Решение № 3722 от 21.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3722 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20221100107350 по описа за 2022 година

Предявeни са от П. К. Г. против „ЗД „Б.и.“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецъ т твърди, че на 22.03.2022 г. настъпило пътно-транспортно произшествие в гр.

София по вина на водача на л.а "Смарт МЦ-01“ с рег. № СВ **** КТ – Б. Т. И.. Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил телесни повреди: счупване на горния край на десен хумерус – закрито, както и контузия на главата, контузии и подкожни кръвонасядания на челото вдясно и на носа, от които претърпял неимуществени и имуществени вреди, изразили се в болки и страдания и разходи за лечение, за които застрахователят му дължал обезщетение в размер на 35 000 лв. за неимуществените вреди и 115 лв. за имуществените вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищеца деликвент е било виновно и противоправно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и посочените от ищеца вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който пресичал на необозначено за това място и без да се увери в собствената си безопасност, не съобразил разстоянието до приближаващото МПС, както и неговата скорост на движение; оспорва размера на претендираните обезщетения. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За да бъдат уважени исковете ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/ за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;

2/ за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/ да докаже размера на дължимото обезщетение.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а "Смарт МЦ-01“ с рег. № СВ **** КТ е била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”.

Видно от одобрено от съда споразумение от 24.10.2023 г. по НОХД № 20221110210452 на СРС, 19 състав, подсъдимата Б. Т. И. се е признала за виновна в това, че на 22.03.2022 г., около 07:30 часа, в гр. София, по бул. „Луи Пастьор”, с посока на движение от бул. „Царица Йоанна” към ул. „Търново”, в района на кръстовището, образувано с ул. „Димитър Талев“, при управляване на лек автомобил марка „Смарт”, модел „МЦ 01”, с peг. № СВ **** КТ, на прилежащата пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътни знаци А-18 и Д-17 от ППЗДвП, е нарушила чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не е пропуснала пресичащия по пешеходната пътека в посока от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, пешеходец П. К. Г. и е реализирала пътно-транспортно произшествие с него, като го е ударила с предната част на автомобила и по непредпазливост му е причинила средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост, което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни“, като деянието е извършено на пешеходна пътека и осъществява състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. “а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от Наказателния кодекс, за което на подсъдимата, на основание чл.

381, ал. 5 от НПК вр. чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. “а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3, вр. чл. 2, ал. 2, връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, като, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, така определеното наказание е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. “а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимата е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца.

Съгласно чл.383, ал. 1 НПК, одобреното от наказателния съд споразумение има значението на влязлата в сила присъда, поради което и на основание чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на одобреното от наказателния съд споразумение, на основание чл.300 от ГПК, настоящият състав приема за установено по делото противоправното поведение на водача, неговата вина и съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/причинената средна телесна повреди на ищеца П. К. Г., описана в споразумението/, както и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е изслушана медицинска експертиза, изготвена от вещо лице - травматолог, чието заключение съдът кредитира 2 като компетентно и обективно дадено. Видно от същото при катастрофата ищецът е получил следните телесни повреди: контузия и подкожен кръвоизлив на главата в дясната челна област; счупване в горния край на дясната раменна кост - големия туберкул; охлузвнане на лявото коляно.

Контузията и подкожния кръвоизлив на главата са причинили болки и страдания на пострадалия.

Счупването в горния край на дясната раменна кост е причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за около 2,5 - 3 месеца. Ищецът е претърпял болки и страдания непосредствено след катастрофата с голям интензитет за около 7-8 дни, както и след сваляне на превръзката за около 14-15 дни; болки с умерен интензитет за около 35 дни, когато крайникът е бил обездвижен, и болки с по-малък интензитет след втория месец до 3-4 месеца.

Ищецът не е могъл да се самообслужва за около 2 месеца, през което време му е била необходима чужда помощ. Необходимо е било да спазва щадящ режим при покой на крайника за около 40 дни и да не го натоварва физически за около 2 месеца. Носенето на ортеза за горния крайник е било необходимо за лечението на пострадалия, предвид настъпилото счуване в горния край на дясната раменна кост, като разходите за ортеза възлизат на 115 лв.

При така събраните доказателства, с оглед на одобреното от наказателния съд споразумение и медицинската експертиза, съдът приема за установено по делото, че поведението на водача на лекия автомобил е било противоправно и виновно и е причинило настъпването на катастрофата, както и телесните повреди на ищеца, в резултат на което той е претърпял неимуществени и имуществени вреди, т.е доказани са всички юридически факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП – 82 г.; вида на телесните повреди – средна телесна повреда, изразила се в счупване в горния край на дясната раменна кост, и леки телесни повреди, изразили се в контузия и подкожен кръвоизлив на главата в дясната челна област и охлузвнане на лявото коляно; вида на проведеното лечение – на счупения крайник е била поставена превръзка тип „Дезо“; крайникът е бил обездвижен за 40 дни. Съдът съобрази периодът на интензивни болки и страдания - 7-8 дни непосредствено след катастрофата, както и 14-15 дни след свалянето на превръзката, след което ищецът е изпитвал болки с умерен интензитет за 35 дни, докато крайникът е бил обездвижен, а впоследствие болките са били с по-малък интензитет до края на възстановителния период. Съдът отчете продължителността на възстановителния период – 3-4 месеца. От заключението на медицинската експертиза се установи, че ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно за около 2 месеца, през което време е зависел от чужда помощ в битовохигиенното си обсулжване. Съдът съобрази силния стрес и негативните емоционални преживявания на пострадалия по време на катастрофата и периода на възстановяване. От друга страна, по делото липсват доказателства да са останали трайни последици за неговото здраве.

Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2022 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 25 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 35 000 лв., следва да бъде отхвърлен.

По иска за имуществени вреди:

От медицинската експертиза и представената по делото фактура № 4000380/01.04.2022 г. с касов бон към нея се установява, че ищецът е направил разходи за ортеза в размер на 115 лв., които са били необходими за неговото лечение, поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло.

3

По възражението за съприничяване на вредите:

Възражението е неоснователно.

От споразумението на наказателния съд се установи, че катастрофата е настъпила върху пешеходна пътека, докато ищецът е пресичал пътното платно. Не са ангажирани доказателства от ответника пострадалият да е допринесъл с поведението си за настъпване на катастрофата.

По законната лихва:

Законна лихва се дължи от най-ранния момент на уведомяване на застрахователя за дължимото обезщетение/чл.429, ал.2 и ал.3, към ко йто препраща чл.493, ал.1, т.5 от КЗ/, а в конкретния случай това е датата на получаване на застрахователната претенция – 01.04.2022 г., от която следва да се присъди лихвата.

По разноските:

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 672,07 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

При определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника съдът не уважи възражението за прекомерност на разноските, направено от ищеца, тъй като минималният размер на адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.4 от НМРАВ е 3459.20 лв., а ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в по-малък размер от 2360 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. Н.-Т., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2968, 91 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер 1050 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 214.56 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗД "Б.и.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

**** да заплати на П. К. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, кв. **** - за адв. М. Н. – Т., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от следните телесни повреди: счупване в горния край на дясната раменна кост - големия туберкул; контузия и подкожен кръвоизлив на главата в дясната челна област; охлузване на лявото коляно, настъпили при пътно-транспортно произшествие на 22.03.2022 г., причинено по вина на водача Б. Т. И., при управление на лек автомобил „Смарт МЦ01“ с рег. № СВ **** КТ, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 35 000 лв.