Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 49794 от 03.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55042/2024
Вид
Определение № 49794
Подписан
03.12.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49794 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110155042 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника И. К. С. за изменение на постановеното по делото прекратително определение от 26.06.2025г. в частта за разноските, с която в тежест на този ответник е възложено заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

В молбата се поддържа, че ответникът не е станал повод за образуване на делото, тъй като не е получавал от топлофикационното дружество покана да заплати процесните задължения, респ. не е бил уведомяван за тях по какъвто и да било начин, а и не е имал знание за съществуването и размерите им, тъй като е наследник на починалия собственик на топлоснабдения имот. Евентуално, счита, че общо определеният размер на юрисконсултското възнаграждение е прекомерен, а и присъждането му води до неоснователно обогатяване на ищеца.

В законоустановения едноседмичен срок не е постъпил отговор на искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Съдът намира искането за изменение на определението от 26.06.2025г. в частта за разноските за процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (едноседмичен за обжалване прекратителното определение) от лице с правен интерес да иска изменение на акта в съответната част.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

На първо място, следва да се изясни, че принципно, дължимостта на юрисконсултско възнаграждение в полза на страната- юридическо лице, представлявана от юрисконсулт, следва от нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, която- в отлика от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, не предпоставя присъждането му в полза на страната от доказване на реалното извършване на разхода.

Наред с това, в случая според настоящия съдебен състав, в полза на ищеца се следва юрисконсултско възнаграждение, тъй като плащането от ответника е извършено в хода на производството, с което същият е признал съществуването в правната му сфера на изискуемо към датата на предявяване на исковете парично задължение, възникнало на посоченото в исковата молба основание и в претендирания с нея размер. Същевременно, доводите, касаещи узнаването от ответника на възникването и размера на дълга му, съставляват единствено житейско обяснение за липсата на плащане в срок, но не са годни да променят правния извод, от значение за разпределяне на отговорността за разноските, че същият е станал повод за образуване на делото, бидейки носител на неплатени в срок парични задължения, за които, както бе изяснено, не се оспорва, а напротив- конклудентно се 1 признава, че са възникнали от поддържаното от името на ищеца договорно правоотношение, чието съдържание включва срок за заплащане на цената на топлинната енергия, поради което и не предполага изпращане на нарочна покана до потребителя както с оглед настъпването на изискуемостта на задължението, така и с оглед поставянето на клиента в забава.

Определеният от съда общ размер на юрисконсултското възнаграждение, противно на поддържаното от ответника, не е прекомерен, доколкото е определен в минимален размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 (в приложимата в случая редакция, обн. в ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима по арг. от нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП.

По изложените съображения искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника И. К. С., съдържащо се в молба с вх. № 278122/2025г., за изменение на постановеното по делото прекратително определение от 26.06.2025г. в частта за разноските, с която в тежест на този ответник е възложено заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2