяване на запазена част в наследството на С.Д над размера от 6030,81 лева до пълният предявен размер от 7600 лева. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния му предявен размер, както и осъждане на К. Р. Н. да й заплати сумата 7600 лева. Насрещната страна- К. Р. Н. счита жалбата за неоснователна.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от К. Р. Н. срещу решение № 630/09.05.2023г, допълнено с Решение № 942/21.06.2023г., постановени по гр.д. № 4529/2022г. на Русенския районен съд, в частта му, с която е уважен искът на Г. П. Ч. за възстановяване на запазена част в наследството в размер на 6030,81 лева и К. Р. Н. е осъдена да заплати на Г. П. Ч. сумата 6030,81 лева.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Г.

П. Ч. счита насрещната жалба за неоснователна.

За да се произнесе Русенски окръжен съд съобрази следното:

Гр.д. № 4529/2022г. на Русенския районен съд е образувано по искова молба предявена от Г. П. Ч. против К. Р. Н. за възстановяване на запазена част в наследството на С.Ц.Д, починала на 22.09.2017г. За целта е поискано намаляване на дарение извършено от С.Ц.Д на дъщеря й К. Р. Н. на 1 самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес: *****.

Пред първата инстанция безспорно е установена следната фактическа обстановка:

На 29.08.2017г. С.Ц дарила на дъщеря си К. Р. Н. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес: *****, като дарителят запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот. С.Ц.Д починала на 22.09.2017г. като оставила следните наследници по закон: М.Б.Д – съпруг; К. Р. Н. – дъщеря и Г. П. Ч. – дъщеря. По силата на Договор №4036/R/2007/09.10.2007г. „Банка Пиреос България“ АД предоставила на С.Ц Т. и Т.И.Т кредит в размер на 13 000 лева, който кредитополучателите следвало да погасят на 180 анюитетни вноски, считано от 22.10.2007г. Към 22.08.2017г. непогасения остатък от задължението възлизал на 11 363.06 лева.

През м.ноември 2017г. К. Р. Н. заместила и поела всички права и задължения към банката на починалия кредитополучател С.Д. На 19.10.2017г., във връзка със застраховка по кредита, ЗД „Евроинс“ изплатило на банката дължимата от наследодателя на страните част от дълга – 5510.28 лева, а остатъка от 3850.10 лева погасила К. Н. на 22.02.2022г.

Установено е имуществото притежавано от С.Ц.Д към момента на смъртта й:

- ¼ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда в село Червена вода на стойност 7837.50 лева;

- ¼ идеална част от гараж №8, построен в ГС „Панайот Хитов“ ІІІ по ул.“Петър Берон на стойност 2405 лева и

- лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№Р *** РМ на стойност 2000 лева.

Автомобилът е придобит по време на брака, сключен между С.Д и М.Д на 14.10.2011г. и след прекратяване на СИО със смъртта на съпругата собствеността върху МПС се трансформира в дялова съсобственост, като в наследственото имущество остава ½ идеална част от него, на стойност 1000 лева.

Общата стойност на наследствените имущества е изчислена на 11 242.50 лева. Образувана е наследствена маса формирана по реда на чл. 31 от Закона за наследството като към наличните имущества е прибавено и извършеното дарение на апартамент №15 в гр.Русе, ул. “Опълченска“ №18, вх.Е, ет.5 на стойност 33 474 лева и е изваден размера на останалото неизплатено задължение по кредита в размер на 5548,10 лева, което е определено като разлика между остатъка по кредита и изплатеното застрахователно обезщетениеа (11 058.38 лева – 5510.28 лева = 5548.10 лева).

При изчисляването на размера на наследствената маса е извадено и задължението в размер на 55.17 лева - заплатен от К. Р. Н. данък за лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№Р *** РМ. Така районният съд е определил размера на наследствената маса на 39113,23 лева (7837.50 лева +2405 лева +1000 лева +33 474 лева -5548,10 лева -55.17 лева). Съобразявайки разпоредбата на чл.29, ал.3, изр.2 от ЗН районният съд е приел, че всеки от наследниците (М.Б.Д – съпруг; К. Р. Н. – дъщеря и Г. П. Ч. – дъщеря) е с право на запазена част от ¼.

При размер на наследствената маса 39113,23 лева запазената част на ищцата е 2 определена на 9778,31 лева. От тази стойност е извадена сумата 3747.50 представляваща 1/3 от стойността на имуществото останало в наследството (11 242.50 : 3 = 3747.50), при което първоинстанционният съд е приел, че запазената част на Г. Ч. е накърнена с 6030,81 лева и с тази сума е намалил дарението извършено с нотариален акт №34, том ІV, рег.№11524, дело №516/2017г. С допълнително решение № 942 от 21.06.2023г. районният съд е осъдил К. Р. Н., ЕГН ********** да заплати на Г. П. Ч., ЕГН ********** сумата 6030.81 лева – паричната равностойност на накърнената с дарението запазена част, тъй като К. Р. Н. се е разпоредила с подарения имот.

И двете страни са недоволни от постановеното решение и от начина покойто е определен размера на наследствената маса и съответно на запазената част на Г. П. Ч. в наследството на С.Ц.Д. Г. П. Ч. счита, че остатъка от задължението по банковия заем не е следвало да бъде приеман като част от наследството, тъй като частта от задължението по заема припадаща се на С.Ц.Д е изплатена от застрахователя „Евроинс“ ЗАД и оставащото задължение е само на другия кредитополучател- Т.И.Т. Счита също, че К. Р.

Н. изплащайки остатъка по кредита е погасила задължението на другият кредитополучател- Т.И.Т и предприетите от К. Р. Н. действия не са в защита на интересите на наследството.

К. Р. Н. оспорва жалбата на Г. П. Ч.. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че кредитното задължение е част от наследството, както и че последващото погасяване е ирелевантно за размера на наследството, тъй като е настъпило след смъртта на наследодателя. Вътрешните отношения между солидарните длъжници и възможността някой от тях да предяви претенции спрямо останалите не променя обстоятелството, че към откритото наследство съществува пасив. Счита, че съдът неправилно е изключил от наследствената маса сумата 5531 лева представляваща платено застрахователно обезщетение и предявява насрещна въззивна жалба, в която сочи, че това обезщетение не следва да се съобразява при определянето на запазената част, тъй като е изплатено след откриване на наследството, а датата към която следва да се определи разполагаемата част е датата на смъртта на наследодателя. Счита, че при определянето на запазената част и на наследствената маса следва да се съобрази пълния размер на банковия кредит, която сума следва да се извади от размера на активите.

Въззивната жалба и насрещната жалба са подадени в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност Окръжният съд намира следното: Фактическата обстановка е правилно и безспорно установена от първата инстанция. Правилно и безспорно са установени имуществата, които С.Ц.Д е притежавала към момента на смъртта си: ¼ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда в село Червена вода на стойност 7837.50 лева; ¼ идеална част от гараж №8, построен в ГС „Панайот Хитов“ ІІІ по ул.“Петър Берон на стойност 2405 лева и половината от лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№Р *** РМ на стойност 1000 лева. Правилно и безспорно при определяне на наследствената маса към имуществата, които е притежавал наследодателя към момента на смъртта си е прибавено и 3 извършеното дарение на апартамент №15 в гр.Русе, ул. “Опълченска“ №18, вх.Е, ет.5 на стойност 33 474 лева и е извадено и задължението в размер на 55.17 лева - дължим данък за лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№Р *** РМ.

Правилно и безспорно е прието от районният съд, че К. Р. Н. се е разпоредила с подарения имот и че поради невъзможност намалението на дарението да се осъществи в натура, следва да се присъди паричната стойност на намалението за възстановяване на накърнената запазена част. Спорни между страните остават два въпроса:

1. Следва ли платената от застрахователя сума по кредита на С.Ц.Д да бъде съобразявана при определяне на запазената част в наследството;

2. Предвид факта, че ипотечният кредит от 09.10.2007г. е бил отпуснат на С.Ц.Д и Т.И.Т и предвид безспорността на обстоятелството, че Д. и Т. са били солидарни длъжници по този договор (това се твърди както във въззивната жалба, така и в насрещната въззивна жалба) следва ли като пасив на наследството да се пресмята само половината от задължението по кредита по съображения, че другата половина от кредита е задължение на Т.И.Т.

По спорните въпроси Окръжният съд намира следното:

Съгласно чл. 31 от Закона за наследството:

За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

Съгласно трайната практика на ВКС наследствената маса и запазената част в наследството се определят към момента на откриване на наследството.

В този смисъл са Решение № 68 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 189 от 27.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2017 г., I г. о., ГК и др . Застрахователното обезщетение към момента на откриване на наследството не е било изплатено и съответно не е било част от имуществото на наследодателя. Правото на застрахователно обезщетение възникнало в момента на смъртта на наследодателя и по очевидни съображения това право не възниква за наследодателя, а за неговите наследници. Това право не възниква по силата на наследяването, а възниква на договорно основание направо в полза на ползващите се от застраховката лица (които в случая са наследниците), поради което това право не е част от наследството. Всяко съмнение по въпроса се изключва от изричната разпоредба на чл. 445 от Кодекса за застраховането:

Чл. 445. (1) Застрахователната сума по застраховка "Живот" не влиза в наследствената маса на застраховащия, застрахования или трето ползващо се лице, дори когато за ползващи лица са определени наследниците му.

(2) Когато третото ползващо се лице е наследник, то има право на застрахователната сума, дори ако се откаже от наследството.

4

Предвид изложеното застрахователната сума изплатена от ЗД „ЕВРОИНС“ не е част от наследството на С.Ц.Д и съответно не следва да се съобразява като актив на наследството, нито да се приспада от пасива на наследството.

По въпроса дали в пасива на наследството следва да се включи целият размер на задължението по кредита или само „частта“ на наследодателя С.Ц.Д Окръжният съд намира следното:

Безспорно, че С.Ц.Д и Т.И.Т са солидарни длъжници по договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 122 ал.1 от Закона за задълженията и договорите:

(1) Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.

За това и към пасива на наследството следва да се съобрази целия размер на остатъка по кредита, който е 11363,06 лева към датата на откриване на наследството. Без значение са вътрешните отношения между съдлъжниците в правоотношението между всеки един от тях и банката. Всеки един от солидарните длъжници дължи на банката цялата сума. Така по отношение на банката задължението на С.Ц.Д по договора за кредит е за цялата сума от 11363,06 лева и цялата сума следва да се включи в пасива на наследството.