Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1147 от 20.04.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 521/2026
Вид
Определение № 1147
Подписан
20.04.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.105, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.500, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл.500, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1147 гр. Бургас, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20262100500521 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 122 от ГПК.

С определение № 219/17.03.2026 г. по гр.д. № 177/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Поморие, е повдигнат спор за местна подсъдност между Районен съд – гр. Поморие и Районен съд – гр. Айтос.

С искова молба, подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. И. и В. М., против П. П. И., ЕГН ********** с адрес посочен в исковата молба: гр. ********, ул. „********“ № **, а след извършена справка по настоящ адрес: с. ******, общ. *********, е образувано пред Районен съд - гр. Айтос гр.д. № 204/2026 г.

С определение № 156/20.02.2026 г. Айтоският районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото на основание чл.119, ал.3, предл. 2-ро във връзка с чл.118, ал.2 и чл. 113 от ГПК на ПРС, като местно компетентен съд, да разгледа производството по предявения от дружеството регресен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. За да прекрати производството по делото АРС е счел, че делото не му е подсъдно, тъй като се касае за искова претенция предявена срещу потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Като е взел предвид, че настоящият адрес на ответника П. И. е в с. *******, общ. ********, е заключил, че компетентен да 1 се произнесе е ПРС. Основание за това му е дало обстоятелството, че регресното право макар и възникнало по силата на закона, е във връзка със сключен договор за застраховка, поради което ответникът следва да се ползва от предоставената му потребителска защита, както и от изричната разпоредба на чл. 113 от ГПК – норма, за която районният съд следи служебно, дори при липса на отвод.

След изпращане на делото по подсъдност на ПРС, последният с Определение № 219/17.03.2026 г. по гр.д. № 177/2026 г. е прекратил производството по делото и е повдигнал настоящият спор за местна подсъдност между двете районни съдилища. Счел е в определението, че в случая е приложима общата разпоредба на чл. 105 от ГПК, съгласно която искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. Разпоредбата на чл. 113 от ГПК, предвиждаща специална местна подсъдност и служебно спазване от страна на районния съд, което в случая е неприложимо. Основание за това му е дал фактът, че е предявена претенция с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, който има за предмет регресната отговорност на ответника като делинквент спрямо ищеца като застраховател.

Счел е, че регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидени предпоставки. И макар законът да му признава качеството на застрахован във връзка с реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, по регресния иск ответникът няма качеството потребител, тъй като не черпи права и неотговаря спрямо застрахователя по договора за застраховка, а по силата на закона. В този смисъл е приел, че не се касае за защита на потребителски права, поради което не се налага съдът да следи служебно за приложението на чл. 113 от ГПК. По тази причина е изложил, че при липса на отговор на исковата молба, в който изрично да е направено възражение за местна подсъдност, АРС не разполага с процесуално правомощие служебно да прекрати производството по делото и да го изпрати на ПРС. Посочил е, че в този смисъл е константната съдебна практика на въззивната инстанция на Пморийския районен съд, като е цитирал Определение № 1612/03.11.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1709/2021 г., Определение № 1683/26.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1114/2023 г., Определение № 1992/05.08.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1066/2024 г. и Определение № 2051/14.08.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1107/2024 г. – всички на БОС.

2

При така изложените доводи на двете съдилища, настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:

Общото правило на чл.105, ал.1 ГПК предвижда, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно чл.113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват задължително пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес.

В нормата на § 13, т.1 ДР на ЗЗП е посочено, че „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Специалната подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато длъжникът има качеството „потребител“ по смисъла на общото понятие, дадено в § 13, т.1 ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон.

За разлика от общите норми на чл. 410 и чл. 411 от КЗ, уреждащи право на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице по имуществено застраховане да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500 от КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката „Гражданска отговорност“, каквато е настоящата хипотеза. В този случай регресното право е санкционна последица за виновния причинител, като последният понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от водач на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо средство, както е в конкретния случай.

В посочените хипотези основанието за плащане на застрахователното обезщетение е законът, т.е. застрахователят е задължен по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице, а регресното право по застраховка „Гражданска отговорност“ възниква, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основанията, изрично регламентирани от действащата правна уредба. Затова регресното право на застрахователя срещу 3 застрахования по чл.500 КЗ не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав по чл.410 и чл.411 КЗ. То не е право, което е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване – чл.500, ал.1 КЗ и при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки. В тази хипотеза застрахователят вече не носи рискът от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност –Решение № 70/23.06.2011 г. по т.д.№ 624/2010 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 130/03.05.2012 г. по т.д.№ 244/2010 г. на ВКС, І т.о. и др. Ето защо, застрахованият деликвент по застраховка „Гражданска отговорност“, който отговаря пред застрахователя за вредите, които виновно е причинил на трети лица, не е потребител, съответно правоотношението, от което се поражда отговорността му е за непозволено увреждане, не е договора за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което той няма качеството потребител по застрахователна услуга по смисъла на чл.2, ал.2 КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Предвид горното, съдът намира, че ответникът по делото не попада в обхвата на § 13, т.1 ДР на ЗЗП и специалната разпоредба на чл.113 ГПК не намира приложение спрямо предявения против него иск по чл.500, ал.1 ГПК, поради което за местната подсъдност се прилагат общите правила по чл.105 ГПК, както правилно е приел и ПРС. В този смисъл компетентен да разгледа спора е АРС.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Айтос за местно компетентен да разгледа предявения от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. И. и В. М., против П. П. И., ЕГН ********** с адрес: гр.

********, ул. „********“ № **, иск с правно основание чл.500, ал.1 КЗ, по повод на който е било образувано гр.д. № 204/2026 г. по описа на РС- Айтос, преобразувано в гр.д.№ 177/2026 г. по описа на РС- Поморие.

4

ИЗПРАЩА делото на съдопроизводствените действия.

РС-Айтос за продължаване на

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на РС- Поморие за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5