Решение № 15645 от 18.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15645 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №

20241110170340 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно пасивно и кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ********************* срещу И. А. Г. и Л. Г. Г., при квоти от по ½ идеална част, за заплащане от всеки от ответниците на ищеца на сума в размер на 1001,56 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

**********************, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 145,26 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г., сумата в размер на 26,65 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2024 г. до окончателното плащане, и за сумата в размер на 5,66 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците до размера на притежаваната от тях квота в съсобствеността, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на **********************, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който предявените искове се оспорват. Ответникът И. А. Г. не оспорва качеството си на потребител на топлинна 1 енергия за имота, в рамките на процесния период. Ответникът Л. Г. Г. оспорва между нея и ищцовото дружество да е възникнало валидно правоотношение по доставка на топлинна енергия за имота в рамките на процесния период. Твърди, че в полза на ответника - И. Г. е учредено пожизнено право на ползване върху имота и че именно тя е страна по облигационното правоотношение. И двамата ответници не оспорват количеството на доставена топлинна енергия в имота и размера на нейната цена. Релевират правопогасяващо възражение за давност. Оспорват претенцията на ищеца за цена на услугата дялово разпределение в имота, както и че съгласно ОУ на ищеца от 2016г. са изпаднали в забава за заплащане на главничното вземане за услугата „дялово разпределение“.

В съдебно заседание ищецът *********************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът И. А. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Т., който моли съдът да се произнесе съобразно приетия доказателствен материал по делото.

В съдебно заседание ответникът Л. Г. Г., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 150255/29.04.2025г. адвокат Р., като процесуален представител на Л. Г. моли за отхвърляне на исковете спрямо доверителката й.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца *****************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, и съобразно притежаваната от тях квота в съсобствеността, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си срещу вземането, поради което отричат съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да установи факти и обстоятелства, довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.

От приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 19.12.2005г. се установява, че ответниците са придобили при равни квоти имот - частна общинска собственост, представляващ ап. № 28, находящ се в ************************. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 134 от 07.12.2012г. И. Г. е дарила на дъщеря си Л. Г., притежаваната от нея ½ идеална част от имота, като дарителят е запазил правото си на ползване върху описания в пункт I недвижим имот пожизнено и безвъзмездно. Също така, установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици на адрес в ********************, обективирано в протокол от 18.07.2002г., приет на л.24 от досието по делото е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с *****************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като за ап.28 2 протокола е подписан от ответницата - Л. Г., обстоятелство, което не се оспори в хода на производството. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно неговата незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа решението на ОС, ЕС е сключила договор № 2640/24.07.2002г. с ********************* за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като по делото не е спорно, че към днешна дата ********************** извършва услугата „топлинно счетоводство“. Договорът е подписан за срок от две години с опция за автоматичното му подновяване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, направено един месец преди изтичане на срока му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.

Ответниците не оспорват количеството на доставената в имота топлинна енергия за процесния период и размера на цената й, поради което съдът не е допуснал изслушване на СТЕ, но с оглед релевираното възражение за давност е допуснал изслушване на ССчЕ.

Установява се от изслушаната СсчЕ, че е начислена сума по прогнозни данни за плащане в размер на 2360,04 лева, като след изравняване сумата е ревизирана на стойност от 2003,12 лева. Установена е и сума за такса за дялово разпределение в размер на 53,30 лева, за периода от м.06.2020г. до 30.04.2022г., както и сума за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота в размер на 285,87 лева, за периода от 15.09.2021г. до 17.07.2023г. и в размер на 11,29 лева за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023г.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г., приети по делото, както и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по СТЕ, съдът намира следното: По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.

По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че по делото безспорно се установи, че в рамките на процесния период ответникът Л. Г. е собственик на имота, както и че ответницата И. Г. е запазила пожизненото си право на ползване върху имота, подробно описан в акта за дарение на имота. С оглед вмъкнатите имплицитно възражения от ответника Л. Г. спорен е обема на запазеното в полза на И. Г. право на ползване. С оглед доказателствения материал съдът приема, че И. Г. е запазила правото си на ползване до размера на притежаваната преди и прехвърлена на Л. Г.

½ идеална част от имота. Няма данни по делото Л. Г. да е учредила в полза на майка си 3 право на ползване върху притежаваната от нея останала ½ идеална част от имота. Няма данни и правото на ползване да е погасено по силата на нормата на чл. 59, ал.1 от ЗС за ответника И. Г.. Следователно в рамките на процесния период, поставена на формална основа отговорността на ответниците се разпределя до размера на ½ идеална част от имота за ползваната от тях топлинна енергия. Съгласно т. 1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС собствениците, съответно бившите съпрузи, или титулярите на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и ищеца е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия длжи цената й. Прилагайки по аналогия тази трактовка, съдът намира, с оглед възражението на ответника Л. Г., че същата следваше да установи, че между нея и ищцовото дружество е налице съгласие, по силата на което имота да се ползва единствено и само от майка й – И. Г..

Самият установен факт, че партидата се води на името на И. Г. не установява при условията на пълно и главно доказване, че доставената в имота топлинна енергия се ползва само от ответницата И. Г.. По делото не е представено заявление за откриване на партида, от което да е видно, че страна по договора с ищеца е единствено ответницата И. Г., а както бе посочено по-горе установи се, че списъка към протокола за избор на лицето, извършващо дяловото разпределение в имота е подписан и от ответницата Л. Г., тоест тя е участвала при формиране на част от фактическия състав на правоотношението по доставка на топлинна енергия в имота с ищеца. Няма данни за притежаваната от Л. Г. идеална част да е налице съгласие с ищцовото дружество, че тази част ще се ползва и от трето за спора лице. По изложеното съдът приема, че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по така предявените искове до размера на ½ идеална част от имота – за ответницата Л. Г., като собственик на имота, и за ответницата И. Г., като ползвател на ½ идеална част от него.