Определение № 335 от 05.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Враца, 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20261400500236 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б., действащо чрез юрисконсулт Е. А., против определение (неправилно наименувано решение) № 52/04.02.2026 г., постановено по гр. дело № 2171/2025 г. на Районен съд Враца, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 794/08.12.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като неоснователна.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като присъдените в полза на насрещната страна разноски са в прекомерен размер, като своевременно е направил възражение за прекомерност, което е оставено без уважение от съда, защото присъденото възнаграждение не надвишавало съществено /поне два пъти/ законоустановеното минимално възнаграждение.

На първо място, счита, че неправилно съдът е възприел, че ответникът в отговора до ищеца на неговото писмо е оспорил изтеклата в негова полза погасителна давност, като такова твърдение не се съдържа и в исковата молба - напротив, ищецът сочи, че ответникът не оспорва изтеклата давност. Твърди, че нито преди, нито след завеждане на исковата претенция е оспорвал изтеклата в полза на ищеца погасителна давност за вземането по процесния договор. Не отрича наличието на правен интерес у ищеца за завеждане на иска, но твърди, че правният интерес не е еквивалент на даването на повод за 1 завеждане на делото, като се позовава на Определение № 188/17.05.2022г. по ч.гр.д. № 722/2022г. по описа на ВКС, III г.о. и на редица други определения на ВКС. Поддържа, че нито е оспорвал предявения иск, нито е предприемал съдебни мерки, нито е оспорвал по какъвто и да е начин изтичането на погасителната давност за вземането. Посочва, че обстоятелството, че дружеството подава информация за процесния кредит към ЦКР също не може да бъде прието като повод за завеждане на иска, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър, в качеството си на кредитор по вземането, е административно задължено да подава съответната информация до ЦКР до окончателното погасяване на задълженията, като в случай на неизпълнение носи съответната отговорност и подлежи на санкции.

На следващо място изтъква, че присъденото от районния съд възнаграждение е в прекомерен размер, който е над определения с Наредбата мининум, като същевременно не е налице никаква фактическа или правна сложност на делото – като ответник, още с отговора на исковата молба е направил признание на иска, а обстоятелството, че не е бил надлежно призован, поради което делото е било отложено за друга дата, не е по негова вина и не е довело до усложняване на процеса. При преценката относно сложността на делото, моли да бъде взето предвид, че по делото не е представен голям обем доказателствен материал, който подлежи на анализ, не са извършвани експертизи и/или разпит на свидетели, а в хода на единственото проведено заседание адвокатът е поискал постановяване на решение при признание на иска и присъждане на разноски. Счита, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да бъде съобразено Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на Съда на ЕС и т.

1 от Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, в което е посочено, че индикираните в НВАР размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а подлежат на преценка с оглед вида на спора, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, в който смисъл е и Определение № 1396/29.05.2024г. по ч.т.д. № 802/2024г. на ВКС, I т.о. Моли съда да отмени обжалваното определение на PC - Враца, като вместо това бъде приложена нормата на чл.

78, ал. 2 ГПК и разноските по делото бъдат възложени на ищеца; в условията на евентуалност, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, да измени размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение, така че да бъде в справедлив размер.

В срочно подаден отговор ищецът Д. Б. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Е. И. от АК-Враца, оспорва подадената частна жалба, като неоснователна. Твърди, че основния довод на жалбоподателя, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е оспорвал изтеклата в полза на ищеца погасителна давност и е направил признание на иска, е неправилен и не съответства на трайната съдебна практика. Поддържа, че районният съд правилно е приел, че с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод 2 за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което първата предпоставка на нормата не е изпълнена. Посочва, че поддържането на информация за процесното задължение в Централния кредитен регистър (ЦКР), макар и то да е погасено по давност, представлява поведение, което пряко засяга правната сфера на ищеца и накърнява кредитния му рейтинг, което само по себе си създава правен интерес и е достатъчен повод за предявяване на отрицателен установителен иск. Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че подаването на информация към ЦКР е само изпълнение на административно задължение по Наредба № 22 на БНБ и не може да бъде повод за иск, тъй като погасяването по давност е такова „изменение по кредита“, за което кредиторът е длъжен да подаде коректна информация. Като не е направил това и е продължил да представя задължението като активно и изискуемо, ответникът е поддържал едно невярно правно положение, чието коригиране е възможно единствено по съдебен ред.

По довода в жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение твърди, че районният съд е извършил правилна преценка по реда на чл. 78, ал.

5 от ГПК, като е съобразил всички релевантни обстоятелства - при цена на иска от 2379,72 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 538 лв., поради което присъденият размер от 700 лв. незначително надвишава този минимум. Изтъква, че съдът правилно е отчел не само ниската правна и фактическа сложност, но и реално извършената от процесуалния представител на ищеца работа - изготвяне на искова молба и явяване в две съдебни заседания. Счита за ирелевантна или неправилно тълкувана цитираната от жалбоподателя практика на Съда на ЕС решението по дело С-57/15 се отнася до специфичния режим на разноските при защита на права на интелектуална собственост (Директива 2004/48/ЕО) и не е пряко приложимо; решението по дело С-438/22 касае хипотеза, в която национална правна уредба за минимални хонорари противоречи на правилата на конкуренцията по чл. 101 ДФЕС и подобно противоречие за българската Наредба № 1 не е установено. Моли съда да остави без уважение частната жалба, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното определение.

Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е допустима.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по приложеното дело, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 2171/2025 г. по описа на РС-Враца е 3 образувано по искова молба на Д. Б. Д., ЕГН **********, срещу "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата 2379, 72 лева по договор за кредит № max_0000374444/31.05.2013 г., сключен с „Би Енд Джи Кредит” ООД /с търговско наименование „Макс Кредит”/, впоследствие цедиран - първоначално на „АПС Бета България”, а на 04.10.2018 г. - на ответника, поради изтекла погасителна давност.

С отговора на исковата молба ответникът „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е заявил, че на основание чл.237 ГПК признава иска като допустим и основателен. Заявил е също, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, поради което е поискал да бъде приложена нормата на чл.78, ал.2 от ГПК и да не бъде осъждан за разноски.

С решението по делото първоинстанционният съд е уважил иска при признание на основание чл. 237, ал. 2 ГПК и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 795.19 лв. деловодни разноски (от които 95.19 лв. държавна такса и 700 лв. адвокатско възнаграждение), като е приел, че ответника дължи разноски, тъй като е дал повод да се образува делото /по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК/ - извънсъдебно е възразил, че задължението на ищеца съществува. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца, при съобразяване правния интерес на ищеца и ангажираността на адвоката /изготвяне на искова молба и две явявания в с.з./.

В срока за обжалване на решението ответникът „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е депозирал молба по чл.248 ГПК с искане за прилагане нормата на чл.78, ал.2 от ГПК като разноските бъдат оставени в тежест на ищцовата страна, а в случай, че съдът остави разноските в негова тежест, то да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ищеца по делото. Ищецът е депозирал становище по искането.

По молбата по чл.248 ГПК Районен съд - Враца се е произнесъл с обжалваното определение (неправилно наименувано решение) № 52/04.02.2026 г., в което е приел, че няма основание да преразгледа произнасянето си в искания от ответника смисъл, като е препратил към вече изложените в решението мотиви, както и че няма основание да присъди адвокатско възнаграждение под законоустановения минимален размер.

4

Предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност за разноски съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК са кумулативни, като те са: ответникът да не е дал повод за завеждането на иска и да е признал иска. В практиката на ВКС се приема, че не е налице едната предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотеза, в която предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца, както и че признанието на иска следва да е безусловно. В определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на 4-то г. о. на ВКС е прието, че само извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за отговорност за разноските при признаване на иска, но е налице отговорност за разноски при отправянето на последващи покани за плащане, след като длъжникът се е позовал на давността.

С оглед данните по делото и приложените към исковата молба доказателства, съдът намира, че не е налице предпоставката, посочена в чл.

78, ал. 2 ГПК – ответникът да не е дал повод за предявяване на иска.

За да този си извод настоящият въззивен състав съобрази данните по делото, че ежемесечно „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е подавало информация в Централен кредитен регистър (ЦКР) за задълженията на ищеца, включително и след отправеното му от ищеца искане за отписване на задълженията, в което се е позовал на изтекла погасителна давност, на което ответникът в писмо-отговор е посочил, че е в правото си да претендира плащане на сумите. Според изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР институциите по нея са длъжни да събират и подават към регистъра информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, като по смисъла на възприетото в облигационното и търговското право погасяване настъпва не само при плащане на задължението, но и при останалите предвидени способи като прихващане, опрощаване, сливане, погасителна давност и др., водещи до погасяване на правоотношението, а при липса на изрична уредба в Наредбата за предвидените в нея случаи следва да се използва понятието в същия смисъл, като всяко погасяване на част или цялото задължение, включително по давност, представлява изменение на кредита и следва да се подаде съответната информация в ЦКР. Съгласно чл.