Решение № 1300 от 19.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. Варна, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110112759 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от И. Н. К., ЕГН:********** срещу Д. Б.

Д., ЕГН:**********, с иск по чл.143, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3615,06 лв., представляваща сума заплатена в периода от 24.11.2016 г.-19.09.2022 г. от ищеца, като поръчител във вътрешните им отношения с ответника, по изп.д. ***по описа на ЧСИ –***С.а, с рег. № *** образувано по молба на ***за неизпълнение на задължение по договор за потребителски кредит от 28.03.2014 г., като общо посочената сума включва:

1184,16 лв. – разноски в изп.д. ***по описа на ЧСИ –***С.а, с рег. № ***на НК, 1448,80 лв.

– законна лихва и 982,10 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба / 23.09.2022 г./ до окончателното плащане.

Ищецът излага че с договор за потребителски кредит от 28.03.2014 г. ответникът Д. е качеството на кредитополучател е изтеглил потребителски кредит от *** в размер на 10484,95 лв. Сочи се, че в договора за кредит ищцата била посочена като „съдлъжник“, но във вътрешните си отношения с ответника била поръчител/ уточнителна молба от 24.11.2022 г./. Излага, че през 2016 г. ответникът спрял да изпълнява задълженията си по договора за кредит, като по молба на банката било образувано ч.гр.д ***по описа на ВРС, по който бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. ***по описа на ЧСИ ***С.а. По изп. дело бил наложен запор на банковите сметки и трудовото възнаграждение на ищцата и за периода от 24.11.2016 г.-19.09.2022 г. нила удържана сума от 3615,06 лв. / уточнителна молба от 04.11.2022 г.-л.30/. Задълженията, които са погасени с удържаната сума с уточнени с молба от 09.11.2022 г.-л.39 от делото. Ищцата поддържа, че доколкото е заплащала чуждо задължение, има основание да получи удържаната сума обратно от ответника. Уточнява се /уточнителна молба от 24.11.2022 г.-л.45/, че ответникът е получил сумата по договора за кредит по негова лична сметка и е използвал средствата за покриване на свои нужди. Иска се уважаване на претенцията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа, че предявените искове са неоснователни. Не се оспорва, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит с ***. Твърди, че усвоената сума е използвана за семейни нужди – ремонт на имот и семейна почивка. Сочи се, страните са били съпрузи до 2016 г., когато бракът е прекратен с развод. Твърди се, че ищцата е солидарен длъжник по 1 договора за кредит по смисъла на чл.121 ЗЗД, а не поръчител по чл. 138 ЗЗД. Посочва, се солидарния длъжник, за разлика от поръчителя, отговаря на свое основание. Евентуално се сочи, че съпрузите отговарят солидарно за задължения поети за задоволяване на нужди на семейството. Иска се отхвърляне на претенцията.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявения иск, съобразно наведените от ищеца твърдения е с правна квалификация чл. 143 ЗЗД / личен регресен иск на поръчител срещу главния длъжник/ Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: в тежест на ищецът е да докаже при условията на пълно и главно доказване действителен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; действителен договор за поръчителство, сключен между кредитора /банката/ и ищеца, обезпечаващ вземания срещу ответника; изпълнение на задълженията на длъжника по договора за потребителски кредит от страна на поръчителя; размера и вида на заплатените суми.

В случай че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест, ответникът следва да докаже заплащането на претендираните вземания

С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено, че на 28.03.2014 г. между ответника и „*** е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 10 484,95 лв.

Видно от представения договор за потребителски кредит от 28.03.2014 г той е сключен между посочените като кредитор / банка/ „*** Д. Б. Добре - кредитополучател, И.

Н. Д.а е „съдлъжник 1“, а ****Б.а ***–„съдлъжник 2“, като за последните двама е посочено, че са „солидарни длъжници при условията на чл.131 и следващите от ЗЗД“. Отпуснат е кредит от 10 484,95 лв.- главница със срок за погасяване – 15.04.2024 г. . В чл. 5.2. от договора са уредени задълженията на кредитополучателя/съдлъжника по откриване и поддържане на разплащателна сметка, от която да се покриват задълженията по кредита, да осигуряват средства по сметката, както и съгласието на същите за покриване на задълженията по кредита чрез служебно събиране от страна на банката/ прихващане на вземания. В чл.6 от договора е посочено, че кредитополучателя, съответно съдлъжниците, при условията на чл.121 ЗЗД и сл. се задължават да погасяват всички дължими суми / чл.6.1./, да информират банката за настъпили промени /чл. 6.2.-6.4./ и др. В чл.8.1. е постигнато съгласие за неизпълнение на договора да се счита просрочие от страна на кредитополучателя/съдлъжника на която и да е вноска или част от вноска по договора.

Според чл.9.2. банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя/ съдлъжника да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислена лихва и комисионни за предсрочно и незабавно изискуеми.

От представения по делото изпълнителен лист 7317/02.08.2016 г. по гр.д. 9018/2016 г. по описа на ВРС се установява, че същия е издаден срещу И. Н. Д.а и *** Б.а ***за заплащане солидарно на кредитора*** на следните суми по договора за кредит от 28.03.2014 г.- 9355,26 лв.; 444,74 лв.- редовна изискуема лихва, 92,07- изискуема наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 29.07.2016 г. до окончателното плащане; и разноски в заповедното производство - 197,84 лв. държавна такса и 436,00 лв.юрисконсултско възнаграждение.

От представено по делото съдебно решение се установява, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен по исков ред през 2016 г.

От представено запорно съобщение се установява, че за вземанията на банката по кредита в образувано срещу ищеца изп.д. 1851/2016 г. по описа на ЧСИ ***С.а.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че в периода от 24.11.2016 г.- до 19.09.2022 г. ищцата е заплатила 3615,06 лв. по посоченото изпълнително дело, с които са погасени следните задължения – 36,80 лв.- банкови такси и преводи; 981,52 лв.- платени такси по изп. дело; 198,86 лв.- юрисконсултско вънаграждение по изп. дело; 412,27 лв.-юрисконсултско възнаграждение по гражданското дело; 92,07 лв.наказателна лихва; 444,74 лв.- редовна лихва по изпълнителния лист; 1448,80 лв.- законна лихва върху главницата.

От правна страна:

Непротиворечиви са съдебната теория и съдебната практика по въпроса, че предметът 2 на спора се определя от наведените от ищеца като основание на иска факти и от търсената от ищеца защита, като съдът, с оглед установения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало в процеса, е длъжен да разреши материалноправния спор по същество, като се произнесе по наведеното от ищеца с исковата молба основание и по търсената от ищеца защита.

Съдът намира, че от решаващо значение за основателността на предявения иск е отговора на въпроса какво е качеството на ищеца по процесния договор за кредит – съдлъжник, т.е. солидарен длъжник / както е посочено в договора/ или поръчител / каквито са твърденията на ищеца/.

В конкретния случай при анализ на договора за кредит от 2014 г., съдът намира, че не се установява ищецът да има качеството на поръчител по него, а се установява, че И. Н. ***/ преди Д.а/ е поела задължението по кредита солидарно с ответника Д. Б. Д., с оглед на което няма основание да претендира в цялост заплатените по принудителен ред от нея суми по кредита.

Поръчителството, уредено в чл. 138 и сл. от ЗЗД, е договор, по силата на който едно лице –поръчител – се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за неизпълнение на неговото задължение. Поръчителството е договор, който се сключва между кредитора и поръчителя, не между длъжника и поръчителя. Това съгласие трябва да бъде изразено в писмена форма – чл. 138 ЗЗД, следователно поръчителството е формален договор. Поръчителството е и акцесорна сделка, т. е. отношението кредитор – поръчител зависи от отношението кредитор – главен длъжник. Отговорността на поръчителя възниква, прехвърля се и се прекратява с възникването, прехвърлянето и прекратяването на главното вземане. Поръчителската отговорност не може да надхвърли размера на главния дълг и правните последици от неговото неизпълнение. Когато се погаси главния дълг, тогава се погасява и поръчителската отговорност.

Поръчителят отговаря за чужд дълг, докато при уговорена солидарна задълженост всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер /Решение № 654 от 8.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 320/2007 г., II о., ТК/ Солидарна отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 от Закона за задълженията и договорите).

Общите правила, уредени в чл. 121 – чл. 127 от Закона за задълженията и договорите, са приложими при наличие на пасивна солидарност при липса на друга уговорка.

По аргумент от текста на чл. 122 от ЗЗД, когато няколко лица дължат една и съща по естеството си делима престация така, че кредиторът може да я поиска изцяло от всеки от длъжниците, но изпълнението на един от тях погасява и освобождава всички дължнице се приема, че е налице пасивна солидарност. В облигационното право е прието правилото с оглед разпоредбата на чл. 121, ал.1 от ЗЗД, че освен в определени от закона случаи солидарността между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорено.

Следователно има два източника на солидарност – закона и правна сделка.

В случая се касае за солидарност произтичаща от договор и конкретно договор за кредит от 28.03.2014 г.

При тълкуването на основание чл. 20 ЗЗД на клаузите на договора в тяхната взаимна връзка и логическо единство се налага изводът, че лицата, посочени в точки 2-4 на първата страните от договора като кредитополучател и съдлъжници, вкл. и ищецът, несъмнено имат качеството именно на солидарни длъжници– посочените в т.3 и т.4 са длъжници наред с главния длъжник, посочен в т.2, отговарящи солидарно с него, независимо от факта, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя. Това следва от същността на уговорките в договора. В договора за кредит никъде няма уговорена клауза, че същият ще бъде обезпечен с Договор за поръчителство, с поръчители посочените в него като съдлъжници лица. Тъй като договорът за поръчителство е писмен /формата е за действителност/, то същият следва да бъде сключен в писмена форма или отделно между кредитора и поръчителя, или да бъде инкорпориран в договора за кредит, но следва да има изрична уговорка в тази насока – че се учредява поръчителство като обезпечение на задълженията на кредитополучателя. Видно от клаузите на договора за кредит, такива уговорки между страните не са налице. В договора е уговорено, че солидарните длъжници отговарят заедно с кредитополучателя по общите правила за солидарно на ЗЗД – чл.121 и сл. от ЗЗД. В чл.6 от 3 договора „съдлъжниците“ са се задължили да погасяват всички дължими суми в срок, съгласно условията на договора, т.е. всички длъжници да отговорят заедно, а не „съдлъжниците“ да отговарят при неизпълнение от страна на „кредитополучетя“, кактовото би било задължението по поръчителя. В чл.8.1. е предвидена отговорност на съдлъжниците при просрочване на която и да е вноска по договора, наред с кредитополучателя.

Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00e21d63-9a1c-43fd-b343-34305aade6ea