Решение № 5890 от 31.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5890 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100503467 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Фондация „С.НА Б.”, ЕИК *******, представлявано от председателя И.В., срещу действията на ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 20248510400299, изразяващи се в налагане на запор върху банковите сметки и налагане на възбрани върху недвижими имоти на Фондация „С.НА Б.”, както и срещу постановлението на ЧСИ за разноските от 13.02.2024 г., с което са приети за събиране такси по ТТРЗЧСИ и юрисконсултско възнаграждение на взискателя Столична община.

В жалбата се сочи, че преди връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника съдебният изпълнител не само е запорирал, но и вече е изтеглил от сметката му пълната сума, включваща главница, мораторни лихви, законни лихви, разноски и такси по изпълнението, и предстои тяхното разпределение. Излага се възражение, че събирайки дължимите суми преди срока за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител е лишил длъжника от възможността да плати доброволно, с което неправилно е приложил закона.

Сочи се, че въпреки получената от „ОББ” АД информация за налични средства по банковата сметка на фондацията, които са били достатъчни за погасяване на задължението, при което не е необходимо да се предприемат други обезпечителни мерки, съдебният изпълнител е наложил възбрани на 7 бр. недвижими имота, което било не само прекомерна, но и излишно обременяваща длъжника обезпечителна мярка. Жалбоподателят възразява, че извършените от ЧСИ действия по налагане на възбраните са в нарушение на чл. 442а, ал. 2 от ГПК.

1

Жалбоподателят, че предприемането на предварително принудително изпълнение преди длъжникът да е бил уведомен, че срещу него е образувано изпълнително дело и преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен от закона и посочен в самата покана за доброволно изпълнение, го е лишило от възможност да възрази своевременно срещу претендираното вземане, наложените обезпечителени мерки и начислените разноски. Излага довод, че тези разноски нямало да бъдат в посочения от ЧСИ размер, ако на фондацията е била предоставена предвидената в закона възможност да изпълни доброволно дължимите плащания. Сочи се, че неоснователно била начислена от ЧСИ два пъти такса по т. 26, допълнителните разноски по т. 31 и таксите за наложени възбрани. С жалбата се отправя искане да се отменят действията на ЧСИ по налагане на запор и възбрани, да се постанови спиране на изпълнението, както и да се отмени постановлението на ЧСИ за разноските.

Взискателят Столична община не е подал възражение срещу жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в жалбата и материалите по изп. дело № 20248510400299 по описа на ЧСИ М.П., намира следното:

Жалбата на длъжника в частта й срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху банковите му сметки и възбрани върху негови недвижими имоти за принудително събиране на дълга по образуваното изпълнително дело, е недопустима.

Действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, са лимитативно посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и това са: постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е надлежно уведомен за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението; както и постановлението за възлагане - поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата продажна цена.

Изброяването на подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител с посочените разпоредби на чл. 435, ал. 2 ал. 3 от ГПК е изчерпателно, от което следва, че всички останали действия, които са извън изрично посочените в тези разпоредби, не могат да се обжалват от длъжника. Защитата на длъжника срещу незаконосъобразно предприетите от съдебния изпълнител действия, извън горепосочените, може да се осъществи по общия исков ред по чл. 441 от ГПК, ако са налице визираните в тази разпоредба предпоставки.

В случая обжалваните от длъжника действия на ЧСИ М.П. по изп. дело № 20248510400299 – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, респ. принудително събиране на суми от сметките му, както и налагане на възбрани върху негови недвижими имоти, не попадат сред визираните в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК действия на 2 съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване пред съда. С оглед на това жалбата на длъжника Фондация „С.ЗА Б.” следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима в частта й досежно извършените от съдебния изпълнител по посоченото изп. дело действия по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и налагане на възбрани върху негови недвижими имоти, и да се прекрати производството по отношение на тази част от жалбата.

С оглед недопустимостта на жалбата в частта й срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и налагане на възбрана върху негови недвижими имоти, следва да се остави без уважение и направеното с жалбата искане за спиране на изпълнението по изп. дело № 20248510400299 по описа на ЧСИ М.П., тъй като спирането на изпълнението по реда на чл.438 ГПК може да се допусне от съда само, когато жалбата е допустима и вероятно основателна.

Жалбата на длъжника срещу постановлението за разноски в изпълнителното производство, представляващо произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, е допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и в законоустановения срок.

С обжалваното постановление за разноските изх. № 9924/13.02.2024 г. по изп. дело № 20248510400299 на ЧСИ М.П. са приети за събиране следните разноски: 1. Такси по ТТРЗЧСИ, както следва: по т. 1 – образуване на изп. дело 24 лв.; по т. 2 – цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ – 60 лв.; по т. 5 – изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл.за връчване на изявление от взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК - 24 лв.; по т. 9 – налагане на запор без извършване на опис- 18 лв.; по т. 10 – искане до съдията по вписвания за вписване или вдигане на възбрана - 90 лв.; по т. 26 – изпълнение на парично вземане – 717,49 лв.; по 26 – изпълнение на парично вземане – 1451,66 лв.; и по т. 31 – допълнителни разноски - 24 лв.;

2. Юрисконсултско възнаграждение - 100 лв.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените в разпоредбата случаи, са за сметка на длъжника. В случая не е налице нито една от посочените в т. 1-3 от чл. 79, ал. 1 от ГПК хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски по изпълнението. Сумата, предмет на образуваното изпълнително дело, не е била платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство /същата е събрана от длъжника в резултат на наложения по образуваното изпълнително дело запор върху банковите му сметки/ и изпълнителното дело не е било прекратено на някое от останалите основания по чл. 433, ал. 1, т. 2-8 от ГПК. Не са налице данни за наличие на основанията по чл. 79, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК, освобождаващи длъжника от отговорност за разноски. С оглед на това неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не дължи изобщо разноски по изпълнителното дело.

Въззивният съд намира, че законосъобразно в тежест на длъжника са възложени и 3 таксите по т. 1 от ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнително дело в размер на 24 лв. /с ДДС/; по т. 2 - за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника и за определяне начина изпълнение от ЧСИ в размер на 60 лв. /с ДДС/; по т. 5 – за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа в размер на 24 лв. /с ДДС/; по т. 9 – за налагане на запор в размер на 18 лв. /с ДДС/; за искане до съдията по вписвания за налагане на 5 бр. възбрани върху недвижим имот – общо в размер на 90 лв. /с ДДС/.

Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителното основание, който размер в случая възлиза на 23 698,17 лв. Така размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в случая възлиза на сумата 1970,27 лв. /с ДДС/, определена съобразно т. 26, б. „г” от ТТРЗЧСИ, а не на сумата 2169,15 лв. /717,49+1451,66/, както е прието от съдебния изпълнител с обжалваното постановление за разноски.

Не са налице основания за събиране на посочената в обжалваното постановление за разноски такса по т. 31 ТТРЗЧСИ, а именно - „допълнителни разноски” в размер на 24 лв. В постановлението за разноски на съдебния изпълнител не е посочено за какви допълнителни разходи от изброените в т. 31 от Тарифата е начислена допълнителната такса в размер на 24 лв., поради което няма основание за възлагане на тази сума в тежест на длъжника. Отделно от това за възлагане в тежест на длъжника на допълнителните разноски по т. 31 от тарифата следва да е издаден документ по Закона за счетоводството /съгласно „забележка” към т. 31/, какъвто документ не се намира в кориците на изпълнителното дело.

Не е налице основание и за възлагане в тежест на длъжника с обжалваното постановление за разноски и на сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело, тъй като няма данни взискателят да е бил представляван от юрисконсулт в процесното изпълнително производство.

С оглед на горното жалбата на Фондация „С.ЗА Б.” е основателна и следва да се уважи само в частите относно приетите за събиране от ЧСИ с обжалваното постановление от 13.02.2024 г. разноски, както следва: в частта, с която са определени за събиране разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ – за разликата над дължимата от длъжника сума от 1970,27 лв. до приетия за събиране от ЧСИ размер от 2169,15 лв.; в частта, с която е приета за събиране сума от 24 лв. за такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, както и в частта, с която е приета за събиране сума от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на взискателя Столична община.

В останалата й част жалбата срещу постановлението за разноски следва да се остави без уважение.

С оглед на горното Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от 27.02.2024 г. на Фондация „С.ЗА Б.”, ЕИК *******, представлявано от председателя И.В., срещу действията на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20248510400299, изразяващи се в налагане на запор върху банковите сметки на Фондация „С.ЗА Б. и налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на Фондация „С.ЗА Б.”, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Фондация „С.ЗА Б.” по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20248510400299 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ.

ОТМЕНЯ по жалба от 27.02.2024 г. на длъжника Фондация „С.ЗА Б.”, ЕИК *******, представлявана от председателя И.В. от 19.05.2023 г. постановлението за разноски от 13.02.2024 г. по изпълнително дело № 20248510400299 по описа на ЧСИ М.П., в частта, с която са приети за събиране разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ – за разликата над 1970,27 лв. /с ДДС/ до приетия от ЧСИ размер от 2169,15 лв.; в частта, с която е приета за събиране такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., както и в частта, с която е е приета за събиране сума от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на взискателя Столична община.