Решение № 140 от 08.05.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Дупница, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20261510200014 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0348-000720 от 03.12.2025 г., издадено от Е. С. на длъжност ВПД Началник група в ОДМВР – Кюстендил, РУ - Дупница, с което на П. П. С., с адрес: град Д., ул."П. Х." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51.13 евро) за нарушение по чл.

183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51.13 евро) за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален представител – адвокат М. П. излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Считат, че е налице изключението по чл. 137, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка с нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП пледират за прилагане на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото нарушението е с много ниска степен на обществена опасност от типичните за този вид нарушения.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. В съпроводително писмо АНО е изразил становище, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна, като моли за оставянето й без уважение. Ако съдът приеме същата за основателна и в случай, че жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение над минималния размер, прави възражение за прекомерност, като моли съдът да присъди такива в минимален размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.11.2025 г. в 15:03 часа, в град Дупница, на ул. „Цар Освободител“ № 6 срещу „Арес Газ“, в посока ул. „Орлинска“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. номер ******, като по време на движение използвал мобилен телефон без 1 наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете, както и че управлявал МПС без поставен обезопасителен колан с какъвто МПС е оборудвано фабрично. Същият бил забелязан и спрян от полицейските служители Н. Й. С. и И. Л. М..

За така констатираните нарушения актосъставителят Н. Й. С. в присъствието на свидетеля И. М. съставил на П. С. АУАН № 4761903/13.11.2025 г., за това, че на 13.11.2025 г. в 15:03 часа, в град Дупница, на ул. „Цар Освободител“ № 6 срещу „Арес Газ“, в посока ул.

„Орлинска“, управлява лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. номер ******, като по време на движение използва мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете, както и за това, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан с какъвто МПС е оборудвано фабрично. Актът бил подписан от водача без възражения и от свидетеля И. М., като на нарушителя бил връчен препис от акта срещу подпис. На 18.11.2025 г. жалбоподателят подал възражение срещу констатациите по акта, като представил копие от Решение на ТЕЛК; копие от график на лекарите, работещи в ортопедично отделение на Областна болница, както и копие на карта за паркиране на хора с трайни увреждания, в които е изложил релевантните според него обстоятелствата по случая.

На 03.12.2025 г. е издадено наказателно постановление № 25-0348-000720 от 03.12.2025 г. от Е. С. – ВПД Началник на група в ОДМВР – Кюстендил, РУ - Дупница, с което на П. П. С., на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51.13 евро) за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51.13 евро) за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на водача са отнети общо 18 контролни точки.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изложеното от актосъставителя С., който ясно и последователно описва конкретния случай и действията си. Казаното от полицейския служител се потвърждава и от събраните писмени доказателства. Свидетелят И. М. също си спомня конкретната ситуация, която описва последователно и подробно.

В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетели – очевидци на случая, доведени от жалбоподателя. Свидетелката Е. Д. заявява, че на процесната дата се е движела пеша от магазин ,,Лидъл“ в посока към старата поликлиника и на кръговото кръстовище вниманието й било привлечено от звуков сигнал издаван от полицейски автомобил, обърнала се в тази посока и видяла жалбоподателя, който управлявал лек автомобил и говорел по телефона, след което водачът отбил вдясно и спрял, където продължил да говори по телефона. Непосредствено след това в близост до автомобила на С. спрял и полицейски автомобил.

Свидетелят Б. Б. дава показания, че се движел пеша от магазин ,,Лидъл“ в посока частната болница и към центъра, където видял П. С. с личния си автомобил, който бил спрян за проверка от полицейски служители.

В съдебно заседание, проведено на 21.04.2026 г. съдът е извършил оглед на веществено доказателство /ВД/, на един брой компакт диск предоставен от РУ – Дупница. На първия файл ясно се вижда спрял лек автомобил, водачът на който е жалбоподателят П. С. и същият разговаря по мобилния си телефон. Към него се приближава полицейски служител, представя се на водача с фамилията си С.. Извършва се проверка на водача, който представя на полицейския служител лична карта и свидетелство за управление на МПС. На водача е обяснено, че ще му бъде съставен акт за две нарушения, че ползва мобилен телефон по време на управление на МПС и че по време на движение на МПС не използва обезопасителен колан. Водачът представя карта за паркиране на хора с трайни увреждания.

На втория файл са заснети кадри от вътрешността на полицейския автомобил, където 2 полицейският служител съставя акт за установяване на административно нарушение, след което го разпечатва, излиза от автомобила си, представя на С. акта за подпис, след което му връчва екземпляр от същия. На третия файл е видно, че водачът С. разговаря с полицейския служител.

В хода на съдебното следствие, съдът е предоставил възможност на жалбоподателя да даде обяснения по случая, като същият в обясненията си потвърждава, че по време на управление на МПС е използвал мобилен телефон, тъй като се е наложило да проведе разговор с пациент.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законния преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разглеждана по същество жалбата е основателна поради следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП и с т. 3.11 от приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

По нарушението на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП /чл. 104а от ЗДвП/:

В АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, което съдът приема за неточност, която не води автоматично до отмяна на НП, тъй като словесната част на нарушението е ясна, поради което тази допусната неточност не ограничава правата на нарушителя да разбере за какво извършено нарушение е санкциониран.

Субект на нарушението е лице с качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ЗДвП.

Изпълнителното деяние е във формата на действие и се изразява в използване на мобилен телефон. От обективна страна е необходимо мобилният телефон да се използва без да използва задължителното устройство по чл. 104а от ЗДвП. Може да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението от обективна и субективна страна, тъй като показанията на разпитаните свидетели, както и от самите обяснения на жалбоподателя в съдебно заседание, потвърждават, че той е разговарял по телефона без да ползва съответното устройство по време на неговото управление, въпреки съзнанието за забраната, въведена в чл. 104а от ЗДвП. Нарушението се явява не само установено, но и санкционирано според предвидения от закона ред. Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП съдържа забрана водачът на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Не се споделят аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай. Нарушението по чл.

104а от ЗДвП е формално, на просто извършване и вредните последици не са елемент от състава му. Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното 3 деяние. Касае се за поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност и застрашава не само живота и здравето на санкционираното лице, но и тези на останалите участници в движението. За да се приеме едно деяние за маловажен случай, трябва да са налице данни за определени обстоятелства свързани с характера и начина на извършването му, които да водят до извод, че обществената му опасност е незначителна или въобще липсва.

В настоящия случай, от анализа на събраните в хода на производството доказателства, не се доказва извънредна или извинителна причина за С. да си служи с мобилен телефон по време на движение, без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. Напротив, налице е твърдение от страна на жалбоподателя за спешността на разговора свързан с професията, която упражнява, което обаче не е подкрепено със съответните доказателства, които да доказват същия. Сочат се единствено доказателства, че е бил на разположение като лекар на същата дата. Липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, навежда на извода, че не са налице приемливи аргументи за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (в т. см. е задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по дело № 1/2007 на ВКС на РБ). От друга страна, видно от представената по делото справка за нарушител/ водач /л. 18-20 от делото/ е, че П. С. е санкциониран за предходни множество нарушения на ЗДвП – с 12 бр. НП и 25 бр. ел. фишове. Това представлява отегчаващо вината обстоятелство, което съдът отчита при формиране на вътрешното си убеждение за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Предвид това, следва извод, че наложеното наказание представлява закономерна последица от извършеното противоправно деяние и същото ще способства за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на наказанието.

Предвид изложените съображения съдът намира, че НП в частта му по п. 1 е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:

Задължението на водача на МПС да бъде с поставен колан по време на движение е прогласено в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а в ал. 2 на същия са посочени изключенията, при които не е налице задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение от изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата лица. По аргумент на противното всички лица, които не попадат в персоналния обхват на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП имат задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение. Аргумент в тази насока е и правилото, че правилата, които въвеждат изключения не подлежат на разширително тълкуване. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.