Решение № 318 от 10.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20255300501453 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и след. от ГПК.

Обжалва се изцяло Решение № 73/25.02.2025 г. по гр.д. № 998/2023 г. по описа на РС – Карлово, с което ответниците Л. Б. и А. С. Б.и са осъдени да преустановят неоснователни свои действия по замърсяване с вредни пестициди и химически препарати на недвижимия имот на ищците М. и В. И.и – ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Сопот, като преместят намиращото се на западната граница на ищцовия ПИ с идентификатор *** декоративно дърво магнолия с височина 5,50/5,70м. на необходимото отстояние от минимум 3 метра от тази граница с имота на ответниците, като по отношение на останалите дървесни видове - 2 броя овощни растения-череша; 1 бр. декоративно широколистно дърво и 7 бр. декоративни иглолистни растения, искът е отхвърлен като неоснователен.

Въззивниците – ищци М. и В. И.и обжалват решението в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност и искане за отмяна и уважаване на иска и в тази му част.

Поддържат, че съдът неправилно приел, че 2 бр. череши са средни, а не високи дървета, а 7 бр. декоративни иглолистни растения са ниски, а не средни дървета. Неправилността на този извод е поради това, че за тази преценка съдът е изходил от настоящата им височина, а не от максималната такава, която тези дървесни видове достигат през живота си и която е релевантната за преценката досежно законоустановените отстояния, съответно за основателността на иска - в който смисъл се позовават и на Решение № 60/29.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7375/2013 г., Второ г.о.. Максималната височина на всеки дървесен вид била установена по делото от вещото лице по приетата агрономическа експертиза, промяната във височината спрямо предходни години се установявала и от приетата административна преписка на Община Сопот във вр. със спора между страните за процесната растителност отпреди завеждането на делото, но съдът не съобразил тези доказателства, поради което и изводите му са необосновани и в нарушение на материалния закон. Поддържат да е неправилен и извода на съда, че третирането на процесните дървета с препарати за 1 растителна и химическа защита – преминаващи и в техния имот, не е противоправно действие, а необходимо и полезно такова. Настояват, че ползваните от ищците препарати са с неясно съдържание и като така са вредни и не отговарят на европейските изисквания за зелено торене и биологична борба с вредителите.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на иска и в тази част.

Въззивниците ответници А. и Л. Б.и с насрещна въззивна жалба обжалват решението в осъдителната му част – за осъждането им да преместят разположеното на западната граница на имота им / ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Сопот / декоративно /дърво магнолия с височина 5,50 м./5,70 м.. Молят за неговата отмяна и отхвърляне на иска и в тази част, като поддържат, че след постановяване на първоинстанционното решение са преместили процесното декоративното дърво / магнолия, като са спазили законово регламентираното отстояние между него и плътната ограда/регулационната граница със собствения на ищците съседен имот.

Всяка от страните е депозирала отговор за неоснователност на жалбата на насрещната страна.

Съдът установи следното:

Иск с правно основание чл. 109 вр. чл. 52 от ЗС.

Ищците М. и В. С.и И.и молят съда да постанови решение, с което да се осъдят ответниците Л. Б. и А. С. Б.и да преместят, а при невъзможност за преместване да премахнат растящите в западната част на собствения от Б.и ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Сопот 11 броя дървета както следва: 1 бр. декоративно дърво магнолия; 2 броя овощни растения - череши; 1 бр. декоративно широколистно дърво и 7 бр. декоративни иглолистни растения.

Искът се основава на твърдения, че процесните дървесни видове не са на законоустановеното минимално отстояние от границата със съседния, собствен на ищците ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Сопот – което само по себе си е нарушение, препятстващо необезпокояваното упражняване на правото на собственост на ответниците върху имота им. Освен това, имотът им бил и системно замърсяван по причина на процесните дървета, т.к. ищците ги третирали с препарати за химическа защита, съдържащи пестициди и други неясни съставки, неотговарящи на екологичните норми.

Ответниците са депозирали отговор за неоснователност на иска. Поддържат, че всички растения в имота им са посадени при съобразяване със задължителните отстояния по чл. 52 от ЗС и са третирани от специалист по растителна защита с екологично съобразени и безопасни препарати за защита.

Безспорно – и установено, по делото е, че страните са собственици в режим на СИО на два съседни ПИ с идентификатори по КККР на гр. Сопот *** / ищците И.и / и *** / ответниците Б.и /.

Безспорно – и установено / агрономическа експертиза /, по делото е също така, че в западната част на ищцовия имот са налични процесните дървета както следва: 2 бр. череши – овощен вид, чиято височина към момента на огледа е 4 / 4,50 м. едното и 4 / 4,10 м. второто; 3 бр. иглолистни декоративни растения с височина 2,30 / 2,35 м.; 2 бр. иглолистни декоративни растения с конусовидна форма с височина 2,25 / 2,30 м.; 2 бр. декоративни иглолистни растения с височина 2,25 / 2,30 м. - ; 1 бр. декоративно дърво магнолия с височина 5,50 / 5,70 м. и 1 бр. декоративно широколистно дърво с височина около 4 метра.

Според вещото лице черешите в оставащия им период на живот от 10 години / вж обясненията в с.з. / биха могли да достигнат височина до 15/18 м.; иглолистните дървета – до 4,80 / 5 м., магнолията – до 8 / 8,50 м., относно широколистното дърво не се съдържа 2 изявление да расте на височина над достигнатата такава от 4 метра.

От заключението на СТЕ се установено, че между имотите е налична ограда с дебелина 16 см., която е изпълнена изцяло в имота на ответниците, отстоянията на дърветата до тази ограда, както и до регулационната граница са съответно: 1 бр. череша – 1,55 м. спрямо оградата / 1,71 м. спрямо регулационната линия /; 1 бр. череша – 1,45 м. спрямо оградата / 1,61 спрямо регулационната линия /; 3 бр. декоративни иглолистни растения – 1,10 спрямо оградата / 1,26 м. спрямо регулационната линия /; 2 бр. декоративни иглолистни растения с конусовидна форма – 1,55 м. спрямо оградата / 1, 71 м. спрямо регулационната линия /; 2 бр. декоративни иглолистни растения с конусовидна форма – 0,90 м. спрямо оградата /1, 06 м. спрямо регулационната линия /; 1 бр. декоративно дърво магнолия – 2,45 м. спрямо оградата / 2,61 м. спрямо регулационната линия / и 1 бр. декоративно широколистно дърво – 2,40 м. спрямо оградата / 2,56 м. спрямо регулационната линия /.

От заключението на назначената от настоящата инстанция СТЕ - във вр. с насрещната жалба, се установява, че след постановяване на първоинстанционното решение декоративното дърво магнолия – 1 бр., е преместено и отстоянието му до имота на ищците понастоящем е 3,10 метра спрямо оградата, съответно 3,26 м. спрямо регулационната линия.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗС предвижда забрана собственикът на недвижим имот да не посажда дървета до имота на съседа си на по малко разстояние от 3 метра за високи дървета, 1,5 метра за средно високите и 1 метър за ниските. Съгласно разпоредбата на чл. 94 ал. 2 от Наредба 8/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони , ниски са дърветата с височина до 2,5 метра, средно високи – тези с височина до 5 метра, а високи дървета – достигащи височина над 5 метра.

Съгласно установената съдебна практика релевантна при определяне на дължимото отстояние по чл. 52 от ЗС е не височината на дърветата към момента на разглеждане на спора, а височината, до която достига през живота си съответния дървесен вид; неспазването на отстоянието съставлява само по себе си нарушение на правото на собственост върху съседния имот, без да е необходимо неговите собственици да доказват дали и с какво тези дървета пречат на спокойното упражняване на това материално право.

Предвид тази законодателна уредба и съдебна практика във вр. с установеното от фактическа страна по делото се налага извод, че от процесните дървета високи са 1 бр. декоративно дърво/магнолия и 2 броя овощни дървета/череша, съответно същите следва да са с отстояние минимум 3 метра, което не е спазено по отношение на 2 бр. череши. Всички останали дървета са средни такива, необходимото минимално отстояние е 1,5 м. от съседния имот, то не е спазено по отношение на засадените на отстояние 1,10/ 1,26 м. 3 бр. декоративни иглолистни растения с настояща височина 2,30/2,35 м. и засадените на отстояние 0,90/1,06 м. 2 бр. декоративни иглолистни дървета с конусовидна форма с настояща височина 2,25/2,30 м., а за останалите е спазено.

Следователно искът е основателен за 2 бр. овощни дървета/ череша, за 3 бр. декоративни иглолистни растения с настояща височина 2,30/2,35 м., засадени на отстояние 1,10/1,26 м. и за засадените на отстояние 0,90/1,06 м. 2 бр. декоративни иглолистни дървета с конусовидна форма с настояща височина 2,25/2,30 м.. По отношение на останалите процесни дървета искът е неоснователен и се отхвърля, т.к. необходимото отстояние по чл. 52 от ЗС е спазено и премахването/ преместването им не може да се изисква от собственика/собствениците на съседния имот под предлог, че пречат за упражняване на материалното му право. Твърдението за пречене поради третирането на дърветата с препарати за защита срещу вредители, които са с неясно съдържание, но съдържали – според ищците, вредни пестициди, замърсяващи имота им и застрашаващи и здравето им, са 3 неоснователни. Нито са посочени препаратите, нито се твърди нарушение на норми, установяващи здравни и хигиенни изисквания, няма и назначена експертиза с оглед необходимостта от специални знания в тази насока. Общо възведеното твърдение за замърсяване не може да бъде установявано чрез свидетелски показания и в частност показанията на ищцовия свидетел К.А.С., който и няма лични впечатления, а пресъздава разказаното му от сина на ищците. Освен това, дори и да се приеме третиране на дървесните видове с вредни по своето съдържание препарати за растителна защита, то същото налага преустановяване на действията по това третиране, а не премахването на дърветата, за които отстоянието по чл. 52 от ЗС е спазено.

Относно разноските с оглед така постановения инстанционен резултат:

Цената на иска / разходите за премахване на дървесните видове без необходимото отстояние съгласно ТР № 4/06.11.2017 г. на ВКС, ОСГТК / е определена от заключението на агрономическата експертиза в размер на 1 850 лв. – по 200 лв. за овощно дърво/череша; по 150 лв. – за всяко иглолистно дърво; 200 лв. – за декоритивно дърво/магнолия и 200 лв. – за широколистното дърво с необходимото отстояние от 4 метра.

Така, за уважената част / 1 350 лв. / ищците имат право на разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 186, 25 лв. / 606,53 евро / от направените 1 625 лв., като в тези разноски се включват и направените за декоративното дърво -магнолия / за което искът ще се отхвърли /, т.к. същото е преместено от ответниците след постановяване на първоинстанционното решение, т.е. същите са дали основание за завеждане на делото по отношение на него, съответно за тази отхвърлителна част те нямат право на разноски за първоинстанционното производство, както и на разноските по насрещната въззивна жалба, които остават за тяхна сметка. За въззивното производство на ищците се присъждат разноски в размер на 616,25 лв. / 315,10 евро / от направените 850 лв. / ДТ и възнаграждение за един адвокат /.

За отхвърлената част от иска / 500 лв. / ответниците имат право на разноски за първоинстанционното производство в размер на 216 лв. / 110,44 евро / от направените 800 лева, а за въззивното - 168 лв. / 85,90 евро / от направените разноски за защита по въззивната жалба на ищците в размер на 500 лв. възнаграждение за един адвокат.