Определение № 10029 от 22.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10029 гр. София, 22.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20221100113656 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Ж. Б., чрез адв. С. П. срещу „Ю.Б.“ АД с иск с правно основание чл. 424 ГПК с искане да се отмени /обезсили/ издадената на 02.10.2012 г. в проведеното заповедно производство по ч.гр.д.№ 36219/2012 г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ю.Б.“ АД депозира отговор, в който заявява, че иска е недопустим, тъй като между страните е налице влязло в сила съдебно решение, с което е признато за установено, че ищеца по делото дължи на Банката сумите, подробно индивидуализирани в решението. Заявява, че с предявяване на исковата молба ищеца се опитва да пререши вече решен правен спор, което счита за абсолютно недопустимо.

Съдът, като взе пред вид така направените твърдения и уточнения, намира, че е сезиран с недопустим иск, поради което и на основание чл. 130 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната, поради следното:

Искът по чл. 424 ГПК е специален отрицателен установителен иск, чиято допустимост е обусловена от надлежно излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязла в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането. Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от съществено значение, обуславя допустимостта на иска. Аналогично трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона (ТР № 4/2013 г., т. 16; О-36-2017, І т.о.). С други думи, нормата на чл. 424 ГПК предвижда 1 специални предпоставки за допустимост на иска - длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с което не е могъл да се сдобие в същия срок. Когато не се твърдят такива обстоятелства, предявеният иск е недопустим. Видно е, че приложното поле на чл. 424 ГПК, като възможност за защита на длъжника, пропуснал да направи възражение срещу издадена заповед за изпълнение, е значително стеснено. По този ред длъжникът не може да се защитава, основавайки се на обстоятелства, които са му били известни, или на доказателства за такива обстоятелства, с които е могъл да се снабди в сроковете за възражение срещу заповедта за изпълнение. Длъжникът не може да се защити и чрез възражения, основаващи се на обстоятелства, които са му били известни или такива, относно които е могъл да се снабди с доказателства по времето преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като по отношение на този род обстоятелства се проявява ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. С изтичането на двуседмичния срок за възражение се преклудира възможността да бъде оспорено вземането въз основа на обстоятелства, които са били известни на сочения в заповедта длъжник към момента на връчване на заповедта за изпълнение.

В настоящият случай възраженията на ищеца срещу съдебно признато право са преклудирани - преклудира се всеки факт, на който се основава искане да се установи, че към деня на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, съдебно признатото право не съществува с белезите, които съдът е установил /чл. 299 ГПК/. Ако след влизане в сила на решението се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които страната не е могла да се снабди своевременно, тя може да поиска от ВКС отмяна на влязлото в сила решение, като правото се упражнява с молба, а не по исков ред /чл. 303, ал. 1, т. 1 вр. чл. 306 ГПК/. В този случай се касае за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след постановяването на решението, която обаче не се дължи на процесуално нарушение или небрежност на страната, и която води обективно до неустановяване на действителното фактическо положение. Не се обхващат от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо - последица от пределите на СПН във времето, - фактите, настъпили след приключване на съдебното дирене, след което решението е станало необжалваемо, поради което и оспорването на вземането въз основа на такива факти е допустимо /чл. 439, ал. 2 ГПК/. В разглеждания случай, ако съществуването на оспорваните от ищеца вземания е признато с влязло в сила съдебно решение, постановено по посоченото в отговора на исковата молба гражданско дело, предявените отрицателни установителни искове като основани на факти, съществували по време на съдебното производство, са недопустими по изложените съображения, тъй като целят пререшаване на вече разрешен спор.

При съобразяване на описаните по - горе в закона правни възможности за длъжника може да се направи извод, че, когато изпълнителният лист е издаден в резултат на заповедно 2 производство, в хода на което длъжникът не е направил своевременно възражение по чл.

414 от ГПК, пътят му за защита е по специалния ред предвиден в чл. 424, ал. 1 ГПК, но, когато изпълнителният лист, удостоверяващ вземането на кредитора по заповедта за изпълнение е издаден след провеждане на спорно исково производство по реда на чл. 422 ГПК, каквато е настоящата хипотеза, длъжникът разполага единствено с иск по чл. 439, ал. 1 ГПК. Спорът между страните относно съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 36219/2012 г. по описа на СРС, 66 с-в е решен с влязло в сила съдебно решение, поради което на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК не може да бъде пререшаван.

Ето защо и искове, които не се основани на твърдения от хипотезата на правната норма на чл. 424, ал. 1 ГПК, както е в случая, са недопустими.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13656/2022 г. на СГС, І-3 с-в на основание чл.

130 ГПК.

ВРЪЩА исковата молба с вх. № 89824/29.12.2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3