Решение № 3 от 07.01.2022, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№3 гр. П., 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Явор Пл. Томов при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно наказателно дело № 20213520200275 по описа за 2021 година

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на „ММ-ПМ ГРУП“ ЕООД ...., със седалище и адрес на управление гр. П., представляван от управителя М.Р.М., чрез пълномощник адв. Р.Р. от АК-В.Т., против НП № ГБО-0048/13.10.2021 г. издадено Председателя на ДАМТН, с което и на основание чл.34,ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) за това, че „в периода от 01.09.2020 г. до 28.02.2021 г. „ММ-ПМ ГРУП“ ЕООД в качеството му на разпространител на твърди горива за битово отопление по смисъла на §1,т.45 от ДР на ЗЧАВ, е разпространявало, чрез продажба, твърдо гориво за битово отопление–въглища, в обект – „Складова база“, намиращ се в гр.П., ул.“Панайот Хитов“№32, без обекта и провереното еднолично дружество да са вписани в публичния регистър по чл.8б, ал.1 от ЗАЧВ“ – нарушение по чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ.

В жалбата се оспорва изцяло извършването на посоченото нарушение, като се релевират подробни доводи за незаконосъобразност и по същество на обжалваното НП. В с.з. жалбата се поддържа лично от управителя Михайлов и чрез адв.Р., който пледира за отмяна на издаденото НП, претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител в с.з., не ангажира становище по жалбата.

Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено 1 следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. На 09.03.2021 г. служители от Регионален отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление – Северна Централна България“ /РО ККГБО – СЦБ/ инспекторите Г.А. и Н.Н. извършили проверка на обект „Складова база“, намиращ се в гр.П., ул.“П.Хитов“№32, стопанисван от жалбоподателя „ММ-ПМ ГРУП“ ЕООД гр.П. със собственик и представляващ М.Р.М., в чието присъствие било констатирано, че както ЮЛ така и проверения обект не са вписани в регистъра на лицата и обектите, в които се разпространяват твърди горива. При проверката било констатирано също, че в обекта е налично твърдо гориво за отопление – въглища, като от представените справки за продажби/доставки по стоки за период м.09. 2020 г.-м.02.2021 г. било установено, че има извършено разпространение на ГБО – съответно 324 476.7 кг донбаски въглища и 80 650 кг антрацитни въглища–по приложени фактури и товарителници. За всички констатации от проверката бил съставен протокол № *** г. /приложен л.21-23/, който бил подписан без възражения от присъстващите лица. След допълнителен анализ на събраните по преписката материали, на 11.05.2021 г. в гр.Р. бил съставен АУАН № Р-СЦБ-003 /приложен, л.16/, с който и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП против ЮЛ за нарушение по чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ. Актът бил предявен на управителя на ЮЛ, който се запознал с констатациите по него и го подписал с отбелязване, че има възражения, но след като не депозирал допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № ГБО-0048/13.10.2021 г. издадено Председателя на ДАМТН.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя Г.А., св.Н., както от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди, че възоснова на нея наказващият орган е ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно т.44, §1 от ДР на ЗЧАВ - " Разпространение на твърди горива" е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос или въвеждане, до разпространителя включително, съгласно легалната дефиниция дадена в т.45 "Разпространител на твърди горива" е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление. От начина, по който е описано нарушението в АУАН и НП е видно, че АНО на ЮЛ несъмнено е ангажирана в качеството му на разпространител на твърдо гориво за битово отопление именно във връзка с цитираната т.45, §1 от ДР за ЗЧАВ, а самото нарушение се е изразило в разпространение на тези горива /в частност чрез тяхната продажба/. Законодателят е направил разграничение между „разпространение“ и „продажба“, изреждайки последната отделно от "разпространението". Според този съдебен състав това налага правния извод, че продажбата 2 на твърди горива за битово отопление на населението, не е включена в дейностите, съдържащи се в понятието "разпространение" и представлява отделна дейност /допълнителен аргумент в тази насока е и посоченото в легалната дефиниция по §1,т.23 от ДР на ЗЧАВ, според която "Разпространение на течни горива“ е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, т.е. в понятието "разпространение на течни горива", не е включена последната продажба – тази на крайния потребител/.

Както вече се посочи по-горе, разпространението на горива по смисъла на ЗЧАВ винаги включва като начало на веригата производител , респ. внос или въвеждане до разпространителя. С оглед на посоченото, този съдебен състав приема, че субект на нарушението по чл.8а,ал.6 от ЗЧАН може да бъде само производителят на твърди горива или техният вносител, според § 1, т. 44 от ДР на ЗАЧВ, а по преписката не са налични доказателства, че санкционираното ЮЛ „ММ-ПМ ГРУП“ЕООД гр.П. е производител или вносител на твърдо гориво за отопление. От приложените по делото фактури и товарителници се установява, че „ ММ-ПМ ГРУП“ЕООД е получател по доставки на донбаски и антрацитни въглища в определено количество и на определена цена от други търговски дружества. Ето защо неправилно контролните органи са преценили, че санкционираното ЮЛ се явява разпространител на твърди горива по смисъла на §1,т.45 от ДР на ЗЧАВ и доколкото в хода на съдебното дирене не се установи, че „ ММ-ПМ ГРУП“ ЕООД е производител на твърди горива или вносител на такива, то същото не е годен субект на отговорността по чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ, и издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото изцяло основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/ за адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в минималния размер съгласно чл.18,ал.2,вр. с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а освен това дори и да беше над този размер, доколкото ответника по жалбата не е направил възражение за прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН, съдът служебно не може да го редуцира и да присъди по-нисък размер на разноските. Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Административнонаказващ орган в случая е ДАМТН, поради което именно ДАМТН следва да бъде осъдена да заплати на 3 жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НП № ГБО-0048/13.10.2021 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което и на осн.чл.34,ал.3 от ЗЧАВ, на „ММ-ПМ ГРУП“ЕООД ...., със седалище и адрес на управление гр.П., п.к.7800, обл.Т., ул.***, представлявано от управителя М.Р.М., чрез пълномощник адв.Р.Р. вписан в АК-В.Т., със съдебен адрес гр.В.Т., ул.“**, за нарушение по чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“** ДА ЗАПЛАТИ на ММ-ПМ ГРУП“ЕООД ...., със седалище и адрес на управление гр. П., п.к.7800, обл.Т., ул.***, представлявано от управителя М.Р.М., чрез пълномощник адв.Р.Р. вписан в АК-В.Т., със съдебен адрес гр.В.Т., ул.“**, сумата 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4