Решение № 2732 от 17.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2732 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330106716 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от К. Ж. Б. против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и уточняваща молба от 25.05.2023г. и от 03.07.2023г. се твърди, че на 14.07.2006г. ответното дружество се снабдило с изпълнителен лист по реда на чл.237 и сл. ГПК /отм./ по ч.гр.дело 5259 от 2006г. по описа на Районен съд Пловдив за сумите от 1843.11 лв. неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2002г. до 30.04.2006г., 582.67 лв. обезщетение за забава за периода от 03.06.2002г. до 03.07.2006г., законна лихва от 07.07.2006г., такси и разноски. Било образувано изпълнително дело ***, по което на 26.10.2012г. е констатирано прекратяването му поради бездействие на взискателя, с мотиви, че последното изпълнително действие е извършено на 11.08.2010г. На 13.12.2012г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело под ***, по което са описани съответните изпълнителни действия. Посочено е, че вземанията са погасени изцяло, като ищцата в резултат на принудителното изпълнение заплатила за периода от 13.12.2012г. до 24.11.2021г. заплатила сумата от 5388.21 лв., с която сума били погасени несъществуващи изпълняеми права по издадения изпълнителен лист. В резултат на наложен запор на трудовото възнаграждение от 06.08.2015г. били постъпвали ежедневно суми с първа удръжка от месец септември 2015г.

Твърди се, че сумите са недължими поради липса на потребена топлинна енергия и евентуално погасяването им по давност. Не била потребила ищцата енергия за периода от 01.04.2002г. до 30.04.2006г. Освен това вземанията били погасени по давност към датата на образуване на изпълнителното дело пред *** към 13.12.2012г. Евентуално погасителната 1 давност била настъпила в хода на изпълнителното дело, доколкото между първия запор от 11.01.2013г. и втория запор от 06.08.2015г. бил изминал двугодишен период на бездействие на взискателя и изпълнителното дело било перемирано от 11.01.2015г., което обуславяло ненадлежността на всички останали извършени изпълнителни действия по него. С погасяване на главното вземане били погасени и акцесорните вземания. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 5388.21 лв., представляващи неоснователно платени в периода от 13.12.2012г. до 24.11.2021г. без основание суми за принудително погасяване на вземания за неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2002г. до 30.04.2006г. в размер на 1843.11 лв., 582.67 лв. обезщетение за забава за периода от 03.06.2002г. до 03.07.2006г., 2 962.43 лв. законна лихва от 07.07.2006г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. С уточняваща молба се сочи, че се претендира сумата от 5074.72 лв., от които 1843.11 лв. главница, 582.67 лв. обезщетение за забава, 1167.31 лв. законна лихва от 11.12.2012г. до 10.03.2020г., 1251.13 лв. законна лихва от 07.07.2006г. до 10.12.2012г., 230.50 лв. разноски по изпълнителното дело. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове. Съдържа се позоваване на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. и решение № 170 от 17.9.2018г. по гр.дело № 2383/2017г. на 4-то г.о. относно това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР № 2/2013г. След 26.06.2015г. давността не била изтекла. Дори и да не се възприемело това становище, по процесното изпълнително дело нямало период на бездействие, продължил повече от две години. В молбата за образуване на делото от 13.12.2012г., взискателят овластил *** с правомощията по чл.18 З ЧСИ, така съдебният изпълнител можел сам да определя кога и какви изпълнителни действия да предприеме.

Възлагането за изпълнение по смисъла на чл.18, ал.1 според ответника представлявало действие, водещо до прекъсване на давността. Посочено е, че редовно от взискателя са изисквани изпълнителни действия, така напр. на 11.01.2013г. и 04.04.2013г. Единствена причина да бъдело отложено реалното изпълнение било изявеното желание от длъжника да плаща доброволно дълга, като понеже длъжникът преустановил плащанията, на 06.08.2015г. отново бил наложен запор на трудовото възнаграждение на лицето. С описаните в отговора изпълнителни действия давността била прекъсвана. Ответното дружество се позовава и на разпоредбата на чл.118 ЗЗД, като за доброволния характер на плащанията сочели подадените от ищцата молби по изпълнителното дело с искания за разсрочено изплащане на задължението и извършваните ежемесечни кешови погашения. При условията на евентуалност се прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищцата, като се счита, че всички платени суми преди 12.05.2018г. са погасени по давност. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

2

По делото е представена молба от 13.12.2012г. от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с приложен изпълнителен лист от 14.07.2006г. по ч.гр.дело № 5259/2006г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на които е образувано изпълнително дело при ***.

Видно от изпълнителен лист от 14.07.2006г. осъдена е К. Ж. Б. да заплати на „Топлофикация Пловдив“ ЕАД сумата от 1843.11 лв. неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2002г.

– 30.04.2006г., 582.67 лв. обезщетение за забава за периода от 03.06.2002г. – 03.07.2006г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2006г. до окончателното изплащане, както и 50.52 лв. държавна такса и 113 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Представено е запорно съобщение по изпълнително дело № *** до „ПинаДе“ ЕОД от 11.01.2013г., с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, както и заявление – молба от К. Б., вх.№ 7459 от 04.04.2013г. до *** с искане за разсрочено плащане на задължението по изпълнителното дело. На 06.08.2015г. е изпратено запорно съобщение до „Елвас“ ЕООД, като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.

Издадено е удостоверение от *** от 01.12.2020г. относно размера на дълга на К. Б. по изпълнителното дело.

Представени са молба от К. Б. от 01.09.2015г. до *** за разсрочено плащане на задължението по делото, както и заявление-молба в същия смисъл от 12.04.2018г. С молба от 13.05.2019г. същата е заявила, че изцяло признава по основание и размер задължението си, както и направила искане за разсрочено плащане на дължимите суми.

По делото е постъпило писмо от ***, според което изпълнително дело № ***г. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.07.2006г. по ч.гр.дело № 5259/2006г., прекратено на 26.10.2012г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с дата на последно изпълнително действие 11.08.2010г., съгласно отбелязване на гърба на изпълнителния лист.

По делото е постъпило изпълнително дело № *** по описа на ***.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което през процесния период 01.04.2002г. – 30.04.2006г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в *** е работила като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ.

След 31.07.2004г. абонатната станция в частта си за БГВ е спряна и в етажната собственост не се е ползвала ТЕ за битово горещо водоснабдяване. В процесния имот през процесния период няма монтирани отоплителни тела тип радиатор и няма налични ИРУ за ежемесечен визуален отчет и ТЕ за отопление от отоплителни тела тип радиатор не е начислявана. През имота преминава щранг – лира, като начисленията стават на база максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. В имота до 31.07.2004г. има монтирано 1 бр. водомерно устройство за ежемесечно визуално отчитане на потребеното количество топла вода за БГВ.

Апартамент 24 е с проектен обем 125 куб.м. Отразено е количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление и БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ответното дружество.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което вземанията за топлинна енергия и за обезщетение за забава за периода от 03.06.2002г.

3 до 07.07.2004г. и от 07.07.2004г. до 30.04.2006г. по ч.гр.дело № 5259/2006г. са 1843.11 лв. топлинна енергия от 01.04.2002г. до 30.04.2006г., както и 582.67 лв. обезщетение за забава за периода от 03.06.2002г. – 03.07.2006г. По изпълнително дело № ***г. постъпилите суми са в общ размер от 181.71 лв., от които 41.30 лв. главница, 110.41 лв. лихва за забава, 30 лв. разноски, а по изпълнително дело № ***г. – общо платена е сумата от 4819.62 лв., от които 1801.81 лв. главница, 2533.79 лв. лихва, 484.02 лв. съдебни такси. Общият размер на задължението по двете дела е 5001.33 лв. Платените суми по изпълнителното дело при *** са от запор – 3069.53 лв., а директно от К.Б. – 1798.52 лв. Платените суми от *** към взискателя са в размер на 3305.10 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

В исковата молба се излагат твърдения за неоснователно платени суми за периода от 13.12.2012г. до 24.11.2021г. за принудително погасяване на вземания за неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2002г. до 30.04.2006г., като от една страна се твърди, че ищцата не е потребила топлинната енергия за посочения период, за която стока и услуга да дължи плащане, а от друга, че вземанията са погасени по давност.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което през процесния период 01.04.2002г. – 30.04.2006г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в *** е работила като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. Според вещото лице след 31.07.2004г. абонатната станция в частта си за БГВ е спряна и в етажната собственост не се е ползвала ТЕ за битово горещо водоснабдяване. В процесния имот през процесния период няма монтирани отоплителни тела тип радиатор и няма налични ИРУ за ежемесечен визуален отчет и ТЕ за отопление от отоплителни тела тип радиатор не е начислявана. През имота преминава щранг – лира, като начисленията стават на база максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. В имота до 31.07.2004г. има монтирано 1 бр. водомерно устройство за ежемесечно визуално отчитане на потребеното количество топла вода за БГВ. Апартамент 24 е с проектен обем 125 куб.м. Отразено е количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление и БГВ.

Вещото лице е посочило, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ответното дружество, което е установило след сравнение на справките за начислена топлоенергия от „Нелбо Инженеринг“ ООД и ответното дружество.

Според вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, заключението на която съдът намира за компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, вземанията за топлинна енергия и за обезщетение за забава за периода от 03.06.2002г. до 07.07.2004г. и от 07.07.2004г. до 30.04.2006г. по ч.гр.дело № 5259/2006г. са 1843.11 лв. топлинна енергия от 01.04.2002г. до 30.04.2006г., както и 582.67 лв. обезщетение за забава за периода от 03.06.2002г. – 03.07.2006г. При тези данни съдът намира за неоснователни наведените с исковата молба твърдения, че за периода от 01.04.2002г. до 30.04.2006г. ищцата не е потребила топлинна енергия, която да е правилно остойностена.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че 4 изпълнително дело № ***г. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.07.2006г. по ч.гр.дело № 5259/2006г., прекратено на 26.10.2012г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с дата на последно изпълнително действие 11.08.2010г., съгласно отбелязване на гърба на изпълнителния лист. Не се спори и че изпълнително дело № *** по описа на *** е образувано на 13.12.2012г. по молба на взискателя с приложен изпълнителен лист от 14.07.2006г.