Решение № 831 от 08.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. Варна, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110204591 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на А. П. М., против наказателно постановление № 25-0442-001171/02.09.2015г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Варна, 04 РУП с което на М. е наложена Глоба в размер на 200лв./102.26 евро/ за нарушение на разпоредбата на чл.

42,ал.2, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се атакува наказателното постановление, като се сочи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не била отразена и изяснена действителната фактическата обстановка, а наред с това били налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което се моли за отмяна на издаденото НП.

По изложените в жалбата и в писмени бележки от процесуалния представител съображения моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че не е ясно описано мястото на извършване на нарушението, както и дали действията на водача са били виновно извършени.

Въззиваемата страна, депозира единствено писмено становище за потвърждаване на издаденото НП и с искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2025 г. около 19:40 часа обл. Варна, по път ГП-1-9км в посока гр.Бургас жалбоподателят управлявал лек автомобил с ***, собственост на „***“ЕООД.

При движението си възз.М. решил да изпревари автомобил с водач свид.Д..

След като предприел маневрата изпреварване възз.М. не се убедил, че в насрещната лента не се движи друго МПС.

1

При самото изпреварване в насрещната лента обаче се движело друго МПС, което се наложило да намали и да навлезе в пътния банкет за да не се реализира челен сблъсък. От своя страна свид. Д. също навлязъл в банкета, но при тройното разминаване и липсата на място на пътното платно да се разминат трите коли, автомобила управляван от възз.М. ударил този управляван от свид.Д. в задния калник.

Двата автомобила се разтресли. По автомобила управляван от свид. Д. имало незначителни материални щети в областта на задния ляв калник, автомобилът управляван от възз.М. продължил движението си. За настъпилото ПТП бил подаден сигнал до органите на полицията, които предприели издирвателни мероприятия, касателно автомобила управляван от въззивника.

Малко по-късно автомобила бил установен и задържан до отбивката за село Равна гора. Бил съставен протокол за ПТП.

С това си поведение според административно-наказващият орган, жалбоподателят е извършил административно нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП.

За същото нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН, а след това и процесното НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства и по-специално показанията на св. А. К., Г. Д. и Ж. Л.. С показанията на св. М. Г. съдът си послужи единствено, за да приеме несъмнено, че водач на другия автомобил участник в ПТП е бил св. Д..

От показанията на св. Д. се установи изцяло фактическата обстановка описана от св.

К. в акта и потвърдена от свидетеля по акта св. Л..

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Актът е бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили поради това и въз основа на АУАН, началник група в ОД МВР Врана 04 РУП издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него По делото като доказателства са представени Заповед на МВР, справка за нарушител, протокол от ПТП, докладни записка, декларация по чл.188 от ЗДвП, протокол за ПТП и др.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на сектор в ОД МВР-Варна, 04 РУП съгласно приложената заповед на Министъра на 2 вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описва вмененото на въззивника нарушение.

Посочени са дата и място на извършване на нарушението (като е обозначен километърът на който е било извършено нарушението, което обстоятелство е достатъчно, за да се индивидуализира конкретно къде е било допуснато то), както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на въззивника. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма.

Съдът намира, че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, видно от приложената по делото декларация, дадена по силата на чл.188 от ЗДвП, същият е заявил, че именно той на този ден е управлявал автомобила, като съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В конкретния случай жалбоподателят е посочил, че именно той е управлявал автомобила, поради което правилно същият е бил санкциониран.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.

В конкретния случай съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят при разминаването си с автомобила, управляван от св. Д. не е осигурил достатъчно разстояние, поради което и двата автомобила са се охлузили, като посоченото се установява от показанията на свидетеля – очевидец- св. Д..

Последният сочи, че след ПТП и двата автомобила са се разтресли. Свид.Д. също така сочи, че поведението на въз.М. на пътя е било рисково процесния ден. Преди настъпилото произшествие той навлязъл в лентата за насрещно движение и с това застрашил движещите се в посока гр.Варна. Малко след това предприел рискова маневра изпреварване, без да се убеди, че в лентата за насрещно движение не се движи друг автомобил, поради което се наложило насрещно движещият се автомобил и този управляван от свид.Д. да навлязат в пътния банкет, за да се може трите автомобила да се разминат, но въпреки това мястото не било достатъчно и управлявания от въззивника автомобил реализирал ПТП.

3

С оглед на това правилно е бил наказан от наказващият орган по реда на чл. 179 ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба, която е в сила към момента на издаване на НП посоченото нарушение се наказва се с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание е определено във фиксирания от законодателя размер, поради което пред съда не стои въпроса за неговото редуциране.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че наложеното му наказание е несправедливо и не съответства на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Настоящият състав на съда намира, че в случая поведението на жалбоподателя е било крайно рисково и по никакъв начин не се различава от други случаи на подобни нарушения, поради което и неприложима се явява хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

Поради изложеното до тук съдът намира, че правилно възз.М. е бил санкциониран за нарушение, което той е допуснал. С оглед на това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно, и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Разглежданият случай не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 130 лева с равностойност от 66,47 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0442-001171/02.09.2025г. на Началник сектор към ОД на МВР-Варна, 4 ПУ с което на А. П. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 200лв./102.26 евро/ за нарушение на разпоредбата на чл. 42,ал.2, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. П. М., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 130 лева с равностойност от 66,47 евро, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5