Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 21.10.2024, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 397/2024
Вид
Решение № 175
Подписан
21.10.2024
В сила
18.02.2025
Състав
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Ловеч, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200397 по описа за 2024 година

С наказателно постановление №23-0906-000453/31.07.2023 год. издадено от Д. П. Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., са наложени на О. В. Й., ЕГН ********** от с. *******, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182, ал.5 във вр. с ал.2, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 800,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за това, че на 16.05.2023 г. в 14:04 часа, в община Ловеч, на път Първи клас № 4 като Водач на лек автомобил, ********** България, при обстоятелства: За това, че на 16.05.2023 г. в 14:04:56 часа на ПП I-4, км. 38+600, с посока на движение към гр. Варна, е управлявала собствения си лек автомобил ***********, със скорост 138 км/ч при максимално разрешена за извън населено място 90 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението от 48 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0 заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 11743с0/0013483 радар ARH CAM S1 с № 11743с0.

Нарушението е извършено в условията на системност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ сер. К/6322507, влязъл в сила на 01.12.2022 г. и ЕФ сер. К, № 6351678, влязъл в сила на 01.12.2022 г. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21г. с нарушение № 21488 в присъствието на нарушителя, след като е поканен и е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което е извършил:

ВОДАЧ СИСТЕМНО ПРЕВИШАВАЩ РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ,

ИЗВЪН НАСЕЛЕНО МЯСТО ОТ 41 ДО 50 КМ/Ч., с което виновно е нарушил чл.21 ал. 1 от ЗДвП;

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката О. Й., която го обжалва в срок, чрез адв. Т. Р. и моли същото да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните превила и материалния закон. Сочи, че в законоустановения срок доверителката и се е възползвала от правото и по чл.44, ал.1 от ЗАНН и е възразила против съставения АУАН, като добросъвестно е изложила фактите и е 1 декларирала, че на 16.05.2023 г. в 14:04:56 ч. лекият автомобил е управляван от М.Т. Й..

Попълнила е декларация след колебания и под стрес. Сочи, че възражението изобщо не е разгледано от административно наказващия орган, не е извършена същинска проверка, съгласно изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН и липсват каквито и да е мотиви относно неговата основателност или неоснователност. Сочи, че е нарушена процедурата, предвидена в чл.52, ал.2 ЗАНН, а именно: от възражението е видно, че нарушител е М. Й., но административно наказващият орган не е върнал преписката на актосъставителя. Сочи, че възприетата фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, че доверителката и не е извършила административно нарушение, за което е подала възражение. Излага, че от с. *****, община - гр. **** където преподава в местното каменоделно училище по посока гр. *****, където работи в ателие за различни керамични и други изделия, тя пътува почти ежедневно по маршрута, което е мотивирало същата без да обмисли датата на нарушението, да подпише декларация по чл.188 от ЗДвП, за която твърди, че е изложила съмнение още пред актосъставителя. Сочи, че впоследствие, след анализ на пътуванията е установила, че нарушението не е извършила тя, а друг шофьор и в тази връзка е заявила своите възражения.

Сочи, че с оглед на горното е допуснато нарушение и на чл. 54, ал.1, т.3 от ЗАНН преписката е следвало да се прекрати, тъй като не е доказано по несъмнен начин участието на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, в извършване на нарушението. Моли съда, да приеме за достоверна фактическата обстановка, пресъздадена от доверителката и в писменото възражение срещу съставения му АУАН. Сочи че, цитирана в АУАН и в НП е преписка с № 906р-1627/21г. с нарушение № 21488, е неотносима към конкретния случай. Излага, че в АУАН и в НП не е обяснено съдържанието на понятието „системно" нито текстово, нито чрез цифрово изписване на нормата на § 6, т.62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, което е нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 и 5 и чл. 57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН и обуславя съществено нарушение на правото на защита на доверителката и. Сочи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.5 ЗДвП, защото:

О. В. Й. не е извършила нарушението, цитирано в АУАН и НП, респективно не е налице и „системност"; и в АУАН, и в НП е вписано нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, което не предвижда наложеното наказание, както по отношение размера на глобата, така и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Сочи, че нарушението на процесуалния и материалния закон обуславят незаконосъобразност на наложените на О. В. Й. наказания за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, каквото не е извършила. Сочи, че административнонаказателният процес е единна държавна дейност, която се извършва от изрично овластени органи и е регламентирана в закона, като кои Д.ия съставляват административно нарушение и как се санкционират се определя от законодателя. Сочи, че е недопустимо нарушение на процесуални правила, проява на свободна преценка или неточност, каквито по един недопустим начин е проявил в процесния случай административно-наказващият орган, без да обсъди възражението на доверителката и без да събере данни относно фактическата обстановка. Предвид горното моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея, 2 редовно призована, не се е явила и процесуалният и представител адв.Т. Р..

Издателят на обжалваното НП – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР гр.

Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да потвърди обжалваното НП и да остави жалбата без уважение. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, моли съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че бъде уважена жалбата и отменено обжалваното НП.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т. А.

И., В. Р. Д. и П. С. С., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.06.2023 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №174449 от св. Т. А. И., в присъствието на св. В. Р. Д. и св. П. С. С. против О. В. Й., ЕГН ********** от с. *******, за това, че на 16.05.2023 г. в 14:04:56 часа, на ПП I-4, км. 38+600, с посока на движение към гр. Варна, е управлявала собствения си лек автомобил ***********, със скорост 138 км/ч при максимално разрешена за извън населено място 90 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението от 48 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0 заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 11743с0/0013483 радар ARH CAM S1 с № 11743с0. Нарушението е извършено в условията на системност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ сер. К/6322507, влязъл в сила на 01.12.2022 г. и ЕФ сер. К, № 6351678, влязъл в сила на 01.12.2022 г. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21г. с нарушение № 21488 в присъствието на нарушителя, след като е поканен и е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което виновно е нарушен чл.21 ал. 1 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства – преписка №906р-1627/2021 г. – нарушение №21488 и к.т.

№2826548290. По съставения акт жалбоподателят, в графа възражения не е вписано възражение. Актът е подписан от жалбоподателката на 28.06.2023 г., когато и е бил връчен и препис от последния.

На 06.07.2023 г., жалбоподателката О. Й. подала допълнително обяснение и възражение с вх. №906000-10649, в което е изложила аргументи, че още при попълване на декларацията била изпълнена с колебания, а в последствие се указало, че не тя а М.Т. Й. била управлявала собственото и МПС на процесната дата, с оглед на което моли да бъдат приети дадените от нея допълнителни обяснения, които променяли фактическата обстановка.

Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

3

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Видно от събраните и приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в частност 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, се установява, че жалбоподателката е попълнила тази декларация на 28.06.2023 г., като обстоятелството, че именно тя, а не друго лице е управлявало л.а. със превишена скорост от 138 км.ч. на 16.05.2023 г. в 14.04.56 часа е станало известно на актосъставителя едва на 28.06.2023 год.

Именно от тази дата започва да тече и предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен на 28.06.2023 г. е спазен от актосъставителя. Видно е от приложената по делото призовка, и че жалбоподателката е била поканена за съставянето на процесния АУАН, както и че същия е съставен в нейно присъствие, а освен това е подписан от същата без възражения, като е спазена процедурата по връчването му. При така събраните доказателства, съдът намира, че направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.

Съдът намира за неоснователни направените по делото възражения от страна на жалбоподателката, че при издаване на процесното НП е допуснато нарушение на чл.54, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е направено разследване на спорните обстоятелства касаещи авторството на нарушението предмет на делото. Видно от ангажираните по делото писмени доказателства от страна на АНО, в частност сведение от актосъставителя И. и доклад относно извършена проверка по допълнително обяснение и възражение с рег.№90600010649/06.07.2023 г. от О. В. Й. от с *******, ул. „*****" №58, АНО, след постъпване на възражението от страна на жалбоподателката Й. е разпоредил извършил на разследване на твърдените от страна на жалбоподателката нови обстоятелства, в хода на която проверка е преценено, че направеното от страна на жалбоподателката Й. възражение е неоснователно, предвид на което АНО е издал обжалваното НП.

Съдът намира, че АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното лице нарушение.

Посочени са дата и място на нарушението, както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и правно обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които подкрепят административно наказателното обвинение.

Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, с оглед на което се явяват 4 неоснователни наведените от процесуалния представител на жалбоподателката възражения в тази насока.