Решение № 30 от 29.03.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Б., 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Ц.Т.А. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20211810100774 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ/Кодекс за застраховането/.

М. Д. П. с ЕГН: **********, чрез майка му Д. АНТ. П. с ЕГН:

********** и двамата от с.В., община Б., ул.*** №14, чрез пълномощник адв. ММ.Н.Т. от С АК, молят да бъде осъдено Застрахователно дружество „***“АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. ****** да заплати сумата-главница от 8000лв., представляваща обезщетение за претърпените от М. Д. П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания, представляващи разкъсноконтузна рана в лявата слепоочна област на главата; охлузвания в поясната област двустранно; контузия и оток в дясната глезенна става , които вреди са причинени вследствие на виновно противоправно поведение от АС. П. Д. като водач на лек автомобил марка “ Мерцедес“, модел „320ЦДИ“ с рег. № ****, за който автомобил към датата на ПТП на 26.10.2020г. на път І-1, в района на 191.800км, в землището на община Б., има валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД *** АД с полица № *****, ведно със законната лихва върху горн ата сума-главница, считано от 24.02.2021г. /датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне/ до окончателното заплащане, както и заплащане на направените по делото разноски.

В с.з. малолетният ищец М. Д. П., чрез майка му Д. АНТ. П. поддържа иска и моли да бъде уважен. Пълномощникът адв. ММ.Н.Т. от САК е депозирала молби, с които заявява, че поддържа иск а и моли да бъде уважен 1 като основателен и доказан. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на основание чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, тъй като се явява безплатно.

ОТВЕТНИКЪТ-Застрахователно дружество „***“АД с ЕИК: ***, чрез пълномощник адв. А.И., преупълномощен от адв. М. Г. съгласно приложените пълномощни, е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ *** от ****г., изпратен по куриер с дата от 29.07.2021г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер.

Оспорва да е причинен деликт от страна на А.Д. като водач на лек автомобил марка “Мерцедес“, модел „320ЦДИ“ с рег. № ****. Твърди, че няма представен акт на наказателен съд, който да е задължителен по реда на чл.300 от ГПК. Оспорва иска по размер като заявява, че в първоначалната медицинска документация на името на ищеца са описани само охлузвания по тялото. Няма представени медицински документи за протичането на оздравителния процес. Обезщетение от 2000-3000лв. би било по-адекватно.

Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца като пътник в ППС с животинска тяга. Заявява, че водачът на каруцата Васил М.ов е допринесъл за ПТП и вредата, тъй като е бил в пияно състояние и ищецът се е качил в каруца, управлявана от пиян водач, който факт води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник адв. М.Г. и адв. А. С.

И., са депозирали молби, с които молят да се отхвърли иска и се присъдят направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Ищецът М. Д. П. е малолетен, тъй като е роден на 11.12.2009г. и сега е на 12 години. Негов единствен родител е Д. АНТ. П.. Горното се установява от приложеното копие от удостоверение за раждане, издадено от община Б..

На 26.10.2020г. около 18.33 часа на първокласен път І-1, в района на 191.800 километър, в землището на община Б., Софийска област, е настъпило пътно транспортно произшествие/ПТП/ между лек автомобил марка“Мерцедес 320 ЦДИ“ с рег. №***** , управляван от св.АС. П. Д. от Б. и каруца с общински №116, теглена от кон с водач В.И.М. от с.В., като в каруцата е бил ищеца М. Д. П.. Лекият автомобил е застигнал и блъснал отзад каруцата, която е намалила внезапно скоростта си на движение и в резултат на удара водача на каруцата В.И.М. и ищеца, пътуващ в каруцата са получили телесни наранявания като по-късно на 09.11.2020г. В.И.М. е починал.

Образувано е досъдебно производство по прокурорска преписка по описа на 2

Окръжна прокуратура-С. като същото не е приключило.

Горното се установява от приложените писмени доказателстваКонстативен протокол №*** от ***г., съставен от дежурен по КАТ в РУ Б., Протокол за оглед на местопроизшествие от 26.10.2020г., извършен от разследващ полицай при РУ Б. заедно със скица и фотоалбум, събраните по делото гласни доказателства- показанията на св.АС. П. Д. и св. П.И.М. и приетите и неоспорени от страните съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ с вх.№ **** от ***г., изготвена от в.л. д-р Д. Н. Т. и приетата съдебноавтотехническа експертиза /САТЕ/ с вх.№ *** от ***г., изготвена от в.л. инж.

В. Т. П..

От приетата САТЕ се установява, че водачът на каруцата в условията на произшествието се е движил правомерно близо до десния край на платното за движение, при внезапно намаляване на скоростта на движение на каруцата ПТП не би настъпило, ако водачът на лекия автомобил „Мерцедес 320 ЦДИ“ е предприел аварийно спиране или заобикаляне на каруцата като габаритите на същия, каруцата и дясната лента на платното за движение са позволявали на водача на автомобила заобикаляне на каруцата при осигурена странична дистанция. Каруцата не е била снабдена със светоотразители съгласно отразеното в протокола за оглед на ПТП, но в случая това не е в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, което е станало в светлата част на денонощието.

Съгласно приетата СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н., се установява, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял следните телесни наранявания: разкъсно-контузна рана на главата в лявата темпорална област, двустранно охлузване в поясната област и контузия и оток на десния глезен. На практика контузията и отока на десния глезен е счупване. Има зона на растеж на детския скелет на тънката и на дебелата кост, има едно разместване на зоната на растеж, в зоната на малкия пищял и това е увредата. Периодът на възстановяване от раната на главата е 10-15 дни. Охлузванията в поясната област, горе-долу за същия период, но тъй като са били множествени 10-ина дни, все пак е имало насинявания, охлузвания. Раната на десния глезен, периодът на възстановяване е минимум месец. От тези наранявания според вещото лице д-р Н. месец-месец и половина детето е изпитвало дискомфорт и болка.

От показанията на св. П.И.М., който живее в едно домакинство с ищеца и твърди, че е негов биологичен баща се установява, че първата му среща с ищеца е била в Спешна помощ в Б., който е бил на количка и в критично състояние, тъй като главата му е била нацепена, тялото отзад в областта на гърба е било посинено, имал охлузвания, с изкълчен крак, не можел да ходи, кракът бил подут. Лекарят им казал да го заведат на другия ден отново на преглед, което изпълнили и се установило, че кракът е изкълчен, дали им лекарства-антибиотици, детето ходело със специален чорап на крака, който го стягал вместо гипс. Детето М. три седмици не е могъл да легне по гръб, а е 3 спал само по корем. Уплашил се много от катастрофата, започнал да пелтечи и да не може да говори добре, не искал да вижда каруца и лек автомобил, бил стресиран след катастрофата. Около три месеца е бил на обезболяващи лекарства, освен това куцал, не можел да стъпва на крака, което е налагало майка му да го облича, съблича, тъй като едвам си е вдигал ръцете. През нощта е бил неспокоен, събуждал се и започвал да плаче и разказва за катастрофата, как е изхвърчал от каруцата на пътя, тъй като отзад ги ударила лека кола. Налагало се да отсъства от училище във връзка с нараняванията от катастрофата.

Към датата на ПТП или на 26.10.2020г. за управляваният от св. АС. П.

Д. лек автомобил марка “Мерцедес“, модел „320ЦДИ“ с рег. № **** е имал валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество ЗД “***” АД – застрахователна полица №**** със срок от 24.09.2020г. до 23.09.2021г.

Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства-копие от Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд от 13.11.2020г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Видно от приложеното по делото писмено доказателство-копие от молба от 24.11.2020г., входирана на същата дата при ответника с посочена банкова сметка на ищеца, се установява, че ищецът, чрез майка му и законен представител Д.П. и чрез пълномощник адв. М.Н. от САК е предявил застрахователната си претенция в ответното дружество ЗД “***” АД да му бъде изплатено застрахователното обезщетение. С молбата си до ответника ищецът е заявил искане да му бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 15000 лв. Със същата молба ищецът е приложил заверени преписи от съставения за ПТП-то Констативен протокол No*** и медицинска документация, посочена в молбата.

Няма писмен отговор от ответника на горната молба.

Исковата молба по настоящето гражданско дело № 774/2021г. е предявена от ищеца срещу ответника на 07.05.2021г., т.е. повече от 3 месеца от подадената молба за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесните увреждания при ПТП.

Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на застрахователно обезщетение до момента.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е допустим.

4

Установи се от събраните писмени доказателства, че е спазен тримесечния срок по чл. 498, ал. 3 от КЗ от искането за доброволно плащане до предявяване на претенцията. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си за заплащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество на 24.11.2020г. като е посочил банкова сметка, а исковата молба е подадена на 0 7.05.2021г., към който момент е бил изтекъл предвиденият в цитираната разпоредба тримесечен рекламационен срок.

Следва да се посочи, че във връзка с посочения срок като предпоставка за допустимостта на иска в Определение № **** от **** г. по ч. т. д. No ***/*** г., I т.о. на ВКС е прието, че и зискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 от КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 от КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е подълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, като по силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или да определи и изплати размера на обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да откаже плащане /т. 2 на чл. 496, ал. 1 / - в посочените в б. “а”, “б” и “в” хипотези. По силата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, когато по застрахователна претенция по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът за произнасяне от застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно, с ал. 4 на чл. 108 от КЗ е предвидено, че отговорът на застрахователя по чл. 492, ал.