Решение № 607 от 16.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Благоевград, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500326 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 621/01.11.2022г., постановено по гр.д. № 2740/2021г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощника юрк. Г. П..

С въззивната жалба срещу обжалваното решение е наведено оплакване за неправилност, необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му изцяло.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, въз основа на които предявения от „Профи Кредит България” ЕООД иск по чл. 422 от ГПК е бил отхвърлен като неоснователен. Така поддържа се че ответника по иска- В. Х. Г., не е поел задължения по сключения Договор за потребителски кредит № * като поръчител, а в качеството и на солидарен длъжник по аргумент на чл. 121 ал. 1 от ЗЗД. Излагат се съображения, че същата е подписала сключения между „Профи Кредит България” ЕООД и съдлъжника С. Д. К., именно в качеството на „солидарен длъжник“. Изложени са въззивната жалба доводи, че когато законът не предвижда солидарна отговорност на длъжниците по договора за кредит/както е и в настоящия казус/, солидарност може да се създаде само по волята на страните, като в този случай следва да се тълкува волята на страните по сключения договор.

Поддържа се от въззивната страна, че с оглед и на посоченото в 10.1 от ОУ към сключения 1 договор и съгласието на поелия задължението с правата на кредитодателя, посочени в чл.

9.5 от ОУ, следва да се приеме че в случая поетото задължение е солидарно, като не е налице хипотезата на чл. 141 от ЗЗД, а страните са поели солидарна отговорност за поетите с договора задължения по смисъла на чл. 121 от ЗЗД.

С въззивната жалба се поддържа още че В. Х. Г. притежава качеството съдлъжник, а не поръчител и това се установява от подписания от нея ДПК при ОУ, в които е уговорено, че Г. е поела солидарна отговорност като „солидарен длъжник". Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод се сочи нормативното правило, уредено в разпоредбата на чл. 304 ТЗ, според което лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Изложени са съображения от пълномощника на дружеството въззивник, че по своята правна същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение, тъй като кредиторът може да иска от всеки един от длъжниците осъществяване на една и съща по предмет престация, като те отговарят с цялото си имущество - арг. чл. 133 ЗЗД. По този начин се обезпечава риска от неплатежоспособността на някой от тях.

С въззивната жалба са посочени различията между поръчителството и солидарното задължение. Поръчителството е договор, различен от юридическия факт, пораждащ главното задължение, докато солидарността по принцип възниква от един и същ юридически факт. Отговорността на поръчителя е акцесорна, тъй като отговаря за чужд дълг и е обусловена от неговия обем, докато отговорността на солидарния длъжник е самостоятелна. Поддържа се с жалбата, че поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението на главния дълг, докато солидарния длъжник само за собственото си виновно неизпълнение. За да бъде поето солидарно, акцесорно задължение по договор за поръчителство, то трябва от съдържанието на постигнатото съгласие между страните категорично да се изведе волята за поръчителстване. Задължението на поръчителя също се предпоставя от съществуването на главното задължение, но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост.

Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг, респ. солидарният длъжник по чл. 121 ЗЗД дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.

Така с въззивната жалба поддържа се, че от предметното съдържание на процесния договор за потребителски кредит, вкл. и чрез тълкуването му по правилата на чл. 20 ЗЗД, не може да се достигне до правен извод, че ответницата е поела задължение като поръчител.

Съдържанието на клаузите на процесния договор за кредит дава основание да се приеме, че волята на страните е ответникът да отговарят солидарно за връщането на заетата сума. След като всеки от длъжниците дължи една и съща престация към кредитора, последният може да претендира от всеки един от тях цялата дължима сума. Нещо повече, от клаузата, уговорена в ОУ към договора се установява, че ответника е солидарен длъжник наред с кредитополучателя, като задължението им произтича от процесния договор за кредит, а не от акцесорно правоотношение, учредено от договор за поръчителство. /Решение № 903658 2 от 20.08.2020г. постановено по възз. гр. д. 341/2020 г. по описа на ОС Благоевград/.

Поради изложеното поддържа се с въззивната жалба, че ответникът се е задължил по процесния договор самостоятелно и отговорността му не е функционално обусловена от тази на главния длъжник и не е акцесорна спрямо неговата. Или, отговорността му се подчинява на института на солидарната отговорност, регламентирана в разпоредбите на чл.

121 и сл. от ЗЗД, а не на правилата, относими към отговорността на поръчителя. Оспорват се от жалбоподателя изводите на първоинстационния съд, че В. Х. Г. има качеството на поръчител.

След като В. Х. Г. не е поела солидарна отговорност като поръчител, то неоснователно се явява и заключението на районния съд, че поръчителството на същия се е прекратило на основание чл. 147 ЗЗД поради предявяване на вземането за принудително удовлетворяване по отношение на главния длъжник след изтичане на 6-месеца от възникване на изискуемостта на процесните парични задължения. В този смисъл е практиката на ВКС напр. Решение № 654/08.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 320/2007 г. на ВКС, ТК, II т. о., в което се приема, че „за разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорената солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер. Когато източник за солидарността е конкретният договор, а не законът, разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, предвиждаща ограничение във времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на главното задължение (само ако в рамките на шестмесечен преклузивен срок кредиторът е предявил иск срещу длъжника), не се прилага".

Поради изложените съображения, оспорват се правните доводи на първоинстанционният съд, на които същият се е позовал в мотивите към обжалваното съдебно решение, въз основа на които е отхвърлил предявения иск по чл. 422 от ГПК, а именно- че поръчителството на ответника В. Х. Г. е прекратено на осн. чл. 147 от ЗЗД, поради предявяването на вземането за принудителното удовлетворяване по отношение на главния длъжник, след изтичане на преклузивния 6 месечен срок от възникването на изискуемостта на претендираното по настоящото дело вземане за неизпълнени парични задължения.

С въззивната жалба се иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и да постанови ново решение с което да приеме за установено че ответникът дължи претендираните от дружеството длъжник суми, предмет на заповедното производство и поради неизпълнение на задълженията за заплащане на погасителните вноски по Договор за потребителски кредит № * от 11.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции, включително на осн. чл. 78 ал 8 от ГПК юристконсулстко възнаграждение в размер на 300лв.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от насрещната страна- въззиваемата В. Х. Г., в качеството и на ответник пред РС 3

Благоевград, чрез пълномощника и по делото- адв. Н. Р. Б., с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна.

Излагат се доводи с писмения отговор, че атакуваното решение на РС Благоевград е правилно, обосновано и постановено при спазване на разпоредбите на материалния закон и на трайната съдебна практика, в каквато насока е и ТР № 4 от 18.06.2014г., т. 4, б.”б“ на ОСГКТ на ВКС.

Поддържа се с писмения отговор от пълномощника на въззиваемата, че правилно и в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС, първоинстанционният съд е приел, че при тълкуване на разпоредбите на сключения договор за кредит, съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, за ответника В. Х. Г. е възникнала пасивна солидарност за задълженията, но предвид действащата съдебна практика за възникване на солидарната отговорност, следва да е налице и определено правно основание за възникване на същата, а не е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, доколкото солидарна отговорност по принцип не съществува, от където възниква необходимост съдът да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 от ЗЗД, като в този смисъл е Решение No 213 от 06.01.2017г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015г., IV г.о., ГК.

Поддържа се от въззиваемата страна, че солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници /чл.

122 от ЗЗД/. Общите правила, уредени в чл. 121 - чл. 127 от ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено с договора. Излагат се доводи, че разликите възникват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. В мотивите към Решение № 24/03.04.2013г. по т.д. № 998/2011г. на I т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 от ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни.

Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за кредит, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.

Поддържа се в този смисъл от пълномощникът на въззиваемата- адв. Б., че конкретния казус категорично и безспорно попада в приложното поле на разпоредбата за срока по чл.147 ал. 1 от ЗЗД, който е преклузивен/ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл първоинстанционният съл правилно е отчел, че за разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. При съобразяване на горното и при отчитане на 6 месечния преклузивен срок по смисъла на чл.147, ал.1 от ЗЗД, считано от 20.11.2019г. до предприемане на действия по принудително събиране на вземането от ищеца едва с подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 30.07.2021г., 4 шестмесечния преклузивен срок е изтекъл, поради което е отпаднала отговорността на поръчителя по договора за кредит. Нещо повече -в цитираното Тълкувателно решение е посочено, че дори не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от докумените към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на гореизложеното с писмения отговор на въззивната жалба, иска се от въззивния съд да потвърди Решение № 621 от 01.11.2022г., постановено по гр. д. № 2740/2021г. по описа на РС Благоевград, като правилно, законосъобразно и мотивирано.