Определение № 65 от 11.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000416 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е молба вх. №418/20.01.2025г. от адв. П. К. – пълномощник на ищците Ф. А. Й. и А. А. Й., с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като бъде осъден ответника ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., бул. „Д.Б.“ №*, ЕИК ** да и заплати допълнително адвокатско възнаграждение за представителство на ищците пред въззивния съд в размер на 16 396.80 лева, над определеното и присъдено такова от въззивния съд в размер на 10 123.20 лева /с включен 20% ДДС/.

Поддържат се съображения, че НМРАВ е нормативен акт, който следва да бъде съобразен при определяне на възнаграждението на адвоката по реда на чл.38 от ЗАдв. Жалбоподателят счита, че решението по дело C-438/22 на СЕС не забранява при определяне на възнаграждението да се изхожда от инструкции, ориентировъчни за представата на съсловието за адекватност на възнагражденията. Счита, че неправилно е преценена и фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената работа. В тази връзка посочва, че по делото са проведени няколко заседания, по всяко от тях е осъществено процесуално представителство на ищците с лично явяване или с писмено становище по всички въпроси. Намира, че след като определените с НМРАВ адвокатски възнаграждения, не са задължителни за съда при 1 определяне на възнаграждението в хипотезата на оказана безплатна правна помощ, би се стигнало до по-ниско възнаграждение за една и съща работа, ако възнаграждението бъде реално заплатено по договор между страните.

Постъпил е отговор вх. №1171/07.02.2025г. по тази молба от ЗД „Б.и.“ АД – гр.

С., бул. „Д.Б.“ №*, ЕИК ** – чрез пълномощника на същото адв. М. Г., с който е изразено становище за неоснователност на молбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Със съдебното решение на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата на адвокат П. Д. К. е определено адвокатско възнаграждение в размер на 10 123.20 лева с ДДС за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищците във въззивната инстанция и съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.

За да се определи възнаграждение за адвоката по чл.38 от ЗАдв. е необходимо да се установи, че по делото е осъществена правна помощ, без да има данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението, да е направено заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и да няма данни, които да го опровергават, както и да е налице основание за отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. В настоящия случай тези предпоставки са налице.

Според даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Поради това въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът определя възнаграждението за осъществено безплатно процесуално представителство в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, без да е налице възможност за преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа, представлява нарушение 2 на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Затова тази норма от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения като несъответстваща на правото на ЕС, не следва да се прилага. Минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи съда. Те могат да бъдат един от ориентирите при определяне на възнаграждения, наред с фактическата и правна сложност на делото, сложността и количеството на извършената работа и т.н.

Ето защо е неоснователно твърдението, че съдът неправилно е изчислил размера на адвокатското възнаграждение за безплатното представителство на страните във въззивното производство като не се е съобразил с точния минимален размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г.

Определеното от съда възнаграждение от 10 123.20 лева с ДДС е напълно достатъчно да възмезди работата на адвоката по делото. Съдът е взел предвид както обстоятелството, че се касае до два субективно съединени иска, големия обжалваем интерес, както и наличието не само на въззивна жалба на ищците, но и насрещна такава на застрахователя. Няма основание за допълнително присъждане на претендираната от адв. К. сума от 16 396.80 лева.

Твърденията в молбата с правно основание чл.248 от ГПК за това, че по делото са проведени няколко заседания, по всяко от тях е осъществено процесуално представителство на ищците с лично явяване или с писмено становище по всички въпроси, се отнасят явно за производството пред първоинстанционния съд. Въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, без да се е явил представител на нито една от двете страни.

Няма пречка размерите на възнагражденията, посочени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, да се вземат предвид като ориентир при преценка на адвокатското възнаграждение, което другата страна следва да бъде осъдена да заплати с оглед изхода от правния спор. Това се отнася и за случаите, когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги. Не е допустимо обаче съдът да бъде задължен да определя възнаграждението за осъществено безплатно процесуално представителство в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, без да може да извърши преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа. Точно това е сторил съда, като е взел предвид, че по отношение и на 3 двете представлявани безплатно лица се излагат напълно еднакви доводи и съображения, без никакво разграничение, независимо че се касае за отделни лица, всяко от които търпи отделни вреди, както и обстоятелството, че е налице приключване на делото пред въззивния съд в едно съдебно заседание, в което представители на страните не са се явили.

Налага се общият извод, че подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК е неоснователна. Като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №418/20.01.2025г. на адв. П. К.

– пълномощник на ищците Ф. А. Й. и А. А. Й., с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като бъде осъден ответника ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., бул. „Д.Б.“ №*, ЕИК ** да и заплати допълнително адвокатско възнаграждение за представителство на ищците пред въззивния съд в размер на 16 396.80 лева, над определеното и присъдено такова от въззивния съд в размер на 10 123.20 лева /с включен 20% ДДС/, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4