Решение № 2115 от 12.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2115 гр. Варна, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110114909 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена от ищецът М. Р. Н. ЕГН **********, адрес гр. *****, действащ чрез пълномощника си адвокат Д. Г. от Адвокатска колегия Варна /адрес на кантората: гр. Варна, *****/ с р е щ у ответника О.В., представлявана от кмета на О.В. *****х, адрес гр. *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, както следва: за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът О.В. не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр.Варна област Варна, О.В., гр. *****, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване /до 10 м./, площ 523 кв. м., стар номер *****, Заповед за одобрение на КККР № *****.

В исковата молба и уточняващата молба се излага, че ищецът М. Р. Н. от двадесет години владеела поземлен имот находящ се в гр. Варна, съставляващ ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр.Варна област Варна, О.В., гр. *****, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване /до 10 т), площ 523 кв. м, стар номер *****, Заповед за одобрение на КККР № РД-***** г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, за който не притежава документ за собственост. Претендира се, придобиване на процесния имот, по силата на давностно владение в периода от 30.04.2000г. до момента, изтекло на 30.04.2010г., а в условията на евентуалност с отпадане на мораториума за придобиване на общински имоти през 2022г.

Във връзка с отказ за обработване на подадено заявление за заверяване на молба декларация в О.В. Дирещия „Месни данъци", от страна на ищеца е установено, че О.В. е съставила Акт 1 за общинска собственост № *****/2011г., за процесния имот. Твърди се от ищцата, че не е била уведомена за съставения акт за собственост, че никой не е смущавал установеното от нея владение и че същото продължава и в момента. Счита, че липсва правно основание, по силата на което О.В. да е станала собственик на имота. Същият, според изнесеното, никога не е бил коопериран в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, имота не е бил придобит от ответника чрез правна сделка или по давност. С Решение от 24 февруари 2022г. по конституционно дело № 16/2021 г., се сочи, че КС на РБългария отменя мораториума за придобиване на държавни и общински частни имоти, като са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

Ответникът О.В., представлявана от кмета на О.В. *****х, адрес гр. *****, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Счита се с отовора, че така предявеният иск, е неоснователен и недоказан. Отправя се искане същият да бъде отхвърлен.

Съображенията за това са следните: С Акт за частна общинска собственост №*****/20.09.2011г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, процесния имот е актуван от О.В.. Счита, че не са налице предпоставките визирани в чл. 79 ЗС, за придобиване на имота по давност. В редица закони е била разписана забрана и ограничения за придобиването на имоти на основание давностно владение. Безспорно се сочи, че ответникът е придобил правото на собственост върху поцесния имот по силата на закона, на основание чл. 25. ал.1 от ЗСПЗЗ - земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. В условията на евентуалност се твърди, че О.В. е собственик на имота на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно който общината стопанисва и управлява земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците.

Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявената искова претенция:

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните е изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на защита, тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в отношенията. По предявената искова претенция, в тежест на ищцата е да установи следните правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване по делото: наличие на правен интерес от предявяване на исковата претенция; правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се 2 поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост, може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г., ОСГК/. Съгласно т.1 от ТР N 8/12г. на ОСГТК на ВКС „правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличието на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.“ Според посоченото ТР N8/12г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е налице, когато: ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, което се оспорва от ответника, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи обект; когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. С оглед дадените разрешения в ТР N 8/12г. на ОСГТК на ВКС, следва да се посочи, че наличието на правен интерес следва да се преценява конкретно въз основа на твърденията, изложени в исковата молба. В случая, ищецът е обосновал правния си интерес от търсената съдебна защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с твърдението за наличието съставен от О.В. Акт за общинска собственост №*****/2011г.

В конкретния случай, ищецът обосновава правния интерес от предявяването на иска, чрез отричането на собственическите права на ответника, като твърди, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение. Ответната страна оспорва правото на собственост на ищцата върху процесния имот. Тези твърдения са достатъчни, за да се приеме, че искът е процесуално допустим, а действителната принадлежност на спорното материално право подлежи на проверка при разглеждане на спора по същество. Ето защо, изложените възражения относно липсата на правен интерес за ищцата от водене на настоящото производство, са неоснователни.. /В този смисъл Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о; Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о/ По основателността на предявената искова претенция:

По повод възраженията на ответната страна за невъзможността имота да бъде придобит чрез давност, с оглед законовата забрана по чл.86 ЗС, за придобиване по давност на имоти, държавна и общинска собственост, съда намира за необходимо да отбележи следното: С 3 изменението на чл.86 от ЗС (ДВ бр. 33 от 1996 г. в сила от 01.06 1996 г.) е предвидена възможността за придобиване по давност на имот, който е частна общинска или държавна собственост, тъй като разпоредбата изрично предвижда, че давност не тече само по отношение на публичните държавни и общински имоти. През 2006 г. с нормата на пар.1 от ЗДЗС (ДВ бр.46 от 2006 г. в сила от 01.06.2006 г.) е въведен мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти- частна собственост, считано от 31.05.2006 г.

Мораториумът, спиращ давността, е подновяван всяка година в продължение на петнадесет години, докато на 24.02.2022 г. Конституционният съд постановява Решение No 3 по к.д. No 16/2022г., с което обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Решението на Конституционния съд е обнародвано в държавен вестник и е влязло в сила на 08.03.2022г. Следователно давността върху имоти частна държавна или общинска собственост е текла между 01.06.1996 г. и 31.05.2006 г., след това е спряна и продължава да тече отново след 08.03.2022г.

В процесният случай, видно от заключението на вещото лице Б. В., което съда кредитира като компетентно дадено, имота е бил земеделски до определяне на околовръстния полигон на *****, за което има издадена заповед на Обл.управител № РД-*****г. Няма открити данни имота да е бил включван в ТКСЗ или друго ДЗС. По данни на О.В. с удостоверение №48 от 03.05.1985г. Горскостопански комбинат – Варна, е предоставил на ***** за ползване по ПМС/1982г. 600кв.м. хавра, намираща се в землището на гр.Варна, в местността „*****“, при съседи: ***** и път. ***** е записан под № *****, съгласно разписен списък на ползвателите на земеделски земи в м.“*****-юг“, район ***, със съседи, които фигурират и в разписните листи към КП на м.“*****-юг“ от 1996г. При изложеното, вещото лице приема, че ПИ с №***** по КП от 19996г., който е идентичен с процесния имот с идент.№ *****, е бил отдаден за ползване на *****, но няма издадена заповед на кмета за признаване право на собственост и протокол за въвод във владение по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е проведено и производство по трансформиране правото на ползване в право на собственост по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не са открити данни имота да е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и няма данни за провеждане на реституционна процедура. След измененито на ПНИ, одобрен през 2008г. няма данни да има проведена процедура за изработване/изменение на ПНИ. Сочи се от вещото лице, че процесния имот не е земя по чл.19 ЗСПЗЗ.

При оглед на място, вещото лице сочи, че понастоящем процесния имот е ограден от три страни, като от север и юг е с бетонови колове и телена мрежа, а от изток е с метални и дървени колове, и телена мрежа От западната страна няма ограда. Имота се ползва, като при огледа на 02.05.2023г. представлява в по-голямата си основна част окосена трева, по северната граница / с имоти 5067 и 1128/ има малка оградена с ниска оградка площ с насаждения. В имота няма застрояване.

При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича 4 правото на ответника, то ответникът следва да изчерпи в процеса всички основания, на които то би могло да се породи.

Ответната страна настоява, че е собственик на процесния имот, като се позовава на АОС №*****/20.09.2011г. на О.В.. Съставянето на посочения акт не прекъсва владението. Видно от цитирания АОС, Общината е придобила собственост върху имота на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС. Актовете за държавна и общинска собственост, следва да се отбележи, че нямат конститутивно действие, т.е. не създават собственост, а само констатират наличието на собственост на държавата и общината върху описаните в тях имоти. За да имат констативно действие, в актовете трябва да е посочено придобивното основание на държавата или на общината. Само при това условие, оспорващия АОС или АДС носи тежестта да докаже оспорването. Приема се също така, че само ако държавата е придобила имота на някое от предвидените в чл.77 от ЗС основания, той може да стане общинска собственост по силата на §42 от ПЗР на ЗОС. В този смисъл Определение №444/08.10.2019г. на ВКС по гр.д.№ 1318/2019г. на I-во ГО, ГК.