Решение № 15518 от 14.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15518 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110153171 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявени са осъдителни искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД от „М.Л.“ ЕООД срещу ЕС на ЕС –сграда в **********, чрез управител „П.с.“ ЕООД, за заплащане на сумата 630,00 лева – неустойка по чл. 16, ал. 1 от договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 08.08.2019 г., и сумата 5894,00 лева – възнаграждение по договор за смяна на табло управление асансьор от 08.08.2019 г. за периода 08.08.2019-01.11.2021 г., сбор от суми за доставка, монтаж и труд, в т.ч. авансово плащане, по приложение №1/08.08.2019 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на подаване на искова молба до окончателното им изплащане. Твърди се, че страните на 08.08.2019 г. са сключили договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби и договор за смяна на табло управление асансьор. Ищецът изпълнил точно. На 01.11.2021 г. ответниците отправили едностранно предизвестие без срок и без данни за взето решение на ОС на ЕС, че прекратяват договора, от което ищецът претендира правото на неустойка по чл. 16, ал. 1 от договора, както неизплатеното възнаграждение.

Ответната страна не оспорва сключването на договорите, а по отношение на срока на договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби оспорва датата, доколкото е вписано „08.08.“ и не може да се определи срока по чл.16, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че ищецът е в неизпълнение на договора –асансьорът нееднократно е имал проблеми с поддръжката, които не са отстранени своевременно и според чл. 8, а и липсвала документация по чл. 11 от договора; през исковия период ищецът не е разполагало със служители с професионална компетентност за изпълнение на договора. Поддържа, че поради системно нарушение на договора, в т.ч. по чл. 2, ал. 3 и чл. 11 от договора, на 13.10.2021 г.

ОС на ЕС е взело решение за сключване на договор за услуга за друга фирма и отправено предизвестие на 01.11.2021 г. за прекратяване на процесния договор.

Твърди, че на 22.11.2021 г.са платени две месечни такси –общо 168 лв. по договора за абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 08.08.2019 г., а по договор за смяна табло за управление на асансьор от 08.08.2019 г. са платил 1 сумата 1594 лв. в брой при подписване на договора, която представлява първата вноска, а останалите десет за плащани в брой, съгласно чл. 5, ал. 2 от договора.

При плащането ищецът не е издавал разписки, а само фактури. Посочва, че при опит да се снабдят с документи за регистрация на асансьорната уредба от съответните институции се оказало, че такива не са издадени, а ищецът не е предоставил нито на ЕС, нито на ДАМТН; липсва задължителната по закон и чл.

11 от договора документация.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От договор за абонаментно обслужване на асаньорни уредби, сключен на 08.08.2019 г. между „М.Л.“ ЕООД, представлявано от Д. В.а, като изпълнител, и ЕС на ЕС –сграда в **********, действащи чрез управител Т.Г. като възложител, се установява, че ответниците възлагат на ищеца да извършва абонаментно обслужване, поддържане, преустройство, ремонт и модернизация на асансьор, монтиран на адреса на ЕС – пътнически, с товароподем 320 кг, скорост 0,70 м/сек., за 8 ет., срещу месечна абонаментна такса от 70,00 лева без ДДС или 84,00 лв., която се заплаща до 5 число на следващия календарен месец. Според чл.2, ал. 3, ответниците плащат по банковата сметка, посочена в договора, или в брой срещу „издаден документ“ в офиса на изпълнителя. Според чл. 3, не се дължи възнаграждение при престой на асансьора повече от 10 дни в месеца по вина на изпълнителя.

Съгласно чл. 6 от договора, срокът на договора е 36 месеца, считано от датата на подписването или до 08.08.2022 г.

Според чл. 11 от договора, изпълнителят се задължава да води дневник, в който да се отразяват техническото състояние на асансьора и резултатите от извършените проверки, ремонти и преустройства на асаньора от асаньорните монтьори, които са извършили проверките и/или ремонтите, вписват датата на извършването им, име и фамилия, подпис.

Съгласно чл. 15, ал. 1, договорът може да бъде прекратен с едностранно писмено предизвестие от всяка страна, отправено най-малко в двумесечен срок преди датата, от която се иска прекратяването.

В чл. 16, ал.1 е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на дължимото месечно възнаграждение за месеците, оставащи до изтичане срока на договора.

Изложеното налага извод, че между страните е сключен договор за услуга, който е вид на договора за изработка и се подчинява на правилата на чл. 258 и сл. от ЗЗД, но с допълнителни особености, налагащи специфично проявление на задълженията на възложителя и изпълнителя. Дължимата по него престация на изпълнителя е нормативно установена с предвидени в Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИ/ и Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори /Наредбата/, а именно документиране на изпълнението, съгласно чл. 9 от Наредбата, при което съдържанието му се определя както от волята на страните, така и по силата на закона. Съгласно чл.

32 от ЗТИП, асансьорите са съоръжения с повишена опасност, поради което лица, извършващи поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори са под регистрационен режим, съгласно чл. 36, ал.1 от ЗТИП, а в изпълнение на чл.

7а от Наредбата са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьори, когато т. 1 от с.з. - асансьорите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1 от Наредбата;

2 и т. 2. не са регистрирани пред органите за Т.н., каквато хипотеза съдът констатира в настоящия случай. Това дава основание да приеме, че изпълнителят е длъжен да оцени рисковете за правилното изпълнение на работата, а съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗЗД преди да приеме работата да предупреди веднага ответниците, че се касае за асансоьр, който е негоден за правилното изпълнение на възложената работа.

От договор за смяна на табло управление на асаньор, сключен на 08.08.2019 г. между „М.Л.“ ЕООД, представлявано от Д. В.а, като изпълнител, и ЕС на ЕС –сграда в **********, действащи чрез управител Т.Г. като възложител, се установява, че ответниците възлагат на ищеца модернизация на един брой електрическия асансьор на ЕС, без регистрационен номер в инспекция Т.н., както и гаранционна поддръжка срещу възнаграждение по техническо и ценово приложение №1 – 5894 лв. без ДДС, като съгласно чл. 5, ал. 1 е платимо разсрочено – авансова вноска от 1594 лв. при сключване на договора и още десет вноски от по 430 лв. без ДДС, платими до 5 число на всеки календарен месец.

Според чл. 5, ал. 2 от договора за начало на второ плащане се счита месеца, който следва този, в който асансьорът е пуснат в експлоатация, след извършена проверка от фирма за „Т.н.“ на асаньори. Плащането се извършва в брой срещу издаден документ или по посочената банкова сметка.

Според чл. 2, ал. 1 от договора, срокът за предоставяне на услугата е двадесет работни дни, считано от датата на подписването му. В чл. 2, ал. 3 е уговорено, че на основание положително становище от технически преглед, извършен от ИТН (Инспекция „Т.н.“ или понастоящем Държавната агенция за метрологичен и Т.н.), задължението на изпълнителя се смята за изпълнено.

Съгласно чл. 11 от договора, приемането на работата на изпълнителя се извършва от фирма за Т.н. на асансьори и положително становище – разрешение за ползване на асаньора.

От приетата по реда на чл. 184 от ГПК електронна кореспонденция, неоспорена от страните, се установява, че с писмо от 01.11.2021 г. ответниците уведомяват ищеца, че договор за абонаментно обслужване на асаньорни уредби от 08.08.2019 г. се прекратява, считано от предходния месец и заявяват, че се интересуват от размера на претендираната неустойка. Видно от изпратено порано електронно писмо от 01.11.2021 г. на ищеца, същият е уведомил ответниците, че при прекратяване на договора се плащат всички неустойки. На 30.10.2021 г. ищецът е уведомил ответниците, че имат натрупани задължения,без да се посочва вид, размер, период, като след края на м.11.2021 г.ще потърсят по съдебен ред.

Разпитан св. Я., който работи като асаньорен техник при ищеца, установява, че е изпращан на проверки на асансьора, в т.ч. сменил старото табло с ново. Посочва, че практиката налага след това да се извърши проверка, като обичайно ищецът работи с частен надзор като фирми НБ Лифтконтрол и СПО Лифтконтрол.

Разпитана св. Г. – етажен собственик и бивш управител, установява, че асансьорът в блока преди сключването на договора за неговото абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 08.08.2019 г. е бил поддържан от фирма без лиценз и повече от 10 години не е минал технически преглед, в т.ч. не е бил регистриран (така и писмо на директора на ДАМТН до управителя на ЕС).

Асансьорът бил в много лошо техническо състояние и поради тази причина повечето фирми отказали сключването на договор за абонаментно обслужване, в т.ч. препоръчали неговото спиране до извършване на окончателен ремонт.Ищцовото дружество приело работата, като при сключване на договора е заплатена авансова вноска от 1594 лв. по договора за смяна на табло.

3

Потвърждава, че изпълнителят започнал работа, а няколко дни след приключване на ремонта асансьорът спрял. Въпреки отстраняване на проблема след ден последвали множество аварии, по повод на които се налагало постоянна смяна на определена нова част – нова, която не е включена в договора за ремонт и се заплащала допълнително. За всяка авария изпълнителят е уведомяван по телефон, вкл. с текстови съобщения чрез интернет приложението „Вайбър“, като често ответниците оставали без движещ се асаньор по цяла седмица, тъй като им било казвано, че е нужно време за набавяне на съответната част.

Съдът отчита, че ищецът в изпълнение на чл. 11 от договора за абонаментно обслужване е трябвало да води дневник за техническото състояние на асансьора и резултатите от извършените проверки и ремонти, какъвто не се представя в хода на делото, но не само – това негово задължение произтича от чл. 9, ал. 1, т. 4 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори. В тази връзка съдът, като прецени показанията на свидетелите по правилото на чл. 172 от ГПК, възприема същите за достоверни и логични, а по отношение на доказателствената им стойност, намира, че показанията на св. Я. са общи и не установяват в конкретика правнорелевантните факти по изпълнение на договора от страна на ищцовото дружество. Ето защо съдът намира, че ищецът не установи по договора за абонаментно обслужване, че е изправна страна, съобразно договора и техническите норми, и че в качеството на изпълнител е престирал точно в качествено, количествено и времево отношение, и осигурил поддръжката на асаньора без съществени недостатъци. Естеството на насрещните права и задължения по облигационната връзка обосновават извод, че договорът е за периодично изпълнение и прекратяването му има действие за в бъдеще, а съгласно чл. 88 от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. В случая то е уговорено изрично чрез клаузата за неустойка в чл. 16. Правото на неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД възниква, ако кредиторът е изправна страна, което оспорено от ответниците не се опроверга, от една страна, а от друга – съдът намира, че договорът е прекратен от възложителя в хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, а именно прекратява договора без даде срок, доколкото изпълнението на ищеца е станало невъзможно, с оглед трайната невъзможност да осигури постоянно работещо съоръжение, а това обосновава и безполезност за ответниците за продължаване изпълнението на договора.