Решение № 656 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100509751 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивнна жалба с вх. № 88455/30.03.2023 г., подадена от „Давид Ек“ ЕООД – ответник по гр.д. № 37424/2022 г., Софийски районен съд, 32 състав, срещу постановеното по него Решение № 2904/25.02.2023 г., с което съдът е признал за установено по предявения от ищеца Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на вътрешните работи срещу ответника установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „Давит ЕК“ ЕООД дължи на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на вътрешните работи сумата от 13 320 лева, представляваща неустойка по чл. 14 от договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-114/29.10.2020 г. за периода 02.09.2021 г. – 16.11.2021 г., заедно със законна лихва от 03.02.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане, както и за сумата от 151, 70 лв. – обезщетение за забава за периода 24.12.2021 г. – 02.02.2022 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 732, 80 лв., представляваща съдебни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано.

Счита се, че неоснователно съдът не е взел предвид наличието на непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 3 Търговски закон /ТЗ/, изразяваща се в пандемията от Ковид-19, което довело до забавяне в изпълнението на поръчката. Поддържа се, че погрешно съдът е счел, че се касае за търговско взаимоотношение, тъй като ищецът очевидно не бил търговец, а публично-правен субект и поради това не следвало да намери приложение Тълкувателно решение № 1/2010 г., ОСГТК на ВКС. Твърди се, че съдът е достигнал до грешен извод, приемайки, че неустойката следвало да се изчислява върху общата цена по договора, т.е. от тази в размер на 360 000 лв. В тази връзка не бил взет предвид размерът на заплатеното от ищеца възнаграждение за отремонтираните автомобили. Неправилно било възприето твърдението на ответника, че има несъответствие между заявката и допълнително 1 извършената работа. Поддържа се, че е следвало да бъде взет предвид фактът на бракуване на автомобила. В приемо-предавателния протокол от 16.11.2021 г. липсвало вписване на претенция за забава. Ответникът бил поставен в невъзможност за точно изпълнение на поръчката, тъй като процесният автомобил не попадал в предмета на договора за следгаранционно обслужване. Поради това следвало да се приеме, че извършеният ремонт е водене на чужда работа без пълномощие, поради което не могло да става въпрос за неустойка. Осчетоводяването в счетоводството на ищеца на извършените ремонти дейности представлявало признание за извършената работа.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна-ищец Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на вътрешните работи оспорва основателността на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че по сключения договор за обществена поръчка има забавяне в изпълнението на ремонтните дейности по отношение на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № СА **** МК. Правилно било прието, че се касае за търговска продажба на услуга, поради което правоотношението е квалифицирано като търговско. Липсвали данни за форсмажорни обстоятелства, които да са попречили на ответника да извърши в срок ремонтните дейности. Твърдението, че забава при доставчика довела до забава при ремонта не било приложимо, тъй като касаело взаимоотношения с трето лице. Неправилно във въззивната жалба се твърдяло, че следвало да се получи покана за връщане на автомобила, за да изпадне длъжника в забава, тъй като срокът за извършване на работата бил предварително уговорен. Въз основа на изложеното е поискано отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 37424/2022 г., Софийски районен съд, 32 състав е образувано по искова молба с вх. № 144440/11.07.2022 г., подадена от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на вътрешните работи, в която се твърди, че на 29.10.2020 г. ищцовата институция е сключила с ответника „Давид ЕК“ Договор за обществена поръчка № УРИ 5785опд-114 с предмет извършване от страна на дружеството на следгаранционно обслужване на леки автомобили с марка „Шкода“ и „Сеат“. Изпълнителят на поръчката се задължавал да приема минимум пет броя автомобили и без горна граница. Със заявка № 13/05.08.2021 г. е поискано от изпълнителя следгаранционно обслужване на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № СА **** МК, който му бил предаден на 05.08.2021 г. Според чл. 2, ал. 5 от договора, срокът за изпълнение бил 20 дни. Въпреки така уговорения срок, връщането на автомобила станало на 16.11.2021 г. Просрочието било с 74 дни. Това дало повод на възложителя на основание чл. 14 от договора да начисли неустойка за неизпълнение в размер на 13 320 лв. За заплащането на тази сума, длъжникът бил поканен писмено и му бил даден десетдневен срок за изпълнение, който започнал да тече от 09.12.2021 г., когато била получена поканата. В дадения срок не било извършено плащане, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 5501/2022 г., Софийски районен съд, 32 състав. Била издадена заповед за изпълнение, но срещу нея постъпило възражение.

Въз основа на изложеното ищецът е поискал да бъде установено, че ответникът му дължи сумата от 13 320 лв. – неустойка по Договор за обществена поръчка № УРИ 5785опд114/29.10.2020 г. и мораторна лихва за периода 24.12.2021 г. – 02.02.2022 г. в размер на 151, 70 лв.

Ответникът „Давид ЕК“ ЕООД оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е дължимостта на претендираната неустойка, тъй като не бил получил покана за изпълнение, изрично предвидено в чл. 9, т. 4 от договора. Направено е позоваване на форсмажорно обстоятелство – пандемията от Ковид 19. Срокът на изпълнение бил в зависимост от действителното съС.ие на автомобила. Налице било точно изпълнение, което било прието от 2 ответника чрез фактуриране на дължимата сума. При формиране на неустойката не бил съобразен размерът на платеното възнаграждение. Претендираната неустойка била в пъти по-голяма от счетоводната стойност на автомобила. Вземането за неустойка се основавало на неравноправни клаузи.

По делото е представен Договор за обществена поръчка № УРИ 5785опд-114/29.10.2020 г. в чийто чл. 1, ал. 1 е определен неговия предмет, изразяващ се в извършване от изпълнителя на следгаранционно обслужване на леки автомобили с марка „Шкода“ и „Сеат“. Обемът на следгарационното обслужване и ремонтите се конкретизира за всеки отделен случай чрез подаване на писмена заявка до изпълнителя от оторизирани от възложителя лица в срока на договора в рамките на общата му стойност - чл.1, ал.4. Било договорено при приемане на работата и връщане на автомобила д а се подпише двустранен премо-предавателен протокол, в който се отбелязват номера и датата на заявката и евентуални претенции към извършеното от страна на представителите на възложителя чл.10, ал.2. Постигнато е съгласие общото възнаграждение на изпълнителя по договора да е в размер на 360 000 лв. с ДДС – чл. 12. Предвидено е при забава изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,05% от общата цена на договора /в случая 360 000лв./, но не повече от 20% - чл. 14. Съобразно чл.2, ал.5 от договора изпълнителят следвало да извърши ремонта в срок 20 работни дни от приемането на МПС Според чл.21, ал.3 страната, която се позовава на форсмажорно обстоятелство, трябва в 3-дневен срок от настъпването му писмено да уведоми другата страна. При неизпълнение на това задължение страната няма право да се позовава на форсмажорно обстоятелство.

По делото е представена приемо-предавателен протокол от 05.08.2021г., който бил съставен на територията на автосервизен център „Давид ЕК“ ЕООД, в който е посочено, че представител на възложителя е предал на представител на изпълнителя л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № СА **** МК, съгласно предварителна заявка за ремонт № 13, в която било посочено, че причината за ремонта е скъсан вентилаторен ремък. Протоколът е подписан от представители и на двете страни.

Пред първоинстанционният съд е представен подписан приемо-предавателен протокол от 16.11.2021 г. за връщане на автомобила, в който е отбелязано, че е отремонтиран проблемът, посочен в заявка № 13 и е констатирана неизправност съгласно заявката.

Отбелязани са претенции на възложителя – че ремонтът е извършен със закъснение.

Оригиналът на протокола е представен пред въззивната инстанция.

На 02.12.2021 г. е отправена покана с изх. № 578500-9837/02.12.2021 г., подадена от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерство на вътрешните работи до „Давид ЕК“ ЕООД, получена на 09.12.2021 г., в която получателят е уведомен, че във връзка със забавеното изпълнение дължи на възложителя неустойка в размер на 13 320 лв., която следвало да бъде заплатена по банков път в десетдневен срок от получаване на съобщението.

По делото е изслушана и приета ССчЕ, в която е посочено, че за периода 29.10.2020 г. – 03.09.2021 г. по процесния договор били изплатени 166 780, 38 лв. за ремонт на предоставените автомобили. Към 03.09.2021 г. наличната сума по договора била в размер на 193 219, 62 лв. За периода 03.09.2021 г. – 16.11.2021 г. /за 74 дни/ претендираната неустойка била в размер на 7 149, 13 лв. Отчетната стойност на отремонтирания автомобил е в размер на 3 500 лв. Към 01.01.2021 г. балансовата стойност на автомобила е в размер на 552, 80 лв., като към 31.12.2021 г. активът бил напълно амортизиран.

По делото е приета и извадка от Вътрешните правила за организацията на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на ППС, плавателната и летателната техника на МВР, утвърдени със Заповед № Iз-305/21.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В чл. 24 от раздел II на Вътрешните правила е предвидено, че извеждането на техника извън щата следва да бъде извършвано със Заповед на директора на ДУССД, каквато, респ. протокол за бракуване и трансформация - приложение № 1Б, е необходима и при отчисляването й от структурите на МВР (така чл. 29).

3

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, в което е приел, че страните са обвързани от валиден договор за обществена поръчка, по които е следвало да бъдат отремонтирани леки автомобили след предварителна заявка на възложителя за всеки един от тях. Ремонтът следвало да трае до 20 работни дни. Ищецът доказал, че на 05.08.2021 г. предал на ответника с протокол за ремонт л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № СА **** МК. Возилото било върнато на 16.11.2021 г., което възложителят счел за закъснение и поради това поканил изпълнителя да му заплати неустойка в размер на 13 320 лв. Съдът приел, че на основание чл. 14 от договора такава действително се дължала и размерът й следвало да бъде изчислен въз основа на цялата стойност на обществената поръчка. По тези съображения искът за неустойка бил уважен в цялост, както и този за мораторна лихва, тъй като ответникът бил поставен в забава.

От правна страна съдът установява следното.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.