Определение № 184 от 30.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 30.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20253000600246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 НПК.

Постъпил е частен протест от Търговищка окръжна прокуратура срещу определение от 05.06.2025г. по нохд №42/25г. на Търговищки окръжен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Протестът като подаден в срок е допустим, а разгледан по същество се явява и основателен.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на прокуратурата съдът е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице. Последното според съда се изразява в липсата на конкретика в обвинителния акт по отношение механизма на извършване на деянието, загатва се за наличие евентуално на посредствено извършителство, в която връзка се счита, че неустановяването, съответно непровеждането разпит на лицето М., което по твърдение на подсъдимия водело счетоводството на търговското дружество, е наложително.

Тези съображения на първия съд не срещат разбиране у въззивния.

В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени престъплението, в което подсъдимият е обвинен, както и времето, мястото и начинът му на извършване. Установено е (и посочено), че подс.М. А. е едноличен собственик на капитала на „Проджект къмпани девелопмънт“ЕАД, както и негов представляващ. Данъчно задължени лица съобразно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 ЗКПО са местните юридически лица, каквото несъмнено се явява и посоченото дружество. Съответно задължението за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО е на подсъдимото 1 лице – като представляващ задълженото дружество. Както правилно е посочил прокурорът изпълнителното деяние на престъплението по чл.255 ал.1 т.1 НК се осъществява чрез бездействие (неподаване на дължима по закон декларация). При тази хипотеза е трудно мислимо наличието на посредствено извършителство – задължението за извършване на определено действие (подаване на декларация) е в тежест на управителя/представляващия, а не на евентуално упълномощено лице, каквото би могъл да бъде счетоводителят.

Аналогичен случай е разгледан в решение №136/24.03.2025г. по к.д.

№1009/2024г. на ВКС на РБ, ІІ н.о. Друг е въпросът, че доколкото в случая се касае за ЕАД с едностепенна система на управление то следва да бъде установено на кой/кои от членовете на съвета на директорите е възложено управлението на дружеството и какви са правомощията на управителя/управителите по отношение приходните органи. Въпреки че от доказателствата по делото става ясно, че именно М. А. е лицето по т.3 от Тълкувателно решение №4/12.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК.

По тази причина дори и при наличие на упълномощаване на лицето М.

(евентуален счетоводител) да представлява дружеството пред данъчните органи, то нейният разпит не е наложителен. Още повече, когато това лице е в неизвестност. От друга страна соченият от съда протокол за разпит на А. в качеството на свидетел не може да бъде годно доказателствено средство, след като лицето вече е привлечено в качеството на обвиняем. В което качество се е възползвал от правото си да откаже да дава обяснения.

Що се касае за неизпълнението указанието в определение №300/29.12.2022г. по вчнд №322/2022г. на Варненски апелативен съд – такова произнасяне от прокурора би било необходимо само при прекратяване на наказателното производство, защото по аргумент от текста на чл.304 НПК то следва да бъде прекратено, когато деянието не съставлява престъпление въобще, а не само когато не съставлява престъплението, за което производството е образувано. Понастоящем обаче с обвинителния акт на подсъдимото лице е предявено обвинение по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 НК, като преди това А. е привлечен в качеството на обвиняем за същото престъпление – л.98 т.9 от д.п. А според застъпената теза в т.2 на Тълкувателно решение №2/ 7.10.2002г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, „съществува само едно последно формулираното обвинение, по което прокурорът може да реши да внесе обвинителен акт, без да е длъжен да се произнася по предходните обвинения“. А в случая дори няма и предходни обвинения.

Поради изложеното и не може да бъде споделено виждането на първия съд, че обвинителният акт страда от пороци. Напротив – в този си вид той макар и кратък напълно отговаря на изискванията, поставени пред него от разпоредбата на чл.246 НПК и становището на ВКС на РБ, залегнало в ТР 02/2002г., а поради това и дава възможност на обвиняемото лице да разбере в какво е обвинено, т.е. гарантирано е правото му на защита. Не са допуснати при изготвянето на обвинителния акт нарушения, които да обосноват 2 прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

Като е приел противното съдът е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който в рамките на настоящата проверка следва да бъде отменен, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдебното производство.

Поради това и на основание чл.345 ал.1 НПК вр. чл.249 ал.3 НПК Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 05.06.2025г. по нохд №42/25г. на Търговищки окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Търговищки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3