Разпореждане № 62 от 14.01.2026, Апелативен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 62 гр. Варна, 14.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000436 по описа за 2025 година и съобрази постъпила касационна жалба (вх. №173/13.01.2026г. по вх. рег. на ВАпС), подадена срещу постановеното по делото въззивно решение № 304/04.12.2025г. намира следното:

Жалбата е адресирана до съда на 12.01.2026г. през ЕПЕП като електронен документ, подаден от името на надлежна страна(въззиваем ищец) С. С. С. слещу неизгоден за страната съдебен акт по същество на спор (по иск с цена над 25000лв.). Постъпила е в рамките на законоустановен срок за обжалване, считано от връчването на обжалваемия акт (също през ЕПЕП) на регистриран в портала пълномощник на тази страна. Подателят е надлежно упълномощен адвокат (с приложено на л. 5 от първоинстанционното дело пълномощно),документът е подписан с редонвен

КЕП, при налични удостоверителни данни по см. на чл. 27, ал. 3 от НАРЕДБА за удостоверенията за електронен подпис в администрациите.

След проверка редовността на касационната жалба съдът констатира, че същата не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно възприетото в т. 8 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при обезсилване на решението и прекратяване на производството в съответните му части, макар и с преграждащ характер съдебният акт подлежи на касационен контрол при условията на по чл. 280 и сл. от ГПК. В тези случаи проверката по правилността на възприетото от въззивната инстанция становище относно допустимостта на първоинстанционното решение и правото на иск следва да се извърши в касационното производство по обжалване на въззивното решение.

На следващо място, касаторът сочи, че обжалва решението и в частта за разноските, но липсват изложени оплаквания, респ. искане, с което сезира касационната инстанция по отношение частта на въззивното решение с характер на определение по чл. 248 ГПК.

1

Липсват доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размера визиран в чл. 18 ал. 2 т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Доколкото страните по делото са били уведомявани изключително по електронен път, то не се налага събирането на такса по см. на чл. 102з, ал. 3 ГПК за служебното изготвяне на преписи от постъпилите по електронен път книжа.

Така констатираните нередовности по см. на чл. 284, ал. 1, т. 4, ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК, следва да се обяват на страната, поради което на осн. чл. 285, ал. 1 ГПК съдията-докладчик от въззвиния състав

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба (вх. №173/13.01.2026г.) на С. С. С. от гр. Варна, чрез адв. М. Д..

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи:

1) изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, т.е. да бъде посочен материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд А/ в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, Б/ е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или В/ e от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с прилагане на съответните актове, в т.ч. и преписи за ответната страна, чрез които страната доказва наличието на основанието за допускане на касационно обжалване, а ако се касае за практика на ВКС, да се цитират с точния им номер, ведно с преписи за насрещната страна, съобразявайки и изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК;

2) конкретни оплаквания и петитум (искане), с което сезира касационната инстанция, относими към частта на въззивното решение с характер на определение по чл. 248 ГПК, ако такова се поддържа самостоятелно, а не като последица от касационен кнотрол по съществото на делото;

3) изрично уточнение дали сезира въззвиния съд с искане по чл. 248 ГПК(по отношение на определените разноски за въззивната инстанция), както в тази случай се обоснове искана корекция на размера или основанието за присъждането им

4) доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 15, 34 евро (превалутирани по ЗВЕРБ 30 лв.), дължима за производството по допускане на касационно обжалване, съгл. чл.

18 ал. 2 т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с посочване в платежното нареждане на номера на конкретното дело като основание за плащане и съда, по описа на който е делото, датата на 2 изпълнение на плащането, а в случай че плащането бъде извършено чрез интернет банкиране – платежното нареждане да се завери от касатора, като при подадане на документа по електронен път заверката също следва да е извършена с КЕП.

При неизпълнение на горните указания в цялост и в срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 62 гр. Варна, 14.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000436 по описа за 2025 година и съобрази постъпила касационна жалба (вх. №173/13.01.2026г. по вх. рег. на ВАпС), подадена срещу постановеното по делото въззивно решение № 304/04.12.2025г. намира следното:

Жалбата е адресирана до съда на 12.01.2026г. през ЕПЕП като електронен документ, подаден от името на надлежна страна(въззиваем ищец) С. С. С. слещу неизгоден за страната съдебен акт по същество на спор (по иск с цена над 25000лв.). Постъпила е в рамките на законоустановен срок за обжалване, считано от връчването на обжалваемия акт (също през ЕПЕП) на регистриран в портала пълномощник на тази страна. Подателят е надлежно упълномощен адвокат (с приложено на л. 5 от първоинстанционното дело пълномощно),документът е подписан с редонвен

КЕП, при налични удостоверителни данни по см. на чл. 27, ал. 3 от НАРЕДБА за удостоверенията за електронен подпис в администрациите.

След проверка редовността на касационната жалба съдът констатира, че същата не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно възприетото в т. 8 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при обезсилване на решението и прекратяване на производството в съответните му части, макар и с преграждащ характер съдебният акт подлежи на касационен контрол при условията на по чл. 280 и сл. от ГПК. В тези случаи проверката по правилността на възприетото от въззивната инстанция становище относно допустимостта на първоинстанционното решение и правото на иск следва да се извърши в касационното производство по обжалване на въззивното решение.

На следващо място, касаторът сочи, че обжалва решението и в частта за разноските, но липсват изложени оплаквания, респ. искане, с което сезира касационната инстанция по отношение частта на въззивното решение с характер на определение по чл. 248 ГПК.

1

Липсват доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размера визиран в чл. 18 ал. 2 т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Доколкото страните по делото са били уведомявани изключително по електронен път, то не се налага събирането на такса по см. на чл. 102з, ал. 3 ГПК за служебното изготвяне на преписи от постъпилите по електронен път книжа.

Така констатираните нередовности по см. на чл. 284, ал. 1, т. 4, ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК, следва да се обяват на страната, поради което на осн. чл. 285, ал. 1 ГПК съдията-докладчик от въззвиния състав

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба (вх. №173/13.01.2026г.) на С. С. С. от гр. Варна, чрез адв. М. Д..

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи:

1) изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, т.е. да бъде посочен материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд А/ в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, Б/ е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или В/ e от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с прилагане на съответните актове, в т.ч. и преписи за ответната страна, чрез които страната доказва наличието на основанието за допускане на касационно обжалване, а ако се касае за практика на ВКС, да се цитират с точния им номер, ведно с преписи за насрещната страна, съобразявайки и изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК;

2) конкретни оплаквания и петитум (искане), с което сезира касационната инстанция, относими към частта на въззивното решение с характер на определение по чл. 248 ГПК, ако такова се поддържа самостоятелно, а не като последица от касационен кнотрол по съществото на делото;

3) изрично уточнение дали сезира въззвиния съд с искане по чл. 248 ГПК(по отношение на определените разноски за въззивната инстанция), както в тази случай се обоснове искана корекция на размера или основанието за присъждането им

4) доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 15, 34 евро (превалутирани по ЗВЕРБ 30 лв.), дължима за производството по допускане на касационно обжалване, съгл. чл.

18 ал. 2 т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с посочване в платежното нареждане на номера на конкретното дело като основание за плащане и съда, по описа на който е делото, датата на 2 изпълнение на плащането, а в случай че плащането бъде извършено чрез интернет банкиране – платежното нареждане да се завери от касатора, като при подадане на документа по електронен път заверката също следва да е извършена с КЕП.

При неизпълнение на горните указания в цялост и в срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 3