Решение № 855 от 18.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. Велико Търново, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20264110100640 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Б. И. Х., в която се излагат твърдения, че с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е сключен Договор за паричен заем *** като на ищеца е предоставена сумата от 2400 лв., която се задължил да върне заедно с начислената договорна лихва в срок до 14.11.2025г. Изтъква се, че на 20.08.2024г. Б. Х. сключил Договор за предоставяне на гаранция *** с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с който дружеството в качеството на гарант се задължило срещу възнаграждение от 1434,30 лв. да издаде гаранция за плащане на задълженията на кредитополучателя към „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД.

Навеждат се доводи, че е налице неяснота при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит от 63,95 % и невключването в него на разходите за възнаграждение на гаранта, представляващи допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, с които се надвишава размерът по чл.

19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави, както и за липса на основание за сключване на договора за предоставяне на гаранция. Изтъква се, че заемателят дължи на заемодателя 2400 лв. по договора, а разликата до погасените от него 3828,06 лв. е платена без основание и подлежи на връщане. С оглед изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на договорите за заем и за предоставяне на гаранция, като се осъди ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да върне на ищеца платената без основание сума от 730,16 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговори на исковата молба, в който оспорват основателността на исковите претенции. Признават сключването на договорите за заем и за предоставяне на гаранция като оспорват размера на извършените от ищеца 1 плащания. Изтъкват, че оспорените клаузи в договорите са действителни и не противоречат на изискванията на ЗПК. Навеждат доводи, че вземането за възнаграждение по договора за гаранция не следва да се включва в ГПР, поради което е налице валидно основание за плащане на претендираната сума. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 20.08.2024г. между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД в качеството на заемодател и Б. Х. в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем *** като ответникът предоставил на ищеца сумата от 2400 лв., която последният се задължил да върне до 14.11.2025г. заедно възнаградителна лихва от 875,70 лв., на 15 равни месечни вноски с падежи посочени в погасителен план. Годишният процент на възнаградителната лихва е определен на 50 %, а ГПР по кредита - на 63,95 % въз основа на дължимите главница и договорна лихва. Според чл. 4 от договора, заемателят поел задължение в тридневен срок от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение чрез двама поръчители, чрез банкова гаранция или чрез одобрено от последния дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. В резултат на това на 20.08.2024г. Б. Х. сключил Договор за предоставяне на гаранция *** с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, действащо чрез заемодателя. Търговското дружество в качеството на гарант се задължило срещу възнаграждение от 1434,30 лв., платимо от заемателя по сметка на заемодателя, да издаде гаранция за плащане в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД за обезпечаване изпълнението на задълженията на ищеца по договора за заем. Страните постигнали съгласие възнаграждението да се плаща в полза на заемодателя на погасителни вноски по 95,62 лв., съвпадащи с падежите на вноските по обезпечения договор. На основание чл. 190 от ГПК „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е задължено да представи справка за платените от ищеца суми по процесните договори, в изпълнение на което документ е приложен само за договора за заем, съдържащ признание за плащания от Б. Х. на сумата от 1506,48 евро за главница и лихви през периода от 20.09.2024г. до 14.11.2025г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разглежданият договор за заем е потребителски по своя характер и за него са приложими разпоредбите на ЗПК. От анализа на клаузите в договора за заем и съпоставката им с тези на договора за предоставяне на гаранция се достига до извод, че с последния се въвежда допълнителен разход по заема от 1434,30 лв. за възнаграждение на гарант, който не е включен в ГПР и с него се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради обстоятелството, че като условие за сключване на договора за заем е въведено задължение за предоставяне на обезпечение чрез одобрено от кредитора дружество - гарант, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е едноличен собственик на капитала на гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, извършващ дейност по сключване на гаранционни сделки и че 2 плащането на вноските за възнаграждение на гаранта се извършва в полза на кредитора, се достига до извод, че с договора за предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за заем по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва, който към 20.08.2024г. е 67,65 %. Това води до недействителност на договора за заем съгласно чл. 22 от ЗПК, а оттам и до нищожност на договора за предоставяне на гаранция. Последният има акцесорен характер като единствената цел за сключването му е обезпечаване на главната сделка, която след като е нищожна води до недействителност поради липса на основание и на гаранционната сделка. Поради изложеното кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви по договора за заем и възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция като исковите претенции по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.

Ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД не е изпълнил задължението по чл. 190 от ГПК да представи справка за извършените от ищеца плащания по договора за предоставяне на гаранция като с бездействието си е възпрепятствал възможността да се установи размера им. Съдът като взе предвид обстоятелствата, че възнаграждението за предоставената гаранция на ищеца от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е следвало да се плаща в полза на заемодателя на вноски по 95,62 лв., че последните са включени към вноските по главната сделка и признанието на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, че Б. Х. е платил 1506,48 евро /2946,42 лв/, с които е погасил главницата и част от лихвите за целия срок на договора за заем, и на основание чл. 161 от ГПК, приема за доказан факта относно плащането на сумата от 450,78 евро /881,64 лв./ за задължението по гаранционната сделка. След като ищецът е платил на заемодателя 1957,26 евро при задължение за главница от 1227,10 евро, разликата от 730,16 евро е платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Изложеното води до основателност на претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и тя следва да бъде уважена.

При този изход на делото претенциите на ответниците за присъждане на разноски са неоснователни. Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие като на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2 и § 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответниците „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД следва да бъде осъдени да заплатят на адвокат А. Д. съответно сумите от 288 евро и от 144 евро за адвокатско възнаграждение за предявените искове. Същото е под минималния размер за исковите претенции, обусловени от едни и същи облигационни правоотношения между страните, съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния представител, изразяваща се в запознаване с документите по договора за кредит, които са с 3 малък обем, изготвяне на искова молба и подготовка за съдебно заседание при становище на ответниците, че оспорват основателността на исковите претенции. Освен това, делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, и е решено в едно съдебно заседание без явяване на процесуални представители.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумата от 96,21 евро, а ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумата от 29,33 евро, представляващи държавни такси за уважените искове.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по предявените искове от Б. И. Х. с ЕГН: ********** от *** срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” №28, ет. 2, ап. 40-46, че Договор за паричен заем *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Приема за установено по предявения иск от Б. И. Х. с ЕГН: ********** от *** срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” №28, ет. 2, ап. 40-46, че Договор за предоставяне на гаранция *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, поради липса на основание.

Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” №28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Б. И. Х. с ЕГН: ********** от *** сумата от 730,16 евро /седемстотин и тридесет евро и шестнадесет цента/ - главница, представляваща извършено без основание плащане по Договор за паричен заем ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2026г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” №28, ет. 2, ап. 40-46, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат А. З. Д. от Софийска адвокатска колегия, ***, от ***, сумата от 288 евро /двеста осемдесет и осем евро/ за адвокатско възнаграждение.

Осъжда „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” №28, ет. 2, ап. 40-46, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат А. З. Д. от Софийска адвокатска колегия, ***, от ***, сумата от 144 евро /сто четиридесет и четири евро/ за адвокатско възнаграждение.

Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” №28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 96,21 евро /деветдесет и шест 4 евро и двадесет и един цента/, представляваща държавна такса за уважените искове, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест цента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.