Решение № 28 от 11.03.2026, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. ***, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200260 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на П. М. П. от гр. ***, чрез адвокат Е. Ф. от САК, против наказателно постановление /НП/ № 2410500566 от 14.01.2025 година на директора на РДГ – ***, с което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите и на основание чл.

275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лв. по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

В жалбата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които са довели до неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът установи следната фактическа обстановка:

На 09.10.2024 година инж. Г. Г. издал Позволително за сеч № 0791425 на лесовъда П. П., по силата на което било разрешено на „***“ ООД да извърши добива 1 на дървесина в имот с кад. № ***, находящ се в отдел 279, подотдел „я“, в землището на с. ***, община ***.

На 23.10.2024 година свидетелите С. Х. и Ц. С. – служители на РДГ – *** и свидетеля Н. И. – служител на ДЛС – *** - ***, извършили проверка в горепосочения имот, по време на която констатирали, че в имота имало направени четири извозни пътя с дължина 60 метра и широчина от 3 до 4 метра, които не били отразени в технологичния план на имота. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол Серия В, № 011905 от 23.10.2024 година. Протоколът бил съставен в процесния имот на терен в присъствието на жалбоподателя. Препис от констативния протокол му бил връчен в деня на съставянето му.

След съставянето на протокола, на жалбоподателя била изпратена покана да се яви в сградата на РДГ – *** за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. На 27.11.2024 година жалбоподателят П. се явил на посоченото място, където свидетелят П. П., в присъствието на свидетеля Ц. С., съставил против жалбоподателя АУАН № 12410500566 за това, че в периода от 12.10.2024 година до 23.10.2024 година не следял за спазване на одобрения технологичен план за имот № ***, попадащ в отдел 279, подотдел „я“, землище с. ***, община *** – частна горска територия, за който имало издадено ПС № 0791425 от 09.10.2024 година, като в имота имало направени /обособени/ четири броя пътища с дължина 60 метра и ширина 3 метра с посока север – юг, които не били отразени в технологичния план за добив на дървесина. Описаното в акта за установяване на административно нарушение деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите.

След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН П. П. записал в графата за възражения, че ще подаде такива в законоустановения срок. Същият е направил това в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като е посочил, че след получаване на ПС е следил за спазване на одобрения технологичен план, като извозът на дървесината бил извършван съгласно технологичните указания в него. Във възраженията се сочи, че при провеждане на сечта в насаждението се образували коридори, по които с лебедка, чрез влачене по терена, дърветата се изтегляли до съществуващите извозни пътища, отразени на схемата в техлогичния план, и след разкройването им се натоварвали на превозно средство и по тези съществуващи пътища се извозвали до временните складове.

Жалбоподателят сочи, че при проверката, извършена в негово присъствие, не била констатирана незаконна сеч в имота, което означавало, че нямало отсечени 2 немаркирани дървета за прокарване на извозни пътища, като за образуваните в следствие отсечените маркирани дървета, 4 броя коридори, които проверяващите определили като „пътища“, не било конкретизирано тяхното начало, край и посоката им, както и не били констатирани следи от движение на горска техника по тях. На последно място жалбоподателят сочи във възраженията си, че АУАН не бил съставен в имота, поради което не ставало ясно как била опредЕ. посоката „север – юг“ на описаните от актосъставителя П. П. 4 бр. „направени/обособени“ пътища.

Видно от данните по делото АНО не се е съгласил с възраженията на жалбоподателя и на основание съставения АУАН е издадал обжалваното НП № 2410500566 от 14.01.2025 година на Директора на РДГ – *** против жалбоподателя П.

П.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл.

12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, поради което и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложил глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер на 300,00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства: АУАН, НП, КП от 23.10.2024 година; Възражение срещу АУАН;

Позволително за сеч № 0791425; Технологичен план № 1; Опис на превозните билети;

Протокол за освидетелстване на сечището; Разписка за връчване на НП; Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 година; Диплома за средно образование на свид. П. П.; Трудов договор; Допълнително споразумение към трудов договор; Длъжностна характеристика и извлечение от Информационната система на ИАГ за лицата, на които е разрешен достъп до обекта – л. 61 от делото.

При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателя на 24.06.2025 година.

Жалбата е депозирана директно в Районен съд – *** на 07.07.2025 година, т.е. в законоустановения срок и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си от Закона за горите.

След анализ и съвкупна преценка, както на събраните по делото многобройни доказателства, така и на доводите, изложени от страните, съдът възприе тезата на защитата за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Съображенията на съда за това са следните: по делото безспорно се установи, че Позволително за сеч № 0791425 от 09.10.2024 година е издадено на името на жалбоподателя П. П. в качеството му на регистриран лесовъд. С оглед императивната 3 разпоредба на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквато в случая е и жалбоподателя, безусловно е вменено да следят за спазване на одобрения технологичен план, в който документ, по силата на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, следва да бъде отразена схемата на съществуващите и проектирани извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.

Несъмнено едно от задълженията на П. е било да не допуска създаването на неотразени в технологичния план извозни пътища. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че в имота са били направени 4 броя извозни пътища, които не са били отразени в технологичния план. При описание на фактическите обстоятелства в съставените в хода на производството документи – КП, АУАН и НП обаче съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Така например в Констативния протокол, съставен по време на проверката в имота на 23.10.2024 година, в присъствието на жалбоподателя е записано, че на цялата площ на имота, през 10 – 15 метра, имало образувани четири броя пътища с дължина 60 метра и широчина от 3 до 4 метра, които не били отразени в технологиччния план. В акта за установяване на административно нарушение, съставен в РДГ – *** на 27.11.2024 година, актосъставителят П. П. е описал нарушението, което е приел, че е извършил жалбоподателя, като е посочил, че в имота имало направени/обособени 4 броя пътища с дължина 60 метра и ширина 3 метра с посока север – юг, неотразени в ТП.

Наказващият орган пък от своя страна е посочил в НП, че в имота имало направени/обособени четири броя извозни пътища, като всеки един от тях е с дължина 60 метра и с ширина 3 метра до 4 метра с посока север – юг, неотразени в ТП.

В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характер на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Необходимо е да има единство в съдържанието на АУАН и НП и последното следва да възпроизвежда, както 4 посочените в АУАН законови разпоредби, които са нарушени, така и фактическото описание на конкретното нарушение. Изискването на закона е да има идентичност на фактите и обстоятелствата, които определят от фактическа и правна страна деянието като нарушение, описани в АУАН, и тези, възприети в НП. Съдът намира, че в случая е налице съществено разминаване в описанието на твърдяното нарушение досежно направените/обособени четири броя извозни пътища в АУАН и НП. Тук е моментът да се отбележи, че възражението на жалбоподателя, че в КП извозните пътища не били описани в пълнота, като в АУАН била посочена посоката им, а в КП това не било направено, съдът намира за несъстоятелно, тъй като административно – наказателното производство започва със съставянето на АУАН, а не със съставянето на констативен протокол, и в този смисъл процедурата по съставянето му стои извън преценката за законосъобразност на обжалваното НП. Констативният протокол от проверката е вид доказателствено средство и именно като такова следва да се разглежда в административнонаказателното производство, вкл. и при съдебното обжалване на издаденото НП. Неговата доказателствена тежест следва да се цени, както с оглед фактите и обстоятелствата, информацията за които удостоверява със съдържанието си, така и с оглед съпоставянето и корелацията му с другите доказателства и доказателствени средства в административнонаказателния процес. В случая, предвид обстоятелството, че в КП са описани констатираните фактически обстоятелства на терен досежно процесните извозни пътища, които после са залегнали в съставения АУАН, а в последствие и в НП, следва да се приеме, че същият е непълен и неточен и всяко едно допълнително обстоятелство, което не е описано в КП, че е констатирано, а е описано в съставените в последствие АУАН и НП следва да се приеме, че съставлява съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Със съставянето на АУАН, в който деянието е описано с внасянето на допълнителни характеристики на констатираните извозни пътища, неотразени в КП, безспорно се нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като в акта за установяване на административно нарушение се внасят нови факти и обстоятелства, които явно не са били констатирани по време на проверката в присъствието на жалбоподателя, тъй като не са описани в съставения КП.