Решение № 524 от 20.07.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Казанлък, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510101565 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен иск от ЗАД „А.“ гр. С., ЕИК ***, представлявано от К.С.В. – изпълнителен директор против Агенция „П.“ ЕИК ***, представлявано от председателя на УС – Й.В., гр. С. с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.

Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на 20.01.2021 г. на републикански път III - 5007 с. Ш. и с. Я., в района на с. Ш. настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП). Лек автомобил „Фолксваген Артеон“ ДР № *** при движение преминал през препятствия на пътното платно - дупки. Препятствията не били обезопасени и сигнализирани с пътни знаци на платното за движение, при което е причинено ПТП с материални вреди. Описани били констатираните от водача видими повреди по автомобила, а именно: предни лява и дясна джанти, задна дясна джанта, предна броня. За процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А.”, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № *** и период на застрахователното покритие 31.05.2020 г.30.05.2021 г. След събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от 21.01.2021г. и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, била образувана в застрахователното дружество ликвидационна преписка (щета) № ***.

Застрахованият лек автомобил бил огледан от експерти на застрахователното дружество, описани били повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП. По щетата бил определен начин на обезщетяване чрез възлагане на ремонт на официален сервиз за марката за сметка на застрахователя. На 25.02.2021 г. застрахователят платил банков превод – сума 536;64 лева 1 обезщетение за щета *** на И. И. Л. (лизингополучател) за покупка на гуми по представена фактура. На 30.03.2021 г. платили с банков превод сумата от 2362.43 лева по щета *** на автосервиз (официален) за ремонт на автомобила по одобрена фактура. В хода на експертната дейност били извършени и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, или общо обезщетението възлизало на сумата от 2909,07 лева. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „А.” било настъпилото застрахователно събитие по клауза „П” от Общите условия на сключения застрахователен договор. С плащането на застрахователното обезщетение, ЗАД „А.” изпълнило задълженията си по договора за имуществено застраховане, а именно да изплати одобреното по щетата застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, ЗАД „А.”, като застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС, след изплащане на застрахователно обезщетение встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. В точка 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС е прието, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да 3 предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47-49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Сочи, че Агенция “П.” като юридическо лице не била деликтноспособна, тъй като тя формирала и изразявала правновалидна воля чрез нейните органи физически лица и носила обезпечително гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител, за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от Агенция “П.” работа. Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници или служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. По силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Законът за пътищата (311), републиканските пътища били държавна собственост. Съгласно чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществявали от Агенция “П.”, която била длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да отстрани процесното препятствие, в това число и да запълни дупките на пътното платно, както и до извършването на ремонтните дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други. Но дори и да липсвали конкретни нормативни нравила поради общественото предназначение на републиканските пътища, Агенция “П.” следвало да осъществява тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях. Съгласно &1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на цитирания закон ЗП “поддържането” е система от задължения, осигуряващи безопасно движение по пътищата, тяхната охрана и защита. Наличието на несигнализирана и необезопасена неравност или каквото и да е препятствие на пътното платно, представлявало неизпълнение на посочените задължения и ответникът носил отговорност за причинените от бездействието му вреди на трети лица. Тъй 2 като Агенция “П.” като юридическо лице изпълнявала своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени лица, те носили деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по републиканските пътищата. Непосредствено задължение на служител на Агенция “П.” било да следи за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на препятствие или неравност на пътното платно, което не трябва да създава опасност за движението по пътя.

Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от Агенция “П.” за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлявало противоправно деяние (действие или бездействие), в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Тъй като съответното лице, на което Агенция “П.” възложила изпълнение на задължението за поддържане 4 изправността на пътното платно на процесния път, виновно не изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно поведение е причинило имуществени вреди на собственика на лек автомобил „Фолксваген Артеон“ ДР № ***, поради което възниквала обезпечително гаранционната отговорност на възложителя на тази работа - Агенция “П.”. Сочи, че ЗАД „А.”, в качеството си на застраховател, встъпва в правата на увредения по силата на факта, че изплатило застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниквало суброгационно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения) са причинили имуществени вреди на собственика на лек „Фолксваген Артеон“ ДР № ***. Сочи, че поканили ответника да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума. Към писмото - покана с техен изх. № Л 2374 от 27.04.2021 г„ получено от ответника на 20.04.2021 г., предявили две щети, сред които и щета с № ***, като приложили необходимите документи, доказващи основанието и размера на регресната им претенция. Ответникът бил в забава от 21.04.2021, но тъй като предложили 14-дневен срок за доброволно плащане на регреса, същият следвало да се счита в забава от 05.05.2021г. Претендира лихва за забава върху главницата 2909,07 лева за периода 05.01.2023 до 05.01.2026, която възлиза на 1134,42 лева (580,02 ЕВРО). До настоящия момент регресната ни претенция не било възстановена. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Агенция “П.”, да им заплати сумата от 1487,3 8 ЕВРО (2909,07 лева), представляваща дължимо, но неизплатено регресно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 5,11 ЕВРО, (10 лева), ведно със законната лихва върху същата главница, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на присъдените суми. Моли съда да осъди Агенция “П.” да плати на ЗАД „А.“ лихва за забава върху главницата 1487,38 евро (2909,07 лв.) за периода от 05.01.2023 до 05.01.2026 г., която възлиза на 580,02 евро (1134,42 лв.); както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Претендира за разноски по делото. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Счита иска за допустим, но неоснователен, оспорва го изцяло както по основание, така и по размер.

3

Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба, за които се твърди, че са причина за уврежданията. Оспорва твърдението, че на твърдяното място и време са съществували посочени в исковата молба препятствия на пътя. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, причинено от трето лице, което отговаряло пред застрахователя въз основа на правилата на деликтната отговорност, както и наличието на причинноследствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и наличието на неравност на път, който следвало да се стопанисва от държавата в лицето на Агенция „П.“. Счита, че не е налице причинно- следствена връзка между твърдяното ПТП и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Оспорва механизма на ПТП и причините за настъпването му.

Оспорва мястото на настъпване на произшествието. Оспорва вида и размера на претендираните имуществени вреди, както и това, че са в причинноследствена връзка с твърдяното събитие. Счита, че щетите са резултат от друго произшествие, състояло се на друго място /на друг път/ с друг механизъм. Оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение и че е налице действащо и в сила към момента на произшествието застрахователно покритие. Счита, че ищецът не е спазил разпоредби от собствените си условия, обективирани в застрахователната полица и действащите към момента Общи условия за застраховка Каско на МПС и не са били налице основания за изплащане на търсеното обезщетение. Счита, че между страните по застрахователния договор не са били налице достатъчно и обосновани данни, които да пораждат за застрахователя задължение за заплащане на причинените щети. Ищецът неправилно и неоснователно е заплатил на водача застрахователното обезщетение. Застрахователят не е извършил никаква проверка за установяване на обстоятелствата около възникване на застрахователното събитие, водачът не е бил тестван за употреба на алкохол или други упойващи вещества при настъпване на произшествието и не е регистрирал произшествието на тел. 112. В условията на евентуалност релевира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД възражение за съпричиняване, породено от действията на водача, който следвало да се съобрази с конкретните условия на видимост и скоростта на движение на съответния пътен участък и да спре пред всяко предвидимо препятствие- чл.

20 и чл. 2 от ЗДвП, не е контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство в конкретните условия, за да бъде в състояние да предотврати ПТП в случай на възникване на опасност. Счита, че не е налице и надлежно отправена регресна покана, от съдържанието на която и представените към нея писмени доказателства да се установи къде е настъпило твърдяното ПТП, за да се обоснове основание за наличие на отговорност на адресата по нея, т.е. от поканата не може да се направи заключение за основанието, от което произтича вземането. В отговор на регреснета покана било изпратено писмо до "ЗАД А." АД. изх. № 53-00922/21.05.2021г., в което се посочвало, че от същата и представените към нея доказателства, не може да се установи категорично мястото, на което е възникнало твърдяното ПТП и описанието на мястото било недостатъчно.