Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 02.01.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 132/2021
Вид
Решение № 83
Подписан
02.01.2022
В сила
25.05.2022
Състав
Светла Миткова Цолова, Благой Гавраилов Потеров, Мая Петрова Величкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Благой Г. Потеров

Мая П. Величкова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Емил Златев Христов (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600132 по описа за 2021 година С присъда №260007 от 02.04.2021г. по НОХД №392/2020г. Ямболският окръжен съд признал подс. П. АТ. ЯНК. за виновен в това, че на 27.01.2019г., на път ІІІ – 7007, между гр. Стралджа и с. Зимница, община Тунджа, обл.

Ямбол, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка и модел „Пежо Ранч“, с ДК№ * **** **, с посока на движение от гр.

Стралджа към с. Зимница, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Х. И., починал на 02.02.2019г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б .“в“, вр. чл. 342, ал. 1, във вр.с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК лишил подс. П. АТ. ЯНК. от право да управлява МПС за срок от една година.

Осъдил подс. П. АТ. ЯНК. да заплати сумата 4 956, 98 лева, представляваща направени разноски по делото, от които 2 825,68 лева по 1 сметка на ОД на МВР – Ямбол, 2 031,30 лева по сметка на Окръжна прокуратура – Ямбол и 100 лева по сметка на Окръжен съд – Ямбол.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители СТ. М. ИВ., М. СТ. Т., М. В. ХР., ХР. В. ХР., Й. ХР. ИВ., ИВ. ХР.

ИВ., П. ХР. ИВ. и М. ХР. ИВ. с оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година, като счита същото за занижено. Заявява, че наложеното наказание лишаване от свобода не е съобразено с обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици, както и с целите на специалната и генералната превенция. Намира за неправилно решението на първата инстанция за определяне на посоченото наказание при условията на чл.55 от НК, доколкото по делото не са установени нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Акцентира на несъответност на наложеното наказание от една година лишаване от свобода с целите на генералната превенция – да се въздейства възпиращо и предупредително върху другите членове на обществото. Изтъква общоизвестния факт на увеличения в последните години брой на пътнотранспортните произшествия с тежък резултат, като подчертава, че за да се постигнат целите на генералната превенция е оправдано налагане на повисоки по размер наказания за престъпленията по транспорта. Подчертава, че наложеното с първоинстанционната присъда наказание създава у пострадалите и обществото чувство за безнаказаност, за липса на справедливост, за липса на адекватно правораздаване и наказуемост на деянието, довело до този трагичен резултат – отнемане на човешки живот.

Счита, че при налагане на наказание за престъпление по транспорта с тежък резултат, както е в случая, следва да се държи сметка както за специалната, така и за генералната превенция на наказанието. С оглед на това и при отчитане увеличения брой транспортни престъпления с тежък резултат, апелира наказателното правораздаване да бъде насочено към постигане релевантност на размерите на наказанията спрямо тежките инциденти на пътя. Моли въззивният съд да измени присъдата, като увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

Присъдата е обжалвана и от упълномощения защитник на подс. П. АТ.

ЯНК. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, както и за явна 2 несправедливост на наложените наказания. Жалбата е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи. Претендира въззивната инстанция да измени присъдата, като намали размерите на наложените наказания.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че както въззивната жалба на повереника на частните обвинители, така и тази на упълномощения защитник на подсъдимия са неоснователни. Смята, че в хода на съдебното производство, проведено по общия ред, не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително досежно приетото от съда нарушение на правилото за движение – чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП, въпреки че с диспозитивната част на обвинителния акт наблюдаващият прокурор е повдигнал обвинение за допуснато нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП. Намира за правилно и съответстващо на задължителната съдебна практика, установена в т.7 на Тълкувателно решение №2/22.12.2016г. по т. д. №2/2016г. на ОСНК на ВКС, решението на първоинстанционния съд да приеме за нарушено от подсъдимия като водач на МПС на друго правило за движение, различно от посоченото в заключителната част на обвинителния акт, тъй като в обстоятелствената част на прокурорския акт са изложени факти и обстоятелства, сочещи на управление на процесния автомобил от подсъдимия със скорост, която не е била съобразена с конкретната видимост при нощни условия. Подчертава, че при съблюдаване задължителните указания от цитираното тълкувателно решение на ВКС, съдът правилно е определил нарушеното от подсъдимия, като водач на МПС, правило за движение, което се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП и последвалия съставомерен резултат – смъртта на пострадалия. Категорично отрича лансираната от защитника пред първата инстанция теза за наличие на случайно деяние по чл.15 от НК, като изтъква, че подсъдимият не се е съобразил с всички фактори, значими за безопасността на движението и сам се е поставил в невъзможност да реагира на появилото се предвидимо препятствие на пътя – процесната каруца, управлявана от пострадалия, тъй като е управлявал товарния автомобил през нощта, при условията на намалена видимост, със скорост от 87 км/ч, която е била несъобразена с конкретната далечина на видимост. Като се позовава на заключението на тройната автотехническа експертиза, обръща внимание, че 3 ако процесният автомобил се беше движил със скорост от 70 км/ч, подсъдимият е могъл да спре и да предотврати ПТП. Приема, че механизмът на разгледаното ПТП е напълно и в детайли изяснен, а вината на подсъдимия за неговото настъпване е безспорно доказана, тъй като същият е проявил непредпазливост под формата на небрежност, което налага извод за субективна съставомерност на деянието. Солидаризира се с решението на първата инстанция за наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, изискващи определяне на наказанието съгласно регламентите на чл.55 от НК, а именно налагане на наказание лишаване от свобода под предвидения в приложимата разпоредба на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК минимален размер от две години лишаване от свобода. По тези съображения намира за правилно индивидуализирано и справедливо наложеното наказание от една година лишаване от свобода. Счита, че същото е съответно както на тежестта на извършеното престъпление и на личната опасност на подсъдимия, така и на приноса на пострадалия за настъпилото ПТП. Аргументира този принос с допуснатите от пострадалия, като водач на процесната каруца, нарушения на правилата за движение по пътищата, предписани с нормите на чл.5, ал.3, т.1, чл.71, ал.1, чл.106, ал.2 и чл.15, ал.1, от ЗДП и чл.144, ал.1, т.1 от ППЗДП, които обстойно мотивира, въз основа на категорично установените по делото фактически обстоятелства. Споделя изцяло становището на първата инстанция за наличието на конкретните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които са многобройни, както и за отсъствието на отегчаващи обстоятелства. Намира за правилно решението на съда за игнориране на предходните нарушения по ЗДП, допуснати от подсъдимия, доколкото това решение е съобразено с Постановление №1/2015г. на ОСНК на ВКС и ВАС, което повелява петгодишна давност досежно административната отговорност за административни нарушения, включително за такива по ЗДП. Счита, че институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК е правилно приложен и ще допринесе за постигане целите на генералната и най-вече на специалната превенция, тъй като ще спомогне за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Противопоставя се на исканията на частните обвинители за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Смята, че подобно по-високо по размер наказание лишаване от свобода ще представлява безполезно строга санкция за подсъдимия и няма да съответства 4 на целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. Като не открива основания за изменение или отмяна на първоинстанционната присъда, предлага въззивният съд, на основание чл.338 от НПК, да я потвърди изцяло.

Повереникът на частните обвинители СТ. М. ИВ., М. СТ. Т., М. В. ХР., ХР. В. ХР., Й. ХР. ИВ., ИВ. ХР. ИВ., П. ХР. ИВ. и М. ХР. ИВ. заяви, че поддържа подадената въззивна жалба. Оспорва основателността на доводите на защитника, включително тези относно наличието на случайно деяние по чл.15 от НК. Признава, че пострадалият има принос за настъпилото ПТП и поради това частните обвинители не претендират за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Изразява обаче несъгласие с решението на съда за индивидуализиране на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, който изисква наличието на „многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства“, за да бъде приложен. Категоричен е, че в случая липсват изключително или изключителни смекчаващи обстоятелства, поради което и съдът се е ограничил да приеме, че има само многобройни смекчаващи обстоятелства, за да приложи чл.55 от НК. Повереникът се противопоставя на това заключение и изтъква, че единственото смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство е приносът на пострадалия за настъпването на ПТП. Намира, че посочените от съда като смекчаващи обстоятелства – оказване помощ на пострадалия и оказване съдействие на разследването, всъщност не са налице, защото подсъдимият е бил принуден да спре поради влизането на коня в купето на автомобила, а пострадалият не е бил открит веднага след катастрофата, за да се приеме, че подсъдимият му е помогнал. Оспорва и оказаното съдействие на разследването, защото изявлението на подсъдимия на местопроизшествието, че той е управлявал автомобила в посока от Стралджа към Зимница, е било направено пред пристигналия на място полицай, а не пред разследващ орган.

Възразява срещу становището на съда, че конкретното деяние не се отличава с висока степен на обществена опасност, като мотивира противното.

Обосновава висока степен на обществена опасност на разгледаното престъпление по транспорта с конкретната несъобразена скорост от 87 км/ч, с която подсъдимият е управлявал автомобила през нощта на къси светлини между Стралджа и Зимница, въпреки че при осветеност от 45 метра на левия фар съобразената скорост, позволяваща му да спре в зоната на видимост, е била двукратно по-ниска - 39,6 км/ч. В противовес на прокурора, който 5 приема возенето в процесния автомобил на бременната приятелка на подсъдимия и на двамата му възрастни родители за смекчаващо обстоятелство, счита този факт за повишаващ степента на обществена опасност на деянието и обуславящ по-високо по размер наказание лишаване от свобода и в никакъв случай наказание под минималния предписан от две години лишаване от свобода. Смята, че застрашеният живот и на други лица, макар и да не са пострадали при пътния инцидент, следва да се цени като отегчаващо, а не като смекчаващо обстоятелство и в тази връзка задава риторичния въпрос какво е щяло да се случи, ако в процесната каруца е имало и други хора, освен пострадалия. Като не открива убедителни аргументи, които да обосноват определяне на наказание според регламентите на чл.55 от НК, пледира въззивният съд да измени присъдата и увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода.