Решение № 650 от 30.04.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Варна, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20223110205334 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по жалба н а „Колеви Транс 2018“ ЕООД, депозирана чрез адв. И. Г. против НП № 230000822/02.09.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация" - Варна, с което на основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди / лева за нарушение на чл.

7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП.

В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка в същото, неправилно е приложен материалния закон и е издадено при до пуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Формира се извод, че описаното в НП деяние не съответства на посочената като нарушена правна норма, доколкото редакцията на чл. 96г ал.1 от ЗАвП предвижда налагане на наказание на онзи, който „назначи на работа" или „допусне извършване на превоз от водач", който не съответства на нормативните изисквания, докато с обжалвания акт е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за това, че в качеството на превозвач „е извършил обществен превоз на товари". Излага се становище, че изискването на Наредба № 36/2006 г. на МТ е в пряко противоречие с Директива 2006/126/ЕО, с оглед на което Европейската комисия е адресирала до РБ становище, че в българското законодателство се предвиждат по-строги минимални стандарти за психологическа годност на българските професионални водачи, което ги поставя в неравностойно полжение спрямо останалите такива от другите държави-членки на ЕС. Навежда се твърдение, че в официалния сайт на Европейската комисия е публикувано решение , в което се излага 1 становището на посочения орган, че изискването на удостоверение за психологическа годност противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно и на въззивника да бъдат присъдени сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

В условията на алтернативност, в случай, че е претендирано от въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение се иска същото да бъде присъдено в минимален размер предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна депозира писмено становище по делото от експерт С., в което се излага становище, че въззивникът в качеството си на превозвач е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 7а ал.2 от ЗАвП като е извършил превоз с превозвач, който не отговаря на условията, посочени в цитираната норма. Формира се извод, че с оглед §6 на ПЗР на Наредба № 36/2008 г. новата редакция на чл. 8а ал.2 от Наредбата не води до отпадане отговорността на превозвачите и водачите, в случаите на извършван превоз със срочно издадени удостоверения за психологическа годност, които не са били валидни към дата 21.10.2022 г., доколкото установената със същата безсрочност се отнася до удостоверенията за психологическа годност издадени от 21.10.2019 г. до 21.10.2022 г. включително. Иска се НП да бъде потвърдено и в полза на РД"АА" Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършване на комплексна проверка на „Колеви Транс 2018"ООД, с покана рег. № 82-00-51-546/16.06.2022 г. от Директора на РД "АА" - Варна до управителя на дружеството, е изискано представянето на транспортни документи, в 7-дневен срок, считано от връчване на поканата , осъществено на 16.06.2022 г., който срок впоследствие е удължен до изтичане на 7-дневен срок от връчването на известие с рег. № 82-00-51-546/2/24.06.2022 г. от Директора на РД"АА" до управителя на дружеството, получено от последния на 27.06.2022 г. Видно от приложен към АНП приемо-предавателен протокол от 04.07.2022 г. изисканите документи са предоставени в РД"АА" - Варна на 04.07.2022г.

Въз основа на проверка на представените документи е установено, че на 14.03.2022 г. в обл. Варна, общ.Долни Чифлик, с.Пчелник, *** лицензираният превозвач „Колеви Транс 2018"ООД, притежаващ лиценз № 18958 за извършване на автомобилни превози на товари на територията на ЕО, е извършил международен превоз на товари от Русия до Пловдив /България/, с МПС марка „МАН" с ДК № В 4378 ТА кат. N3, видно от 13 броя тахографски листи, управлявано от водача Игор Лупашко, с ЛНЧ:

***, който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, като същият притежавал едно единствено такова издадено на 06.07.2022г.

При така установените факти, св. Т. Т., на длъжност инспектор при РД"АА" - Варна съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 7а ал.2 т.3 от ЗАвПр.

2

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 96г ал.1 от ЗАвПр е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като ме у наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Наказателното постановление № 230000822/02.09.2022 г. на Директора на РД"АА" Варна е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. , на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Относно процесуалната законосъобразност на наказателно производство, съдът констатира следното: проведеното административно-

Основателни са доводите на въззивника за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото му на защита.

Посочената в НП санкционна норма на чл. 96 г ал.1 от ЗАвПр, обективирана като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност, действително предвижда две алтернативни форми на изпълнителното деяние - „назначи на работа" респ.

„допусне" водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Видно от съдържанието на обжалваното НП, деянието, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника е описано като действие, а именно „извършване на международен превоз".

Описанието на нарушението в този смисъл не съответства на нито една от релевантните за нормата на чл. 96г ал.1 от ЗАвП форми на изпълнително деяние, в т.ч. липсва описание на конкретните действия респ. бездействия, в които се изразява 3 допускането на извършвания превоз от въззивника в случай, че волята на административнонаказващия орган е била да се ангажира отговорността на последния за цитираната форма на изпълнително деяние.

В този смисъл липсва надлежно описание на нарушението, с оглед на което е ограничено правото на защита на въззивника, който следва да бъде информиран в хода на административно-наказателното производство, какво конкретно нарушение му се вменява.

Съгласно разпоредбата на чл. 7а ал.2 от ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата по чл.

24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Разпоредбата на чл. 8 ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, в редакцията й към процесната дата, сочи, че удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

Спорни между страните са въпросите дали за водача е приложимо изменението на чл.

8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., предвиждащо безсрочност на удостоверенията за психологическа годност, респ. налице ли е по отношение на дружеството-превозвач, основание за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Новата редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредбата , която е в сила от 21.10.2022 г., има действие занапред, т.е. се отнася за удостоверенията, издадени след тази дата. С § 6 от ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/15.05.2006 г., е придадено обратно действие само по отношение на удостоверенията, които са валидни към датата на влизане в сила на наредбата - 21.10.2022 г.

Видно от приложената по преписката справка от Регистъра на психологическите изследвания, водачът не е имал издадено валидно удостоверение за психологическа годност на дата 14.03.2022г., т. е. към момента на влизане в сила на изменението на чл. 8 от Наредба № 36/15.05.2006 г., водачът не е притежавал валидно УПГ и не попада в обхвата на обратното действие по § 6 от ПР към Наредбата за изменение.

Промяната в наредбата е свързана единствено с преценката за валидност (срочност) на удостоверенията, поради което може да се обсъжда в контекста на приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН само в казусите, в които са санкционирани водачите, попадащи в обхвата на чл.

1, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. (каквито са нарушенията по чл. 18, ал. 1, т. 4 от 4

Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и чл. 18, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ санкционирани на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП), но не води до отпадане на задължението на превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност.

Както преди, така и след изменението на чл. 8 от Наредба № 36, разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвП изисква от превозвачите да извършват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност и неспазването на това задължение се санкционира по реда на чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 ЗАвП, което е и основанието, посочено в обжалваното НП за санкциониране на въззивника.

Доколкото обаче в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани в съдебното производство, обжалваното НП следва да бъде отменено.