Решение № 85 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110209601 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9601 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. П. Д. срещу Наказателно постановление /НП/****** от 12.06.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

1

Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 08.04.2024 г. Н.Г. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

На 12.06.2024 г. Г.Борисова – началник група към ОПП СДВР е издала наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и на НП не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН е посочено лаконично, че управляваното от нарушителя МПС е било с прекратена регистрация към момента на проверката, без да се посочи основанието и моментът на прекратяване на регистрацията обстоятелства, които са част от твърдяното нарушение. В НП е посочено правното основание за прекратяване на регистрацията – чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, но не и конкретните факти, които съответстват на посочената правна норма – моментът на придобиване на МПС от посочения собственик, респективно моментът на прекратяване на регистрацията. Тези обстоятелства имат отношение към преценка дали към твърдяната дата на нарушението действително е налице хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради което и винаги следва да са посочени в АУАН и НП, съобразно изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Този пропуск възпрепятства жалбоподателя да разбере всички обстоятелства по вмененото му нарушение и да организира защитата си и представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на атакуваното НП.

За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка на настоящото решение съдът ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка.

На 08.04.2024 г. около 00.55 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал по ул. „Бели Дунав“ с посока на движение от ул. „Ген. Жеков“ към бул. „Ломско шосе“ лек автомобил модел *****. При извършена проверка от страна на служители при ОПП-СДВР било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, при което било прието, че водачът е извършил нарушение на ЗДвП и му бил съставен процесният АУАН.

Собственикът на МПС не е бил уведомяван за прекратяването на регистрацията на 2

МПС.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Н.Г. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост като поради липса на противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лева за водача, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото не се твърди, а и няма данни собственикът на процесното МПС да е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията му. Действително разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не съдържа изрично такова задължение за административния орган по дерегистрацията. Трайна е практиката на АССГ обаче, това не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт. Предвиденият в чл. 143, ал.

15 от ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията - чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт - волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно: неизпълнение на задължението за регистриране на МПС в двумесечен срок. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт чрез отбелязването в автоматизираната информационна система. Следователно, налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК, който подлежи на съдебно обжалване (в този смисъл са Определение № 2785/01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение № 7391/22.07.2022 г. по адм. д. № 1295/2022 г на ВАС, VІІ отд., Определение № 14092 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2020 г., VІІ отд.). Съобщаването на този индивидуален административен акт не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, но според АПК индивидуалният административен акт не поражда действие преди да е доведен до знанието на неговия адресат, независимо от способа на съобщаването. Едва след съобщаването му, а при липса на допуснато предварително изпълнение - и след влизането му в сила, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация. Константна е съдебната практика, че за да има нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – субективната страна на деянието изисква водачът да е знаел за служебно прекратена регистрация, което се явява и предпоставка за формиране на вина, като психично отношение към деянието.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно състава на вмененото му административно нарушение. Изложената в НП фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В случая не се установи, че управлението на МПС с прекратена 3 регистрация е осъществено от жалбоподателя виновно, респективно поведението му не представлява административно нарушение, тъй като липсва изискуем от закона елемент от субективна страна, поради което е налице неправилно приложение на материалния закон, което представлява и самостоятелно основание за отмяна на наказателно постановление.

Направено е изрично искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като при този изход на спора с оглед отмяна на НП, същото следва да бъде уважено. На адв. И.Хадижков следва да се присъди сумата от 200 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и актуалната практика на ВКС – Определение от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, І т.о.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № *********от 12.06.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на Й. П. Д. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца..

ОСЪЖДА СДВР да заплати на адвокат Иван Любенов Хаджиков от САК на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4