Акт № 266 от 18.11.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- 513/2026
- Подписан
- 18.11.2026
- В сила
- 18.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 266 гр. Шумен, 18.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Мерджан Ем. Мехмед при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Мерджан Ем. Мехмед Въззивно гражданско дело № 20263600500513 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 277/21.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1305/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, съдът е отхвърлил предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” с ЕИК: ********* срещу „Шампион транс“ ЕООД с ЕИК: ********* искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 55 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК във вр. чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено, съществуването на вземането за сумата от 359,40 евро (триста петдесет и девет евро 40 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 91,76 EUR (деветдесет и едно евро и 76 цента), представляваща лихва – забава от 19.06.24 г. до 31.03.26 г., присъдена по Заповед за изпълнение, Рег.№ 608 / 02.04.2026, издадена по ч.гр.д.
№ 725/2026 г. на Районен съд - Елин Пелин. С решението са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” с ЕИК:
********* като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че увреденото лице „Шампион транс“ ЕООД е следвало да предяви претенция към застрахователя си „Каско“.
Счита, че предявявайки и получавайки обезщетение от застрахователя по застраховка „Каско“ и от застрахователя „Гражданска отговорност“ на виновния водач за пътнотранспортно произшествие (ПТП), „Шампион транс“ ЕООД е получило недължимо застрахователно обезщетение от жалбоподателя, тъй като вече е бил удовлетворен за вредите по-рано. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което да се уважат предявените искове. Претендира разноски по всяко от делата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима.
Окръжен съд - Шумен, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
От ч.гр.д. № 725/2026 г. по описа на РС – Елин Пелин се установява, че по заявление на ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕИК: ********* е издадена заповед № 608/02.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено на „Шампион транс“ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на заявителя сумите:
372,18 EUR (триста седемдесет и два евро и 18 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 91,76 EUR (деветдесет и едно евро и 76 цента), представляваща лихва - забава от 19.06.24 г. до 31.03.26 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 205,00 EUR (двеста и пет евро), държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента). Заповедта е съобщена на длъжника на 08.04.2026 г., като по нея е постъпило възражение на 24.04.2026 г. С разпореждане № 985/04.05.2026 г. заповедният съд е съд е дал указания на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. В законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, за което е представил доказателства.
Пред първоинстанционният съд, ищецът сочи, че на 02.12.2022г., на територията на Франция е настъпило ПТП, с участието на т.а., собственост на ответника и л.а. застрахован в "Alianz Франция" МПС с рег. № .. Твърди, че на 11.10.2023г. „Шампион Транс“ ЕООД е предявил към ЗАД „Алианц България", чрез „Брокер Инс“ претенция за възстановяване на причинените имуществени вреди, като на 15.03.2024г. било изплатено застрахователно обезщетение по сметката на „Шампион Транс“. Също така, „Шампион Транс“ ЕООД е подало заявление пред ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ за същото ПТП, в следствието на което е била образувана щета № ..., по която е била преведена сума в размер на 702,93 лв. по сметката на ответника. Счита, че така получените суми са получили на отпаднало основание.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника, който заявява, че исковата претенция е допустима, но е неоснователна. Сочи, че получените парични средства представляват обезщетение по два различни застрахователни източници. Сочи, че плащането получено от ЗАД „Алианц България“ АД е по експертна оценка на международен механизъм за уреждане на щети по застраховка „Гражданска отговорност“, без да е налице окончателно и пълно споразумение за погасяване на всички претенции, произтичащи от събитието. Твърди, че не е получил недължима имуществена облага, поради което не дължи връщане на претендираните от ищеца суми.Оспорва изцяло предявените искове и основанията, на които се основават.
Съдът, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол, намира следното:
Не е спорно между страните, както и видно от доказателствата по делото, в т.ч. и от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, на 02.12.2022г. на територията на Франция, на път А86 е настъпило ПТП, с участието на т.а „.“ с ДК № ., управляван от С. А., застрахован в „Лев Инс“, полица № BG/22/., валидна от 08.09.2022 г. до 07.12.2022 г и л.а . с рег. № ., управляван от водач И. З., застраховано при „Алианц“ Франция, с рег. № .. Не е спорно, че вина за настъпването на ПТП има лекият автомобил, който при смяна на лентата за движение, удря влекача в лявата му страна. Видимите щети се изразяват в следното: предна броня, ляв спойлер, лява врата, лява степенка, ляв фар за мъгла.
Не е спорно между страните, а и видно от застрахователна полица № .. „Каско стандарт“ със срок на действие 30.05.2022 г. до 29.05.2023 г., л.а. „.“ с ДК № .. е застрахован със застрахователно покритие „пълно каско“ и „доверен сервиз“.
2
Видно от Свидетелство за регистрация, чат I, т.а „.“ с ДК №. е собственост на „Шампион транс“ ЕООД. Съгласно представено удостоверение за техническа изправност, т.а. е бил в техническа изправност.
Видно от опис на претенция № 59-.-./22/07.12.2022 г., опис-заключение по претенция № 59-.-./22/07.12.2022 и доклад по щета № ., ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е оценил щетата в размер на 702.93 лв. Описани са щети: „ъгъл предна броня л., спойлер пр. л., лайсна около л. фар, степенка пр. л. и удължение пр. врата л“.
Видно от платежно нареждане, на 19.06.2026 г., ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е превел сумата в размер ма 702,93 лв. по сметка на „Шампион транс“ ЕООД.
Съгласно представено уведомление по застрахователна претенция и платежно нареждане от Алианц България до ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, на 15.03.2024 г. от „Алианц България“ е изплатено на „Шампион транс“ ЕООД сума в размер на 1535,88 лв. по застрахователно обезщетение по предявена претенция по гражданска отговорност на виновника за ПТП – водачът с ДКН № . и регистрирана щета № 1050/23/217/..
Видно от фактура № ..., издадена от „Волво груп България“ ЕООД с ЕИК ********* на „Шампион транс“ ЕООД с ЕИК 20398353, извършените дейности на т.а с ДК № .. са в размер на 2758,61 лв. без вкл. ДДС, съответно 3310,33 лв. с вкл. ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че предявената главна претенция следва да бъде разгледана с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Изводът се налага от изложените в исковата молба фактически твърдения, с които ищецът обосновава претендираното вземане. Същият поддържа, че към момента на изплащане на застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско стандарт“ за него не е съществувало задължение да извърши това плащане, тъй като застрахованото лице вече е получило обезщетение от застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите.
При предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника – да установи, че е налице основание за получаването, респективно за задържането му. Искът за връщане на дадено при начална липса на основание изисква доказване на предаването и получаването на имуществено благо, което е станало без основание още при самия момент на получаването.
В настоящия случай безспорно се установява, а и не се оспорва, че ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е превел сума в размер на 702,93 лв. на „Шампион транс“ ЕООД.
Спорен въпрос остава налице ли е основание за получаването, респективно за задържането на получената сума. По безспорен начин се установява, че между страните е съществувал сключен договор за имуществена застраховка „Каско стандарт“, полица №., валидна от 30.05.2022 г. до 29.05.2023 г. Между страните не е спорен и фактът и механизма за настъпилото ПТП. По делото са представени и документи за завеждане и на оценка на щетата при ищеца.
Установено е също, че преди изплащането на процесната сума ответникът действително е получил обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, но последното не е покрило изцяло причинените имуществени вреди. Съгласно представената фактура № ..., издадена от „Волво груп България“ ЕООД с ЕИК ********* на „Шампион транс“ ЕООД с ЕИК 20398353, извършените дейности на т.а. с ДК № . са в размер на 2758,61 лв. без вкл. ДДС, съответно 3310,33 лв. с вкл. ДДС. Изплатеното от „Алианц България“ на „Шампион транс“ ЕООД обезщетение по застрахователно обезщетение по предявена претенция по гражданска отговорност на виновника за ПТП – водачът с ДКН №. и регистрирана щета № 1050/23/217/. е в размер на 1535,88 лв.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се има предвид разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на 3 подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ, за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл.
400, ал. 2 от КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
Разпечатката съдържа 38 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00e0b8ed-8bee-4c05-bf44-716d4e39a65b