Решение № 233 от 24.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. П., 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И.ова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20251720102884 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Образувано е по искова молба, подадена от И. М. С. против ЗАД „Армеец“ АД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2200,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил „***“, модел „****“, рег. № *****, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на събитието до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен валиден договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица № ***, със срок на покритие от 23.08.2024 г. до 22.08.2025 г., по който е застрахован процесният автомобил. Поддържа, че на 13.11.2024 г. в гр. П., при управление на автомобила, е настъпило ПТП, вследствие на което са причинени материални щети по същия. За събитието е уведомил застрахователя и е образувана щета № ****, но с писмо изх. № **** ответникът е отказал изплащане на обезщетение, позовавайки се на т. 10.11 от Общите условия. Ищецът поддържа, че отказът е неоснователен и претендира обезщетение в размер на 2200,00 лв., подкрепено и с представена фактура за извършен ремонт. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, но твърди, че процесното събитие е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на ищеца, съставляващо груба небрежност, тъй като последният при извършване на маневра не е пропуснал движещото се друго МПС, като е нарушил правилата за движение. Поддържа, че е налице изключен риск по т.

10.11 от Общите условия, евентуално оспорва и размера на претенцията. Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

С определението по чл. 140 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство, че за процесния лек автомобил „*** ****“, рег. № ***** е била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ответника, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на покритие от 23.08.2024 г. до 22.08.2025 г., както и че при ответника е била заведена щета № ****, по която не е изплатено застрахователно обезщетение.

По делото се установява още, че на 13.11.2024 г. е настъпило ПТП с процесния автомобил, за което ищецът е уведомил ответника, образувана е щета № ****, извършен е оглед и са описани щетите по автомобила. В исковата молба ищецът е изложил, че при управление на автомобила е предприел маневра за завИ.е наляво, пресичайки двойно непрекъсната линия при което е реализирано ПТП, а с отказното писмо ответникът е отказал плащане именно поради позоваване на т. 10.11 от Общите условия. Представена е и фактура за ремонт на стойност 2200,00 лв.

От показанията на свидетелката Г.Н.С, които съдът кредитира като непосредствени, вътрешно непротиворечиви и логични, се установява, че същата е възприела самото произшествие. Свидетелката сочи, че автомобилът на ищеца е излизал от кръстовището, започнал е да навлиза в следващата лента, след което друг автомобил, идващ отзад от същата посока, движещ се с висока скорост, го е ударил.

Свидетелката е категорична, че другият автомобил е дошъл отзад и се е движел бързо.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено в частта относно техническите констатации и оценката на щетите, се установява, че вещото лице е извършило анализ въз основа на материалите по делото, оглед на мястото чрез Google Street View/Maps. Посочило е, че в материалите по делото няма данни за скоростта на процесните МПС, за конкретната точка на настъпване на ПТП, за атмосферните условия, както и снимков материал от местопроизшествието и от уврежданията, поради което не може по технически път да се определи скоростта, с която се е движил всеки от участниците, нито точното място на удара по дължина и ширина на платното и в коя лента е настъпил контактът. Вещото лице е възпроизвело данните от заявлението за изплащане на обезщетение и от двустранния констативен протокол, според които ищецът е предприел маневра наляво, а другият автомобил се е движел в същата посока.

Същевременно вещото лице е приело по служебно поставения от съда въпрос, че стойността за възстановяване на щетите по процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 2202,20 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, което представлява покрит риск, както и размера на претърпените вреди. При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения, вкл. наличието на изключен риск или основание за намаляване на обезщетението. Именно така е разпределена и доказателствената тежест в доклада по делото.

Спорът по делото е дали ответникът е доказал изключен риск поради груба небрежност, респективно дали е налице основание за намаляване на обезщетението.

2

Съдът приема, че не е доказана груба небрежност по смисъла на т. 10.11 от Общите условия. Нарушението на правилата за движение, изразяващо се в предприемане на маневра наляво при пресичане на двойна непрекъсната линия, безспорно е установено и не следва да бъде омаловажавано, тъй като представлява съществено противоправно поведение. Само по себе си обаче това нарушение не е достатъчно, за да обоснове извод за груба небрежност, която предполага поведение с особено висока степен на укоримост, явно и съществено отклонение от дължимата грижа и съзнателно пренебрегване на очевиден риск. Не всяко нарушение на ЗДвП води автоматично до изключване на застрахователния риск, а следва да се изследват конкретните факти, степента на укоримост и причинната връзка.

По настоящото дело такава висока степен на укоримост не се установява по категоричен начин. Експертизата не установява скоростите на участниците, точната точка на удара и цялостен надежден механизъм на произшествието. Свидетелските показания сочат, че другият автомобил се е движел с висока скорост и е ударил автомобила на ищеца отзад. При тази доказателствена картина не може да се приеме, че поведението на ищеца е единствената причина за инцидента, нито че същото достига степента на груба небрежност. Следователно не е налице основание за пълен отказ на обезщетение.

Съдът намира обаче, че е налице основание за намаляване на дължимото обезщетение.

Ищецът не може да черпи права в пълен размер от собственото си противоправно поведение. По делото е установено, и то чрез собствените му твърдения, че е предприел ляв завой, като е пресякъл двойна непрекъсната линия. Това не е маловажно или формално нарушение, а съществено отклонение от правилата за безопасно движение, което обективно е поставило автомобила му в конфликтна траектория и е създало непосредствен риск от сблъсък. В тази част съдът приема, че поведението на ищеца се намира в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат и обуславя намаляване на обезщетението.

Наред с това обаче не е установен изключителен принос на ищеца. От показанията на свидетелката се установява и принос на другия водач, изразяващ се в движение с висока скорост и удар. Ответникът не ангажира доказателства, които да изключат или минимизират този принос. Експертизата също не позволява точно разпределяне на двете поведения в причинния процес. При такава ситуация съдът следва да формира преценката си по вътрешно убеждение, съобразявайки тежестта на установеното нарушение на ищеца и едновременно с това данните за съпричастност на другия участник.

Съдът намира, че справедливото и съответстващо на събраните доказателства разрешение е да се приеме, че на ищеца следва да се присъди 60 % от претендираното обезщетение, а в останалата част искът да бъде отхвърлен. Този извод отразява, от една страна, сериозността на установеното нарушение от ищеца, а от друга – факта, че ответникът не е доказал изключителна вина на ищеца и че по делото са налице данни и за принос на другия водач.

Предвид предявения размер на иска от 2200 лв., уважаването му в размер на 60 % води до дължима главница от 1320 лв. Считано от 1 януари 2026 г. валутата на Република България е еврото, а официалният валутен курс на лева към еврото е 1,95583 лева за 1 евро. Следователно левовата равностойност на 1320 лв. е 674,91 евро, изчислена по официалния фиксиран курс.

Ищецът претендира законна лихва върху главницата от датата на ПТП – 13.11.2024 г. Съдът приема, че застрахователят изпада в забава не от датата на 3 настъпване на застрахователното събитие, а от момента, в който е отказал плащане. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че отказът е обективиран в писмо изх. № **** Следователно върху уважената главница се дължи законната лихва, считано от 05.12.2024 г. до окончателното изплащане, а искането за по-ранен период следва да бъде отхвърлено.

По разноските:

Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК и е доказал разноски в общ размер на 351,70 евро. С оглед частичното уважаване на иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 211,02 евро, съразмерно с уважената част.

С оглед частичното отхвърляне на иска, ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. От представената по делото молба се установява, че ответникът е претендирал и доказал разноски в общ размер на 600,00 лв., от които 200,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 400,00 лв. депозит за САТЕ. Съразмерно с отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 240,00 лв., чиято равностойност възлиза на 122,71 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, ул. „***, да заплати на И. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ж.к. „****, ****, по иск с пр. осн.чл. 405, ал.1 КЗ сумата 674,91 евро /шестстотин седемдесет и четири евро и деветдесет и един евроцента/ - главница, представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил „***“, модел „****“, рег. № *****, по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 2200,00 лв., и за присъждане на законна лихва за периода от 13.11.2024 г. до 04.12.2024 г. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, да заплати на И. М. С., ЕГН **********, сумата 211,02 евро /двеста и единадесет евро и два евроцента/, представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК, И. М. С., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, сумата 122,71 евро /сто двадесет и две евро и седемдесет и един евроцента/, представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4