Решение № 1280 от 09.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1280 гр. София, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501754 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 2732/26.05.2023 г., постановено по гр.д. №13023/2022г. по описа СГС, ГО, 17 състав, е частично уважен осъдителен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, като „Струга 6“ ЕООД, ЕИК 203021560, е осъдено да заплати на В. В. М., сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и психически дискомфорт от седемнадесет публикации в печатното и онлайн издание на вестник „Труд“ в периода 17.08.2021г. - 09.12.2021г., съдържащи обиди и накърняващи честта и достойнството на ищеца, ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 600 лева разноски.

Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лева, като неоснователен в тази част.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник „Струга 6“ ЕООД, ЕИК 203021560 оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявения иск.

Посочва, че в постановеното от СГС решение липсва напълно обсъждане на доводите на ответника. Не са коментирани доказателствата, приложени във връзка с наемните отношения между страните, и конкретно платежните нареждания от есента на 2021г. и кредитното известие, с което г-н М. /като министър/ е върнал платените от „Труд медиа“ суми. От 1 значение е това дали системно изнасяната информация от г-н М. относно неплатените наеми от вестник „Труд“ е вярна, или не. Прилага доказателства, видно от които вестникът няма неплатени задължения. Дори напротив - Министерство на културата е възстановило с кредитно известие преведени суми. Въпросът дали наеми или други са дължими или не все още е висящ в съда, но г-н М. официално и многократно е обявявал, как медиата е затънала в дългове и „ощетява държавата“ - това са клеветнически, неверни и обидни твърдения, и защитата срещу тях е напълно оправдана! Г-н М. е имал за трибуна дори тази на Народното събрание, откъдето е изложил за пореден път неподкрепените си с доказателства обвинения към дружеството- наемател. Твърди категорично, че към момента няма нито едно влязло в сила съдебно решение, съгласно което „Труд“ /или свързано с медиата дружество/ дължи каквито и да е пари на Министерство на културата. Няма издадени изпълнителни листове, нито каквито и да е подобни процедури по събиране на вземания. Затова е изключително груба от страна на министъра нападката срещу „Труд“ и П. Б. - как системно са ощетявали държавата. Налице е публично набеждаване и озлочестяване, без съд и без доказателства, и то от името на министър! Съвсем нормален и реципрочен е отговорът на медиата - че М. лъже, че е налице политическа атака, репресия и злоба. Правилно СГС посочва, че финансовите отношения между министерството и „Южен кръст 2001“ не следва да се използват за охулване на насрещната страна. Точно това е стореното от г-н М.. Именно от него е стартирана атака и манипулация - действия, които според СГС са налице само от страна на вестника. Посочва, че в процесния период в. „Труд“ не е единствената медия, която е отразила или подложила на критика събития, свързани с ищеца и дейността му като министър на културата. Налице са множество статии и публикации на други медии и обществени личности, които по един или друг начин са критикували проф. М.. Отделно, ищецът не е представил доказателства за периода и размера на претърпените вреди, а последните следва да бъдат доказани пълно и главно именно от него. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. В. М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Счита, че страните по настоящето дело, а именно проф. В. М. и „СТРУГА 6“ ЕООД, не кореспондират на страните по споменаното от ответника наемно правоотношение, а именно Министерство на културата и „Южен кръст 2001“ ЕООД. Така, единствената пресечна линия е в това, че синът на управителя на „СТРУГА 6“ ЕООД, който е и главен редактор на вестник „Труд“, е управител на дружеството „Южен кръст 2001“ ЕООД. По отношение на тези обстоятества, в решението на СГС е ясно посочено и отбелязано, че „Причината за тенденциозната и негативна кампания срещу М. се корени във възникнали спорове между наемодателя, в лицето на Министерство на културата и наемателя ,,Южен кръст 2001" ЕООД на помещения в сграда на ул. „ Лъчезар Станчев “ № 7 в гр. София. ", както и това, че „ Недопустимо е юридически спор между правни субекти, чието разрешаване е от компетентност единствено и само на съда, да бъде представен на обществото по начин, отразяващ гледната точка само на едната страна. Използвайки прийомите, влиянието и силата на „ четвъртата власт ", издателят на вестник „ Труд “ е предприел кампания за дискредитиране, очерняване и унижение на ищеца, срещу генериране на съчувствие и подкрепа в своя полза. Този подход за представяне на 2 собствената истина не може да се нарече „добросъвестно журналистическо разследване.

,,Действително, положението на В. М. в периода август - декември 2021 г. на публична личност налага по-висок праг на търпимост към критични изказвания по отношение на негови действия и бездействия. В случая обаче публикациите са основани изключително на гледната точка на наемателя на помещения в сградата, обитавана от журналисти на вестник „ Труд “ и пристрастността на медията в конфликта с министерство на културата е очевидна “. Изтъква факта, че правилата за обективност и добросъвестност изискват да се отрази и гледната точка на другата страна в спора, като действително такава възможност не е дадена на проф. М.. Нещо повече, отново е обърнато внимание на обстоятелството, че ответникът е използвал трибуната на вестника изключително за представяне единствено на собствената позиция, „която е поднесена на читателя като „истина“ в противовес на извършеното от „лъжеца “ М. “, както и ,по този начин от обществото се очаква да бъде „съдник“ в конфликт, който не го засяга“. В този смисъл внушенията на медията за нарушаване на свободата на словото се опровергава от постоянната и безнаказана агитация срещу висша публична личност. СГС е обсъдил и окончателното решение № 1455/09.02.2023г. по адм.д.

№ 6195/2022 г. по описа на ВАС, IV 7 отд., съгласно което жалбата на „Южен кръст 2001“ ЕООД срещу заповедта на областния управител за изземване на помещенията на ул.

„Лъчезар Станчев“ № 7, е оставена без уважие. Намира, че в в процеса на подетата негативна медийна кампания са използвани ред обидни епитети, обрисуващи М. като агресор, зъл вандал, лъжец и бездарник. Тенденциозната и преднамерена атака срещу личността му представлява отмъщение и реваншизъм за действия, които е предприел за защита на правата на държавата върху отдадени под наем обекти. Несъгласието с действията му е изразено по недостоен начин, а Фокусът на общественото внимание към ,,чудовищната“ му личност цели да го „накаже“ за извършването им. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът В. В. М. твърди, че в периода от 17.08.2021г. до 09.12.2021г. е бил подложен на преднамерена, невярна, обидна и клеветническа кампания обективирана в общо 17 бр. печатни и онлайн издания на вестник „Труд“, в резултат на които преживял интензивни и продължителни отрицателни емоции, стрес, тревога, обида и възмущение. Претендира обезщетение в размер на 100 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата от 09.12.2022г. до окончателното изплащане и разноски.

Ответникът „Струга 6“ ЕООД оспорва иска по основание и размер, като твърди, че не е възложител на написването на материалите. Освен това в процесния период от време и други медии отразили процесното събитие. Информацията представлява резултат от добросъвестно журналистическо разследване, липсва причинна връзка между сочените вреди и публикациите, а целта на статиите била уведомяване на обществото за възникналия 3 спор. Авторът не е използвал клеветнически изрази, а е предоставил обективна информация, която отговаря на обективната истина. В този период ищецът се ползва и с по-ниска степен на защита в кръга на извършваната от него дейност като публична фигура, а именно министър на културата.

От фактическа страна се установява, че в периода 17.08.2021 г. - 09.12.2021 г. във вестник „Труд“, чийто издател е „Труд Медиа“ ЕООД, ЕИК 2030215601, /сега Струга 6 ЕООД/ са публикувани 17 статии, отразяващи конфликта между Министерство на културата, представлявано от ищеца М. към този момент, и издателството на в.Труд по повод сключен наемен договор между „Южен кръст 2001“ ЕООД /наемател/ и министерство на културата /наемодател/ във връзка с ползването на помещения в сградата на ул. „Лъчезар Станчев“ № 7 в гр.София. В предоставения имот /публична държавна собственост/ се е помещавала редакцията на печатното издание. От своя страна, наемодателят, чрез Министерство на културата, в лицето заемащия към 2021г. длъжност служебен министър на ведомството проф.В. М., е предприел действия по упражняване на правата на наемодател за прекратяване на същия, поради виновно неизпълнение на задължението за плащане на две наемни вноски и консумативи. Възникналият между страните конфликт е пренесен в медийното пространство, като трайно е заел общественото внимание. Процесните 17 на брой публикации са поместени в периода от 17.08.21г. до 09.12.21г. Автор на всеки от журналистическите материали е главният редактор на в.„Труд“ и управител на „Струга 6“ ЕООД, в лицето на П. Б.. Видно от справка в търговски регистър, на 07.11.2022г. е вписана промяна в наименованието на дружеството-издател от „Труд Медиа“ ЕООД на „Струга 6“ ЕООД.

Между наемателя „Южен кръст 2001“ ЕООД и наемодателя Държавата, представлявана от Министерство на културата, са налице две предходни съдебни производства, едното от които е приключило с влязло в сила съдебно решение, а второто е висящо пред ВКС. От съдържанието на същите са безспорно установени следните факти: С договор за наем № РД11-00-14/12.03.2012г., сключен въз основа на Заповед № РД 09-45/21.02.2012 г. на Министъра на културата за определяне на наемател след проведена тръжна процедура за отдаване под наем на имот- публична държавна собственост, представляващ сграден комплекс, находящ се в гр.София, район Изгрев, ул.”Лъчезар Станчев” № 7, е предоставил на „Южен кръст 2001“ ЕООД следните обекти: 1./ Обособен обект с обща площ 365.05 кв.м., находящ се на трети етаж в блок 4; 2./ Обособен обект с площ от 93.87 кв.м., находящ се на втория етаж в блок 5Б. Съгласно т.2 от раздел II наемодателят предоставя имотите срещу месечен наем в размер 2 547 лева без ДДС или 3 056.40 лева с ДДС като цената съгласно т.3 е дължима до 5-то число на текущия месец. Съгласно т.13 от раздел VII при неизпълнение на задълженията по раздел II, т.3 от договора, наемателят дължи неустойка в размер 0.5% от дължимия наем за всеки просрочен ден, но не повече от размера на месечния наем. С втори договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015г., сключен на основание Заповед № РД 09227/30.04.2015 г. на Министъра на културата за определяне на наемател, след проведена тръжна процедура за отдаване под наем на имот- публична държавна собственост 4

Министерство на културата предоставило на „Южен кръст 2001” ЕООД за временно и възмездно ползване части от недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ сграден комплекс, находящ се в гр.София, район Изгрев, ул.”Лъчезар Станчев” № 7, а именно: 1./ Обект № 1 с полезна площ 342.39 кв.м., състоящ се от 13 бр. кабинети, коридор, WC, намиращ се на 3-ти етаж (кота+6,80) в бл. 4 на сградния комплекс;