Решение № 106 от 05.03.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Мулешков

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20241800500274 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД , гр. Добрич срещу решение № 15 от 29.01.2024 година, постановено по гр.д.№ 193/2022 година, по описа на Районен съд - гр. Самоков, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца Павлов иск срещу ответниците К. С. Ц. от гр. София и Р. С. Г. от гр.

Самоков, с който се иска на осн. чл.135, ал.1 ЗЗД да бъд ат обявени за недействителни по отношение на ищеца договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен между ответниците на 16.07.2020 г. с нотариален акт № 168, т. I, рег. № 1737, д. № 160/2020 г. на нотариус Б.лав Механджийски, с район на действие съдебния район на РС - Самоков, както и договор за доброволна делба на недвижим имот, сключен между ответниците на 16.07.2020 г. с нотариална заверка на подписите им, извършена с акт № 167, т.

I, рег. № 1736/16.07.2020 г. от нотариус Б.лав Механджийски.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения от въззивния жалбоподател иск бъде уважен. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с установените по делото факти и материалния закон (неприлагане на презумпцията по чл.135, ап.2 от ЗЗД) и постановено при пълна липса на мотиви и необсъждане на събрани и приети по делото 1 доказателства, релевантни за знанието на третото лице. Сочи се, че формираното вътрешното убеждение на съда за оборване на законова презумпция и респективно за недоказване на знанието на третото лице е резултат от допуснати съществени грешки при прилагане на правилата за логическо мислене и на каузалните връзки между явленията. Претендират се и разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни - К. С. Ц. и Р. С. Г. са депозирали писмени отговори на въззивната жалба, с които я оспорват, като неоснователна, искат да бъде оставена без уважение и бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд – Самоков, като правилно и законосъобразно. Считат, че презумпцията за знание от страна на втория ответник – приобретател на прехвърлените имоти не е оборена, евентуално – че е оборена от тях, чрез допуснатият им до разпит пред въззивната инстанция свидетел Л. Х. – кмет на с.Г.. Поддържат възражението си, че е преклудирано правото на ищеца да уточнява с исковата молба, че Р. Г. е сестра на К. Ц., променяйки основанието на иска си в такова по чл.135, ал.2, хипотеза последна.

Не претендират разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице - ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Софийски окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгл. нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД - за прогласяване на относителна недействителност на две сделки, за които кредиторът на прехвърлителя твърди, че го уврежда. За да бъде уважен подобен иск, в доказателствената тежест на ищеца е да докаже следните факти: качеството си на кредитор, без да е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно; увреждащо действие за кредитора - всяко фактическо или правно действие, което затруднява или осуетява осъществяването на правата на кредитора; знание на длъжника за това, че има задължение към кредитора; времето на извършване на увреждащото действие - с оглед определяне на предпоставките по ал. 1 или ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД; при увреждащо действие след възникване на задължението - при възмездни сделки следва да се установи знанието на третото лице за увредата на кредитора, а при безвъзмездни сделки - знание за увреда не се изследва, т. к. е налице намаляване имуществото на длъжника; ако третото лице е роднина на 2 длъжника - съпруг, низходящ, възходящ, брат, сестра, то знанието се презюмира.

По делото първият елемент от фактическия състав на нормата на чл. 135 от ЗЗД - качеството кредитор за ищеца „ВиК Добрич“ АД се установява от ф а к т а , че ищецът „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД се явява кредитор на ответника К. Ц. по парично вземане за заплащане на сумата 6695708 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо престъпление, за което е признат за виновен с влязла в сила на 18.03.2021 г. присъда по НОХД № 310/2014 г., по описа на Окръжен съд - Добрич. Деянието на ответника Ц. съставлява престъпление, извършено в периода от месец ноември 2011 г. до 19.03.2012 г., поради което в края на този период вземането е възникнало в този размер и е станало изискуемо по силата на чл. 45 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, независимо, че е б и л о установено по основание и размер по-късно, с влизане в сила на 18.03.2021 г. на присъдата в гражданско-осъдителната й част.

Процесните договори са били сключени след възникване на това вземане.

На 16.07.2020 г. между ответниците Р. Г. и К. Ц. е сключен договор за доброволна делба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите им, извършена с акт № 167, т. I, рег. № 1736/16.07.2020 г. от нотариус Б.лав Механджийски, с район на действие съдебния район на РС - Самоков. По силата на този договор в дял на ответницата Р. С. Г. се дава и тя се съгласява да получи и да стане изключителен собственик на следния недвижим имот, находящ се в с. Г., Община С., ***, а именно поземлен имот с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на същото село, целият с площ по скица 1396 кв. м., с номер по предходен план 513, кв. 76, парцел XV, при граници и съседи на имота съгласно скица на АГКК: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, заедно с построената в същия поземлен имот двуетажна селскостопанска сграда с площ от 45 кв. м. с идентификатор *** по КККР на селото.

Посочено е в договора, че за уравнение на дяловете в съсобствеността между страните ответницата Р. Г. заплаща на К. Ц. сумата от 3484,90 лв.

Страните са заявили в договора, че тази сума е платена напълно и в брой преди подписване на договора, както и че със сключването му напълно са уредили имуществените си интереси на съделители, направили са си взаимни отстъпки и никои от тях не може да има претенции към другия за в бъдеще.

Договорът за доброволна делба, по силата на който един от съсобствениците става изключителен собственик на съсобствен имот срещу заплащане на парично уравнение на дяловете на останалите съсобственици, е възмезден договор. Ищецът не е изложил доводи срещу възмездния характер на този договор, нито е оспорил обстоятелството, че посочената в договора сума за уравнение на дяловете е платена от ответницата Р. Г. на ответника К.

3

Ц..

С нотариален акт № 168, т. I, рег. № 1737, д. № 160/2020 г. на нотариус Б.лав Механджийски, на 16.07.2020 г. е сключен договор за продажба, с който ответникът К. Ц. е продал на ответницата Р. Г. собствения си недвижим имот, находящ се в с. Г., Община С., ***, а именно двуетажна жилищна сграда със застроена площ 73 кв. м. с идентификатор *** по КККР на селото, ведно с отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, със същата негова индивидуализация, както в гореобсъдения договор за доброволна делба, за сумата 9000 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил от купувача лично, напълно и в брой преди подписване на договора.

Възмездният характер на договора за продажба също не е оспорен от ищеца.

Сключването на тези договори несъмнено уврежда ищеца, защото неговият длъжник - ответникът К. Ц. се е разпоредил със свои недвижими имоти, годни да бъдат обект на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането му, върху които осъществяването му би било невъзможно за реализиране.

По смисъла на чл. 135 ЗЗД лице, което има качеството на кредитор може да е всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е погасено, като не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо. За легитимацията на ищеца по този иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените от ищеца факти, освен ако то е отречено със сила на пресъдено нещо. Страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД установява качеството си на кредитор без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Когато кредиторът предяви само Павлов иск, без да го съедини с иск за вземането си, както е в конкретния случай, правоотношението, от което произтича вземането не става предмет на делото (в този смисъл е Решение № 35 от 12.04.2018г. на ВКС по гр.д. № 1783/2017, III г.о. ВКС, Решение № 224 от 30.10.2014г. на ВКС по гр.д. № 2310/2014, III г.о. ВКС). В този смисъл настоящия съдебен състав намира, че ищецът е доказал първата материалноправна предпоставка.

По отношение на увреждащото действие, което ищецът следва да докаже, за да бъде уважен предявения от него иск, следва да се отбележи, че това е винаги конкретно действие - всеки правен и/или фактически акт, с който се засягат права. Доказването следва да обхваща и времето на извършване на действието с оглед на разграничението между фактическите състави по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Разпоредителните възмездни сделки, чиято относителна недействителност се иска да бъде прогласена спрямо ищеца са подробно описани по-горе с предмет, страни, цена и дата.

При преценката за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД и в двете хипотези - по ал. 1 и по ал. 3, съдът изследва наличието на втората обективна материалноправна предпоставка от фактическия състав - дали атакуваното действие, в случая правна сделка, е от естество да увреди 4 кредитора.

Съгласно константната съдебна практика, в това число и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 149/12.11.2013г. по т.д. № 422/2012г. ТК, I г.о. ВКС, Решение № 97 от 30.05.2013г. по гр.д. № 442/2012 IV г.о. ВКС и др.,увреждане е налице за кредитора при всяко действие на длъжника - всеки правен и/или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването правата на кредитора спрямо длъжника, включително, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в това число и извършено опрощаване на дълг, или обезпечаване на свой или чужд дълг към друг кредитор. Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, поради което не стои на изследване въпросът дали кредиторът би могъл да се удовлетвори от друго имущество. Последният не може да бъде ограничаван от кое точно имущество на длъжника да удовлетвори вземането си в хипотеза на принудително изпълнение и при извършени от длъжника действия, чрез които той се разпорежда и/или обременява имуществото си, субективно право на кредитора е да прецени дали за обезпечи събиране на вземането си чрез предявяване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Поради това съдът намира, че в случая безспорно е налице увреждащо действие от страна на длъжника.