Решение № 3992 от 24.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3992 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100509040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20085384/28.03.2023 г. по гр.д. № 60545/2020 г. по описа на СРС, 49 състав е отхвърлен предявения от Й. К. А. срещу С. М. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на право на собственост и предаване на владението на реална част в размер на 62 кв.м. от дворно място с площ от 322 кв.м. по нотариален акт, а по скица 222 кв.м.у находящо се в гр.

София, ул. *********, с пл. № 558 от кв. м. и Й. К. А. е осъдена да заплати на С. М. А. сумата от 1000 лева разноски по делото.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25018614/02.05.2023 г., подадена от Й. К. А., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивницата поддържа, че съдът не успял да придобие реална представа за фактическото състояние разположение на имотите на ищеца и ответника. Съгласно протокол от 1968 г. се касаело за един цял недвижим имот, който се разделял на три отделни дяла, като преди разделянето граничел с улица Х.С., а след това с улицата граничел само имотът на А. граничел с улицата, докато другите два дяла били разположени в дълбочина зад имота на ищцата. Чисто технически, ищцата можела да 1 претендира придаване на спорните 62 кв.м. единствено от имота на ответника, защото граничела само с него. Не можело от другия дял на наследници на С.Т., тъй като с техния имот нямали обща граница. Поддържа, че приетата по делото съдебно техническа експертиза установявала, че имотът й не съответствал на установеното по протокола от 1968 г. и последващата делба, поради което имала право да търси допълване на липсващата част, което можело чисто технически да стане от имота на ответника. Именно поради това, по делото се установявало, че ищцата е собственик на реална част от 62 кв.м., представляваща разлика над безспорните 260 кв.м. до 322 кв.м. по границата с ответника, а също и това, че процесните 62 кв.м. можели да бъдат придадени към имота на ищцата единствено за сметка на имота на ответника.

Доказани били и двете предпоставки на чл. 108 ЗС в тежест на ищцата, а именно – право на собснтвеност и владение на процесната реална част от 62 кв. от ответника. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25030729/01.08.2023 г., подаден от С. М. А., с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения за правилност на обжалваното решение. Моли то да бъде потвърдено и претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 60545/2020 г. по описа на СРС, 49 състав е образувано по искова молба, подадена от Й. К. А. против С. М. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.

Ищцата твърди, че с протокол от 25.11.1968 г., обективиращ съдебна спогодба по гр.д. № 6979/1968 г. за спогодба и разделяне на съсобствен имот, праводателят на ищцата К.П.А. е получил в дял парцел ХІІІ, пл. № 17, кв. 62 по плана на гр. София, м. „Орландовци“, целият с площ от 322 кв.м., заедно с изградените масивна жилищна сграда – къща и гараж. Посочва, че съгласно съдебния протокол, имотът се разделял на три дяла, като съделителят К.А. получил в дял – дял първи, обективиращ парцел ХІІІ, с пл. № 17, от кв. 62 по 2 плана на гр. София, м. „Орландовци“, целият с площ от 322 кв.м., съделителят К.С.И. получил в дял втори – парцел ХІV, пл. № 18, кв. 62, целият с площ от 249 кв.м., а наследниците на С.И.Т. – дял ІІІ – парцел ХІХ, пл. № 19 от кв. 61 по плана на гр. София, м. „Орландовци“, целият с площ от 288 кв.м. Твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, т. № 27, д. № 4150/22.12.1980 г. на Нотариус с район на действие Софийски районен сум К.А. дарил на ищцата 1/3 идеална част от къща – едно жилище от три стаи, кухня и сервизни помещения, застроена на 90 кв.м. и отделен гараж, заедно с дворно място, цялото с площ от 322 кв.м., а по скица 222 кв.м., с планоснимачен № 588, стар № 17, кв. 61, стар 62 по плана на гр. София, м.

„Орландовци“, ул. „Х.С.“, бивша ул. „*********. Посочва, че със съдебно решение на СРС, 61 състав, постановено на 29.03.2001 г. по гр.д. № 10892/1995 съдът на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК в дял на Й. К. А. бил поставен в дял целия имот – дворно място от 322 кв.м., а по скица 222 кв.м., а впоследствие с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по дарение, наследство и делба № 5, т. ІІ А от 29.12.2009 г., където ищцата Й. А. е призната за собственик на поземлен имот № 558 в кв. 61, местност „Орландовци – Малашевци“, с площ от 253 кв.м. и адрес гр. София, район Сердика, ***, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от три стаи, кухня и сервизни помещения и два гаража. Посочва, че с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 53, т. І, рег. № 1538, д. № 51/2012 г., където било видно, че собственик на съседния имот – дворно място с площ от 266 кв.м. с идентификатор ***, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 73 кв.м., разположена на адрес в гр. София, район Сердика, ***, бил ответника С. А.. Посочва, че праводател на ответника е К.С.И. – съделител от протокол от 25.11.1968 г. Твърди, че от разделянето на имота до настоящия момент нито ищцата, нито праводателят й, можели да ползват реално цялата прилежаща квадратура от 322 кв. , тъй като от 1956 г. улица Х.С. било подложена на улична регулация и поради това, тогавашните собственици се споразумели реално очертаване на границите между ПИ 558, ПИ 557, ПИ 556, да бъде извършено след извършването й, но уличната регулация никога не била приложена, а границите останали непроменени от влизане в сила на съдебната спогодба до настоящия момент. Разделителната линия между двата 3 съседни имота била определена за пръв път след постояване на барака за гараж на мотоциклет с молба 2699/28.03.1960 г, подадена от К.П.А. и позволителен билет за нова постройка № 235/11.07.1964, като впоследствие гаражът бил преустроен за личен автомобил с молба 7476/08.10.1964 г.

Впоследствие от Район Сердика издавали скица на ПИ 558 с площ от 222 кв. м., а впоследствие с площ от 253 кв.м. без да била извършвана промяна в дворищната регулация. Твърди, че по кадастрална карта имот ПИ 558 бил отразен с площ от 260 кв.м., а след контролно заснемане скицата била променена, но площта в действителност останала 260 кв.м. Поддържа, че разликата от 62 кв.м., която притежава по силата на сделки и разделителен протокол попадат в дворното място на ответника, който ги владее без основание, като независимо от осъщественото владение не ги е придобил по давност. Моли да бъде признато за установено, че е собственик на 62 кв.м. реална част от имот, която била индивидуализирана в скица към исковата молба и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху описаните части.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от С. М. А., с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че е собственик на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор ***, с адрес гр. София, ***, който е на югозападната граница на имота на ищцата по силата на договор за покупко-продажба. Посочва, че откакто е закупил имота владее и използва толкова, колкото е придобил възмездно, при площ и граници изрично посочени в документа за собственост. Не били предприемани никакви действия по изграждане на нова ограда или преместване на съществуваща.

Посочва, че при контролното измерване не е установено нарушение на границите на имота и не било констатирано навлизане в ПИ 558, чийто собственик е ищцата. Поддържа, че по документ за собственост ищцата е призната за собственик на 253 кв.м. с ясно посочени граници в документа за собственост и точно визуализирани в кадастралната карта. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, 4 че от събраните по делото доказателства, включително и графични материали не се установява спорната реална част от 62 кв.м. от ПИ 557 да е била собственост на ищцата Й. А., както и че площта от 62 кв.м., която реално не е част от имота й е по границата с имота на ответника. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е приел за установено, че разликата в площта на имота по документ за собственост и графични данни е по северната и южната граница на имота на ищцата, като това отнемане е по отношение на ул. „Чавдарче“ (Х.С.).

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени от въззивника съдът намира следното:

Предмет на производството по делото е осъдителен иск за собственост по чл. 108 от Закона за собствеността. Основателността му е поставена в зависимост от това ищецът да установи основанието, на което твърди да е възникнало правото на собственост, т.е. че Й. К. А. е придобила правото на собственост по силата на правни сделки и съдебна делба, включително и спорната реална част от имота на ответника, както и че се владее от ответника.

От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 189, т.

ІІ, рег. № 389, д. № 358/1946 г. на Първи Нотариус при Софийски областен съд К.П.А. е придобил 2/6 идеални части от едно празно дворно място, находящо се в землището на с. Орландовци, Софийско, местността „Побит Камък“, състоящо се от 711 кв. м., образуващо парцел 12 от квартал 62 по плана на с.

Орландовци, Софийско, при съседи по нотариален акт: път и от три страни С.С.Ш., а при сегашни Ц.И.Ц., С.Г., В.Я., С.Ц. и ул. ********* идеални части от празно дворно място, находящо се в землището на с. Орландовци, Софийско, местността „Побит Камък“, състоящ се от 42 кв.м. с лице на новопроектираната улица 1,50 м. по продължението на мястото на купувача, 21 метра линейни и от към съседа С.Г., 2,5 кв.м. при съседи по нотариален акт 5

Ц.И.Ц. с останалото свое място, купувачите Т. С.Б., К.С.И. и Г.Г., новопроектираната улица и С.Г. и при сегашни съседи Ц.И.Ц., С.Г., ул.

„*********“, Т. С.Б., К.С.И. и наследниците на Г.Г. – респективно Х.К. с празно място. В нотариалния акт е посочено, че тия 2/6 идеални части съставляват 250 кв.м. урегулиран парцел 19 в кв. 62 по плана на с.

Орландовци, Софийско, при съседи П.С.Г., К.С.И., ул. ********* и С.Ц..

Със съдебна спогодба от 25.11.1968 г., постигната по гр.д. № 3679/1968 г. по описа на Софийски народен съд между К.С.И., М.К.С., Х.К.С., К.К.С., И.В.Д., Н.В.Д. и К.П.А. в дял на К.П.А. е поставен в дял следния недвижим имот: парцел ХІІІ, планоснимачен номер 17, в кв. 62, по плана на гр.

София, местност „Орландовци“ от 322 кв.м., заедно с изградената в него масивна къща от около 90 кв.м. и сегашни съседи: ул. „Чавдарче“, П.Я. и П.С.Г., К.И. и К.С.Ц.. В дял на К.С.И. е поставен дял следния недвижим имотпарцел ХІV, планоснимачен номер 18, в кв. 62, по плана на гр. София, местност „Орландовци“ от 249 кв.м. и изградената върху него полумасивна къща от 80 кв.м., при съседи: ул. „Чавдарче“, П.С.Г., наследниците на С.Т. и К.П.А.. В дял на С.И.Т., М.К.С., Х.К.С., К.К.С., И.В.Д. и Н.В.Б. следния недвижим имот – парцел ХІХ, планоснимачен номер 19, кв. 62, по плана на гр. София, местност „Орландовци“ от 288 кв.м., заедно с изградените в него полумасивна къща от 80 кв.м., паянтови гаражи от около 30 кв.м. и две бараки, приспособени в малки жилища, при сегашни съседи: ул. „Чавдарче“, П.С.Г., И.Ц. и К.С.И..

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00eca878-94b9-4fb3-abb6-945d06a4d26f