Определение № 334 от 18.08.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Пловдив, 18.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500403 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№2373/17.06.2025г. от С. Х. Х., чрез пълномощника адв.А. М., против Определение №247 от 30.05.2025г., постановено по в.гр.дело №218/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от него молба вх.№2097/30.05.2025г. за допълване на постановеното по същото дело Определение №239/28.05.2025г. в частта му за разноските. Жалбоподателят счита обжалваното определение за недопустимо и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на процесуалния ред по чл.248,ал.2 от ГПК, тъй като препис от молбата не е изпратен за становище от другата страна, и в отказ за произнасяне по искането за присъждане на разноски, основание за какъвто поддържа да не е налице, както и като немотивирано и необосновано, и претендира за неговото обезсилване или отмяна.

Ответникът по частната жалба „Агенция за събиране на вземания“ЕАД не е подал отговор на същата.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.248,ал.1 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за разноските и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

По молба вх.№435/10.12.2009г. от „УниКредит Булбанк“АД и представен с нея изпълнителен лист №202 от 23.10.2009г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №202/2009г. на Районен съдЗлатоград, с която е разпоредено длъжниците С. Х. Х., в лично качество и като представител на ЕТ“С ****- С Х., и И С П да заплатят солидарно на банката главница от 68265,88лв. по Договор за банков кредит №1317/20.11.2006г., договорна лихва от 10022,86лв. за периода от 20.02.2008г. до 11.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.10.2009г. до окончателното изплащане, и разноските по делото от 3050,24лв., е било образувано изп.дело №70/2009г. по описа на ДСИ при РС-Златоград, производството по което по молба вх.№900/16.12.2013г. на взискателя е продължено от ЧСИ Петко Мачкърски с рег.№881 по образуваното пред него изп.дело №83/2013г. С Постановление от 11.04.2018г. е конституиран като взискател на мястото на първоначалния въз основа на договор за цесия „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. С молба вх.№01876/07.03.2023г. длъжникът С. Х. в лично качество и като ЕТ“С ****- С Х.“ е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, поради погасяване на задълженията. Представил е удостоверение от 27.02.2023г., издадено от взискателя, според което той няма непогасени парични задължения към него по договора за кредит, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Представил е и извънсъдебно споразумение от 21.02.2023г. между него и взискателя, според т.4.1 и т.4.2 от което, се задължава да му заплати сума в размер на 6500лв., след заплащане на която в пълен размер кредиторът ще счита задължението за изцяло изплатено по отношение на длъжника Х. и се задължава в срок от седем работни дни да депозира молба за прекратяване на настоящото изпълнително дело, както и да издаде цитираното удостоверение за погасен дълг, а по отношение на солидарния длъжник И П и солидарния длъжник ЕТ“С ****- С Х.“ кредиторът ще продължи изпълнителните действия. В изпълнение на поетото от кредиторът задължение същият като взискател е 2 депозирал молба вх.№01716/23.02.2023г. за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжника Х., предвид сключеното с него споразумение.

С Постановление от 29.06.2023г. ЧСИ е оставил без уважение исканията на взискателя и на длъжника Х. за прекратяване на изпълнителното дело. С молба вх.№09349/16.10.2024г. длъжникът Х. лично и като ЕТ“С ****- С Х.“ отново е поискал изпълнителното производство спрямо него да бъде прекратено, поради това, че взискателите не са поискали извършване на изпълнителни действия спрямо него в продължение на повече от две години, както и поради погасяване на задълженията спрямо взискателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, за което вече е представил доказателства. С Постановление от 28.12.2024г. ЧСИ е оставил без уважение искането. Против този отказ длъжникът Х. е подал жалба вх.№05426/27.03.2025г., по която е образувано в.гр.дело №218/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян. С жалбата е заявил искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., за което е представил договор за правна защита и съдействие от 25.03.2025г. с упълномощения адв.А. М., чрез когото е подадена жалбата, удостоверяващ изплащане на уговореното възнаграждение от 400лв. в брой. След депозиране на жалбата с Постановление от 07.04.2025г. изпълнителното производство е прекратено частично, включително спрямо длъжника Х., а с Постановление от 25.04.2025г. е прекратено изцяло и спрямо длъжника П въз основа на молба вх.№06152/17.04.2025г. от взискателя и на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК. С Определение №239 от 28.05.2025г. окръжният съд, съобразявайки така настъпилите след подаване на жалбата факти, е приел жалбата за недопустима поради липса на правен интерес за длъжника Х. да атакува постановения на 28.12.2024г. отказ за прекратяване на изпълнителното производство, предвид последващото му прекратяване, по които решаващи съображения е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по нея, без да се произнесе по заявеното с нея искане за присъждане на разноски. В срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на определението жалбоподателят е подал молба вх.№2097/30.05.2025г. с искане за неговото допълване чрез произнасяне по своевременно заявеното с жалбата и впоследствие с молба от 10.04.2025г. искане за присъждане на разноски, при произнасянето по което да се има предвид, че жалбата му е приета за недопустима поради обстоятелства, настъпили след депозирането й, за осъществяването на които той не е станал 3 причина. В деня на постъпване на молбата е постановено обжалваното понастоящем Определение №247 от 30.05.2025г., с което е прието, че на жалбоподателя Х. не се дължат разноски, тъй като жалбата му не е уважена по смисъла на чл.78,ал.1 от ГПК, а е приета за недопустима, оставена е без разглеждане и производството по нея е прекратено. По повод твърдението в молбата жалбоподателят да не е станал причина за недопустимостта на подадената от него жалба съдът е приел, че произнасянето по разноските е с оглед изхода на делото, поради което, дори да беше разгледана по същество, жалбата би била неоснователна по изложени съображения относно перемпцията с позоваване на т.1 от ТР №2/04.07.2024г. по тълк.дело №2/2023г. на ОСГТК на ВКС. С тези решаващи мотиви молбата за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските е оставена без уважение.

При така установеното настоящата инстанция намира обжалваното определение за допустимо. Противно на доводите на жалбоподателя, с него съдът не е отказал да се произнесе по заявеното от същия искане за присъждане на разноските по делото. Молбата не е оставена без разглеждане, а без уважение като неоснователна. Макар и диспозитивът на определението да не е прецизен, посредством него в съответствие с изложените мотиви за недължимост на разноските е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на такива чрез допълване на прекратителното определение, с което съдът се е произнесъл по това искане. Обжалваното определение не е постановено по непредявено искане в отклонение от диспозитивното начало по чл.6 от ГПК, за да се приеме за недопустимо, както се настоява в частната жалба, а касае именно исканото допълване на определението в частта му за разноските чрез присъждане на направените такива от жалбоподателя. Основателно е оплакването за допуснато процесуално нарушение при постановяване на обжалваното определение без да бъде изпълнена процедурата на чл.248,ал.2 от ГПК по връчване на препис от молбата на насрещната страна с възможност за представяне на писмен отговор. Това нарушение, обаче, не обосновава недопустимост на определението. Лишаването на страната от участие в производството е отстраним от горната инстанция порок. Освен това, при обжалване на определенията съдът действа в условията на пълен въззив, без да е ограничен от оплакванията и доводите на страните, като е длъжен служебно да провери 4 всички правнорелевантни факти и да прецени събраните доказателства, включително пред него, по който начин да осигури прилагането на процесуалния закон, в каквато насока са задължителните указания по Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г. по тълк.дело №6/2017г. на ОСГТК на ВКС. При това положение не е налице процесуална пречка под формата на преклузия, лицето, спрямо което не е била проведена процедурата по размяна на книжа по чл.248,ал.2 от ГПК, да наведе всички свои възражения и да представи доказателства в подкрепа на тях с отговора на частната жалба, които да бъдат разгледани от въззивната инстанция. Тази процесуална възможност за него съществува, тя е средство за поправяне на допуснатото от окръжния съд процесуално нарушение и в случая е осигурена на ответника чрез връчване на препис от настоящата частна жалба, от която той не се е възползвал.

Отговорността за разноски на общо основание и във всички случаи е обусловена от неоснователно предизвикан правен спор, който елемент от фактическия й състав е свързан с поведението и на двете страни преди и по време на висящността на производството по смисъла на чл.78,ал.2 от ГПК, която норма касае претенциите и на двете страни за разноски, повелявайки възлагането им върху ищеца дори и при уважаване на иска му, при което направените от него остават за негова сметка и не следва да се присъждат в тежест на ответника, а направените от последния са за сметка на ищеца, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, съответно – ищецът неоснователно е повдигнал и поддържал правния спор. В тази връзка и в хипотезата на чл.78,ал.4 от ГПК отговорността за разноски при прекратяване на делото е обусловена от поведението и на двете страни, относимо към прекратяването. Когато правото на обжалване е съществувало към датата на подаване на жалбата и то е било надлежно упражнено, но впоследствие някоя от предпоставките за съществуването му е отпаднала по причина, която е извън поведението на жалбоподателя, той не следва да понася санкция за неоснователно повдигнат правен спор, поемайки разноските на ответника, съответно има право на разноски, ако причината за прекратяването му е свързана с поведението на ответника. В случая, обаче, нито обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното производство, нито отпадането на правния интерес от обжалване на същия са свързани с поведението на взискателя и ответник по жалбата. Същият коректно и 5 своевременно в изпълнение на поетите уговорки е издал удостоверение за погасяване на дълга и е подал молба за прекратяване на изпълнителното производство. При това положение не е налице основание разноските по обжалване на отказа за прекратяването му да бъдат възлагани в негова тежест.

Правилно, макар и по други съображения, окръжният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за присъждане на направените от него в производството по обжалване разноски чрез допълване на прекратителното определение в тази му част, поради което същото следва да се потвърди.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №247 от 30.05.2025г., постановено по в.гр.дело №218/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________