Решение № 1822 от 16.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1822 гр. Русе, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520104022 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 о т ГПК от „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК:202250289 със седалище и адрес на управление гр.Ботевград против М. П. Г. от гр.Русе за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1326,00 лева, представляваща парично вземане по запис на заповед, издаден от нея в полза на дружеството н а 09.05.2022г. в гр.Русе, с падеж на предявяване, предявен за плащане на 09.05.2023г., ведно със законната лихва за забава считано от 21.11.2023г. до окончателно изплащане на вземането, както и на сумата от 26,52 лева държавна такса, за които суми е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 о т ГПК N:3033/21.11.2023г. по ч.гр.д. №6086/2023г. на Русенски районен съд.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че ответницата издала запис на заповед, с който е поела спрямо него, задължение в претендирания за установяване размер от 1326,00 лева. Ищецът е подал молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл.417 от ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д. №6086/2023г. на РРС, но ответницата е подала в срок 1 възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което се претендира за установяване на задължението й по исков ред по настоящото дело.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си адв.Д.П. е депозирала отговор, с който оспорва иска. Основава възраженията си на твърдения, че задължението е поето като обезпечение на заем по договор №17012902/09.05.2 0 2 2 г., между страните като навежда възражения за недействителност на договора за паричен заем поради противоречието му с чл.11 и чл.19 от Закона за потребителския кредит.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.417 о т ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 о т ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№6086/2023г. по описа на Р усенски районен съд срещу М. П. Г. с ЕГН:********** за сумата 1326,00 лева - главница по запис на заповед, издаден на 09.05.2022г. в гр.Русе, платим на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2023г. до окончателното изплащане и 26,52 лева разноски за държавна такса.

Длъжникът М. Г. депозирала възражение по чл.414 о т ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя, който е ищец в настоящото производство, възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Установява се от писмените доказателства по делото, на 09.05.2022г. ответницата издала в полза на ищеца „Адессо Кредит България“ ЕООД запис на заповед за безусловно заплащане на сумата от 1326,00 лева, без протест, платим на предявяване, предявен за плащане на 09.05.2023г.

По делото, въпреки дадената възможност ответницата не представи доказателства за заплащане на сумата по записа на заповед от издателя на поемателя. Същата навежда твърдения, че записът на заповед е издаден като обезпечение на сключен между страните договор за заем и по делото е представен договор за паричен заем № 17012902/09.05.2022г. за сумата от 750,00 лева.

2

Установява се от представения договор за заем в чл.1, т.10, че страните са постигнали съгласие за обезпечаване на вземанията по договора заемателят да издаде в полза на заемодателя запис на заповед, чието издаване е безспорно установено по делото.

Сумата по записа на заповед – 1326,00 лева се равнява на сбора от посочената в чл.1, т.7 от договора обща сума по кредита и неустойката по чл.4 за неосигуряване на допълнително обезпечение.

От заключението по приетата по делото С СчЕ се установява, че в уговорения в договора размер на ГПР – 48,72% не са включени всички задължения по кредита, в т.ч. неустойката по чл.4, ал.2 от договора за неосигуряване на допълнително обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция във връзка с допълнителни услуги, предоставяни от заемателя – възможности за отлагане или намаляване на погасителните вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства.

Според експертизата действителният размер на ГПР с включени всички задължения по кредита, би бил в размер на 420,18%, което не съответства както на посочения в договора размер, така и на максимално допустимия размер съгласно ЗПК.

В чл.3 на договора е посочено, че с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил изцяло от заемодателя заемната сума и договорът има сила на разписка за предадената, съответно получената сума.

Приложеният по делото (л.25) договор не носи подпис на заемателя, но доколкото същият е представен от ответницата в подкрепа на твърденията й за наличие на каузално правоотношение - сключен договор за заем между страните и ищецът не е оспорил неговата автентичност, съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем на сумата от 750 лева. Учудващо е как впоследствие ответницата, чрез пълномощника си адв.П. представи същия договор но вече подписан и от заемател (вж. л.51-53).

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 3 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1326,00 лева – главница по Запис на заповед издаден на 09.05.2022г. в гр.Русе, платим на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.11.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 26,52 лева внесена д.т. по заповедното производство. Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е предявен в срока по чл.415 от ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледана по същество, претенцията е неоснователна.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: едностранна правна сделка – запис на заповед и настъпила изискуемост на вземането, породено от нея. В конкретния случай субективното право на ищеца се основава на формална абстрактна правна сделка – запис на заповед, редовен от външна страна съобразно изискванията на чл.535 о т ТЗ, по отношение на чиято форма страните не са навели възражения. В производството не се оспорва и предявяването на записа на заповед за плащане, което се удостоверява от положения подпис от страна на ответницата.

По делото са релевирани възражения от страна на ответника – издател на ценната книга за наличие на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. В съответствие с приетото в т.17 на ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС с въвеждането на твърдения или възражения от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 о т ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед, като в случая в съответствие с чл.154 о т ГПК ответникът носи доказателствената тежест за установяване наличието на каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед.

От представения по делото договор за паричен заем №

17012902/09.05.2022г. е видно, че между страните е възникнало облигационно 4 правоотношение по повод предоставяне на заемната сума от 750,00 лева, за обезпечаване на което ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед за безусловно заплащане на сумата от 1326,00 лева. Според формираната по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС /вж. решения по т.д. № 546/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1870/2017г. на ІІ т.о., т.д.№ 654/2018 г. на ІІ т.о. и др./ погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи /плащане, опрощаване, погасяване по давност и др./ има за последица погасяване и на поетото с гаранционно - обезпечителна функция абстрактно задължение по записа на заповед. Същевременно с оглед наведените от ответницата възражения за недействителност на договора за кредит, както и предвид разпоредбата на чл.7 от ГПК, задължаваща съдът служебно да следи за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, какъвто се явява и процесният договор за заем, на изследване в настоящото производство подлежи и съдържанието на сключения договор за потребителски кредит, за съответствието му с нормите на ЗПК и ЗЗП.

За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. При извършване на служебната проверка по реда на чл.7 от ГПК, съдът констатира наличието на неравноправни клаузи в договора, водещи до неговата недействителност.

Това е така, тъй като процесният договор съдържа неравноправна клауза в чл.4 за заплащане на неустойка при непредставено от заемателя допълнително обезпечение в деня на подписване на договора, под формата на банкова гаранция или на поръчителство, като са въведени необосновано високи изисквания по отношение на поръчителите за определен размер на осигурителния им доход и др. Видно от договора и погасителния план, размерът на неустойката е около 90% от заемната сума, което обстоятелство е в противоречие с нейните обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции. Съгласно чл.10а, ал.2 о т ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Всъщност допълнителните услуги по чл.4 от договора представляват именно действия, свързани с усвояване и управление на кредита и във връзка с тях е уговорено предоставяне на обезпечение, практически трудно изпълнимо, при неизпълнение на което потребителят държи неустойка в размер на около 90% от размера на предоставения заем.

5

Същата в действителност представлява скрито допълнително възнаграждение по договора за кредит. Погасителният план в договора за кредит съдържа разбивка на сумите по кредита, като е видно, че при непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще заплаща неустойката разсрочено заедно с редовните вноски.

Безспорно подобни уговорки водят до скрито оскъпяване на кредита и по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Касае се за клауза, която не е индивидуално уговорена с потребителя, а се съдържа в типови договори и предвижда скрито допълнително възнаграждение за заемателя, чието заплащане се предвижда още при сключване на договора.

Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че посочената уговорка е в противоречие с добрите нрави, поради което е недействителна.

Съдът приема за обосновано заключението на вещото лице, че неустойката се явява разход по кредита, който трябва да се съобрази при изчисляване на ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, а не е обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл.19, ал.3 от ЗПК.

Видно от погасителния план и ССчЕ, при съобразяване на този разход ГПР значително би надвишил както посочения в договора размер, така и максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 о т ЗПК. Надвишаването на допустимия размер на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на целия договор. Макар и чл.19, ал.5 от ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 о т ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части.