Решение № 527 от 15.11.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Т., 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Т., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боряна Ст. Петрова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело № 20213530100815 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че по гр.д.№ 162/1999 по описа на ОС- Т. против него, в полза на ответницата е издаден изпълнителен лист за сумата от 11 859.20 лв., главница по договор за заем, ведно със законната лихва от 03.02.1999 година. На 23.10.2006 година ответницата е депозирала молба за образуване на изпълнително дело, въз снова на която е образувано изп.д.№ 359/06 по описа на ЧСИ АЗ. Твърди, че последното изпълнително действие по делото, предприето от ЧСИ е на 26.10.2013 година- насрочване на публична продан на движими вещи. На 07.01.2014 година, публичната продан е обявена за нестанала. От тогава и до момента не са предприемани никакви изпълнителни действия, нито са искани такива от взискателя.

Поради това и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, делото е прекратено по силата на закона, на 15.11.2015 година. Ищецът счита, че вземането на взискателя по изпълнителното дело е погасено по давност, настъпила, след издаване на изпълнителния лист, което поражда за него правен интерес от установяване на недължимостта на това вземане. Порди горното моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответницата сумата от 11 859.20 лв. присъдена по гр.д.№ 162/1999 година по описа на ОС-Т.. Претендира присъждане на разноските.

Ответницата оспорва предявения иск, с твърдението, че вземането и не е погасено по давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Видно от приложеното изпълнително дело № 359/06 по описа на Частен съдебен изпълнител с рег.№769, с район на действие ОС Т., същото е образувано на 23.10.2006 година въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.10.2000 г. по гр.д.№ 162/99 по описа на ОС- Т., за сумата от 11 859.20 лв., ведно със законната лихва от 03.02.1999 година, сумата от 273.86 лв., 1 лихва за забава и разноски. Изпълнителният лист е издаден в полза на ответницата З. СП. З. против ищеца Ф. С. С.. Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя. Предприети са принудителни мерки за събиране на вземането на взискателя а именно- описи на движими и недвижими вещи на длъжника. Насрочена е публична продан на движими вещи на 19.11.2013 година., която с протокол от 07.01.2014 година е обявена за нестанала. Това е последното извършено по делото изпълнително действие. След това изпълнително действие е последвал период, през който нито са извършвани изпълнителни действия по делото, нито са били инициирани такива от страна на взискателя.

Въз основа на събраните доказателства съдът прави следните изводи:

Ищецът в настоящото производство и длъжник по изпълнителното дело, твърди, че вземането по издадения изпълнителен лист се е погасило по давност поради факта, че в изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено, поради това, че по него в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия. И от издаването на изпълнителното основание е изтекла пет годишна давност. Ищецът твърди, че не дължи изпълнение освен, поради изтекла давност.

Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо. В настоящия случай ищецът се позовава именно на такъв факт - изтекла погасителна давност за задължението по изпълнителното дело. Вземането, дължимостта на което се оспорва от ищеца произтича от издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение, от 31.10.2000 г. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 359/06 по описа на Частен съдебен изпълнител с рег.№769, с район на действие ОС Т., на 23.10.2006 година. По това изпълнително дело, последното изпълнително действие от съдебния изпълнител, иницирано от взискателя, е насрочена е публична продан на движими вещи на 19.11.2013 година., която с протокол от 07.01.2014 година е обявена за нестанала. От тогава действия по делото не са извършвани, не са поискани и от взискателя други такива. Т.е. в период по-дълъг от две години валидни действия по изпълнителното дело не са извършвани. За да се прекъсне давността за погасяване на вземане в изпълнителния процес, съгласно разпоредбата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, то следва да се предприемат действия за неговото принудително изпълнение. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Като това прекратяване,т.нар. „перемция“, настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да я прогласи със своя акт. Когато прекратяването е по силата на закон, прекратителния ефект настъпва с осъществяването на съответните правнорелевантни факти- в случая липсата на валидни изпълнителни действия в продължение на две години, без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Дори и това да не е направено от съдебния изпълнител всички предприети след 2 това изпълнителни действия се обезсилват по право. Така прекратяването настъпва по право, а новата давност започва да тече от предприемане на последното по време изпълнително действие. Поради изложеното, съдът приема, че изпълнително дело № 359/06 по описа на Частен съдебен изпълнител с рег.№769, с район на действие ОС- Т. , с последно действие по изпълнението 19.11.2013 год. е прекратено по право на 19.11.2015 год. Поради така изложените съображения съдът намира, че и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Следва да се признае за установено, че ищецът Ф. С. С. не дължи на З. СП. З. сумата от 11 859.20 лв.

С оглед изхода на спора, ответницата следва да заплати, направените от ищеца разноски по делото, в размер на 479.57 лв., представляваща заплатена държавна такса.

Съгласно представения договор за правна помощ, сключен между ищеца и упълномощения от него адвокат, на ищеца е оказана правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Поради горното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на адв.В.Ф. С.

АК-София, гр.София, ул.“Гулият“, № 31, ет.1 офис-партер, възнаграждение за процесуално представителство на ответника по делото, определено по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 885.78 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ф. С. С. ЕГН ********** от гр.Т., съдебен адрес гр.София, ул.“Гулият“, № 31, ет.1 офис-партер, адв.В.Ф. С. АК-София, че НЕ ДЪЛЖИ на З. СП. З. ЕГН ********** от гр.Т., ул.“Ивайло“, № 12 сумата от 11 859.20 лв., по изп.д. № 359/06 по описа на Частен съдебен изпълнител с рег.№769, с район на действие ОС- Т., на основание чл.439 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Т.: _______________________

3