Решение № 491 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000502282 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от П. М. В. А. Д., с която обжалва решение № 3 851 от 19.06.2025 г., постановено по гр. д. № 4 616/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск над присъдения размер от 7 200 лв. до претендираната сума от 25 000 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е незаконосъобразно.

Твърди, че съдът правилно е определил наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника застраховател, но е определил обезщетение в занижен размер, с оглед на установените по делото болки и страдания. Смята, че извършената преценка, при която се акцентира върху обстоятелството, че ищцата е самотно живееща възрастна жена, води до дискриминационно третиране по признак възраст и социален статус. Твърди, че по делото е установено, че вследствие на получените травми е загубила самостоятелността си нещо изключително важно за едно възрастно лице, което до инцидента е водило сравнително активен и независим начин на живот. Твърди, че няма близки свидетели, които да потвърдят болките й, не обезсилва нейните страдания, нито може да служи като аргумент за намаляване на размера на обезщетението. Това е въпрос на житейска реалност, а не на доказателствена недостатъчност. Напротив - съдът следва да отчете, че именно социалната изолация и самотното ежедневие правят претърпените вреди още по-дълбоки и значими, тъй 1 като пострадалата няма от кого да получи емоционална или физическа подкрепа. Твърди, че е налице внезапна и тежка телесна повреда, призната за средна, довела до трайно затруднение в движението на горен крайник и необходимост от чужда помощ, каквато за съжаление пострадалата не е можела да получи, поради липсата на близки и роднини. В допълнение, ищцата продължава да има болки и ограничена подвижност, обстоятелство потвърдено и от депозираната и приета в производството СМЕ. Твърди, че съдът не се е съобразил със заключението на СМЕ, както и не е отчел и оценил и промяната в начина на живот на пострадалото лице.

Оспорва постановеното решение в частта, в която съдът е приел 60% съпричиняване. В тази връзка твърди, че съдът изрично приема в мотивите си, че настъпилото произшествие е можело да бъде предотвратено, ако водачът на моторното превозно средство бе управлявал с по-ниска и съобразена с пътната обстановка скорост, но не е отчел, че инцидентът настъпва в рамките на неурегулирано кръстовище, в което водачът навлиза без никаква видимост, установено по делото, поради паркиран автомобил, със скорост, която очевидно не му позволява да спре в случай на опасност от каквото и да е естество. Твърди, че съдът не е отчел в необходимата степен обвързващата сила на влязлото в сила споразумение по наказателното дело, с което водачът е признал своята вина за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” НК, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Това споразумение има правната сила на влязла в сила присъда, а съдът не е приел, че признанието на вина от страна на водача не е формално, нито без значение, а представлява важно доказателствено средство и правен факт, който следва да ограничи възможността за прилагане на съпричиняване в тежест на пострадалия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в отхвърлителната част и вместо това постанови ново, с което да се осъди ответника да заплати на П. М. В., допълнително сумата от 17 800 лева. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2023 г. до окончателното изпълнение на задължението, като претендира и разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че са неоснователни въведените с въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност. Твърди, че не са наведени конкретни доводи относно незаконосъобразно определения размер на обезщетението. Твърди, че дори ищцата да се е възстановявала самостоятелно, то това не променя установените медицински факти - лечението е било проведено в амбулаторни условия, без траен функционален дефицит, възстановяването е напълно постижимо, като прилаганите физиопроцедури са били стандартни. Твърди, че неоснователно е и възражението срещу изводите на първоинстанционния съд относно съпричиняването на ищцата към настъпилия вредоносен резултат. Съдът е направил подробен и мотивиран анализ на обективните доказателства, включително съдебно- автотехническата и видеотехническата експертиза. Видно от приложения по делото видеоматериал, на база на който са изготвени и експертизите, ищцата е пресичала на необозначено място, в тъмната 2 част на денонощието, без да се огледа, с бърз ход, излязла внезапно между два паркирани високи автомобила без да се огледа изобщо, като е навлязла в зоната на движение на товарен автомобил при видимост, ограничена не по вина на водача. Това поведение е не просто формално нарушение на ЗДвП, а реално създало опасност и допринесло съществено за настъпване на произшествието. Твърди, че експертизата категорично установява, че ударът е бил непредотвратим, дори при своевременно задействане на спирачна система. От видеоматериала ясно се вижда, че ищцата се удря в страничната част на превозното средство, като единствено тя е била в състояние да предотврати сблъсъка чрез преустановяване на движението си. С оглед на това твърди, че да се приеме, че приносът й е под 60% би било в противоречие с доказателствата и с експертните заключения. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение подадената въззивна жалба и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и претендира разноски за процесуално представителство за две съдебни инстанции.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 3 851 от 19.06.2025 г., постановено по гр. д. № 4 616/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да плати на П. М. В. - А.-Д. сумите: 7 200 лева, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 01.12.2022 г. в 17,54 ч., в гр. София, на ул. „Виктор Григорович“ между микробус марка „Дачия“, модел ,Докер“ с per. № ***, управляван от Д. В. Т., и пешеходката П. М. В. - А.-Д., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, отхвърлил е иска за сумата над 7 200 лева до предявения размер от 40 000 лева, ведно със претенцията за законна лихва за периода 10.01.2023 г.-11.01.2023 г., осъдил е ЗК „Лев Инс“ АД да плати на адвокат Я. Д. Д. от САК сумата 729 лева, адвокатско възнаграждение, оскъдил е П. М. В. - А.-Д. да плати на ЗК „Лев Ине“ АД сумата 1 879.44 лева разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, осъдил е ЗК „Лев Инс“ АД да плати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 360 лева, разпоредил е да се възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 80 лева, депозити за свидетели, след представяне на банкова сметка.

Не се спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП е налице валидно застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и Д. В. Т..

Не се спори, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-автотехническата експертиза и видеотехническата експертиза 3 следният механизъм на ПТП: на 01.12.2022 г. около 18.00 ч., в гр. София, по ул. „Виктор Григорович“, с посока на движение от „Я. Крайков“ към ул. „Даскал Манол“, се е движел товарен автомобил - минИ. „Дачия Докер“ с peг. № ***, управляван от Д. В. Т.. При навлизане в улицата скоростта му на движение е 12.28 км/ч. По същото време пешеходната П. М. В. е предприела пресичане на пътното платно на ул. „Виктор Григорович“ от левия тротоар, считано от посоката на движение на автомобила, към срещуположното обезопасително островче, тоест от ляво на дясно спрямо движещия се т. а. „Дачия Докер“, преминавайки между два леки автомобила, които са ограничавали видимостта на водача.

Пешеходката се е движела с бърз ход със скорост от около 5.5 км/ч, без забавяне. Водачът на товарния автомобил и пешеходката не са възприели и е настъпил удар, който за т. а. „Дачия Докер“ е страничен, реализиран с предния ляв калник с последващо приплъзване по предната лява врата, а за пешеходката ударът е челен страничен по лявата й ръка и при падането на терена - и по главата. От приетите като доказателства видеозаписи се установява, че паркираният автомобил между пешеходеца и движещия се автомобил по общи признаци може да се определи, с вероятност, че е „Мерцедес M-klasse ML“. В заключението е отразено, че разстоянието на движещия се автомобил до пешеходеца към момента на излизането му от паркираните коли е 2 м. – 2.4 м. Вещото лице твърди, че от визуалната съпоставка в кадрите при движение на пешеходеца в изправен ръст и лекия автомобил, пред който преминава, с височина 1 796 мм, както и с процесния т. а. „Дачия Докер“ с височина 1 809 мм, височината на пешеходеца е от порядъка на 1,65 м. Прието е, че от момента на началото на придвижването й по тротоара изминава път около 3.0 м, последващото й стъпване на пътното платно и движение до мястото на удара е с изминат път - около 2.0 м, или общо изминатото разстояние е 5.0 м с начин на придвижване „бърз ход“. Вещото лице е изчислило от наличните кадри, че скоростта на движение на пешеходката за изминатото разстояние - Vn е 1.55 м/сек, или 5.55 км/ч, което е в горната граница на скоростта за придвижване на тази група жени – 5.6 км/ч. При височина на погледа на седналия водач на т. а. 1.60 м. от терена, височината на паркирания лек автомобил, пред който е преминавала пешеходката – 1.8 м и височина на пешеходката – 1.65 м, има превишение от 20 см (1,80 - 1,60 = 0,20 м), което не позволява на водача да възприеме пешеходката при преминаването й пред лекия автомобил, т. е. пешеходната със своята височина от 1.65 м остава невидима за водача до момента на излизането й извън десния габарит на паркирания лек автомобил. Вещото лице дава заключение, че при начина на придвижване на пешеходката с „бърз ход“, за момента на навлизането й във видимата зона на пътното платно извън десния габарит на паркираните автомобили от ляво на дясно спрямо посоката на движение на т. а., ударът за водача на последния е бил непредотвратим чрез своевременно екстрено спиране. Вещото лице е изчислило, че за да предотврати ПТП, водачът е следвало да управлява товарния автомобил със скорост не по-висока от 8 км/ч., до която е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара с пешеходката чрез своевременно аварийно спиране, като един от начините за предотвратяване на ПТП. В заключението е отразено, че причините за настъпване на произшествието са от субективен характер - от страна на водача на т. а. - предприемане на маневра „завой на ляво“ без да се 4 съобрази с пътната обстановка, а именно липса на видимост към захождащата улица поради спрели автомобили в ляво на пътното платно, а от страна на пешеходката - пресичане на пътното платно на ул. „Виктор Григорович“ на необозначено място, с бърз ход, измежду два автомобила и без да се огледа за наличие на движещи се превозни средства към мястото на пресичане.